Решение № 222 от 20.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Плевен, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Д. Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело № 20254430107082 по описа за 2025 година

Делото е образувано по подадена искова молба от В. Ц. против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ************** с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД от ЗЗД.

Излагат се следните доводи:

В исковата молба се твърди, че ищецът сключва на 31.05.2022г. договор за паричен заем №5825356 с ответника за отпускане на кредит в размер на 800 лева при 49,48% ГПР, 40,32% ГЛП на 7 месечни вноски.

Ответникът е предвидил клауза в чл. 1, ал.3 от Договора, с което се предвижда такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 385.49 лева, а според ал.4 се разсрочва с вноските по кредита. Общата дължима сума била определена на 1296.54 лева, но без в ГПР да влиза такса за експресно разглеждане на документите.

В чл. 4, ал. 1 от Договора се предвижда задължение за осигуряване на обезпечение в тридневен срок при непосилни за доверителя ми условия физическо лице (със завишени условия) или банкова гаранция за размера на цялото задължение по договора със Заемателя - ответник. При неизпълнение на това задължение според чл. 4, ал. 2 се начислявало неустойка в размер на 257.04 лева, като отново се разсрочвала с вноските по кредита. Така общата 1 сума нараснала до 1553.58 лева.

Договорът е нищожен, поради което се предявява настоящият установителен иск, с който да се внесе яснота в отношенията с финансовата институция като се установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определено правоотношение (съобразно тълкуванието на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 07.03.2019 г. по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС; в този смисъл: Определение № 3050 от 07.11.2024 г., по в. ч. гр. д. № 2925/2024 г., на Окръжен съд - Пловдив; Решение от 23.11.2023 г., по дело С-321/22 г. във вр. с Директива 93/13, за правен интерес на установителни искове; в този смисъл решение от 15 юни 2023 г., Bank M.,C520/21, EU:C:2023:478, т. 72; решение от 21 декември 2016 г., Gutierrez Naranjo и др., C-154/15, C-307/15 и C-308/15, EU:C:2016:980, т. 67, 68 и 71).

Според решение С-714/22 на СЕС (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.

В посоченото решение на СЕС макар да се тълкува по отношение на допълнителните услуги на Профи Кредит България дали следва да се включат в ГПР или не, считам, че предвиждането на неустойка при непосилни задължения за изпълнение, която се начислява с погасителните вноски, спада в категорията общи разходи по кредита за потребителя, но с оглед така устроената договорна клауза е налице словесна конструкция, която прикрива реалния характер на тази „неустойка“ и реално представлява скрит добавък към възнаградителната лихва. Наред с това клаузата, която предвижда такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, също не е включена в общите разходи по делото - а именно да получи изражение в ГПР.

Срещу потребителят е била упражнена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т.4 от ЗЗП, тъй като неправилно е посочена общата дължима сума в Договора.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на 2 забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Отделно от това, в светлината на решението на СЕС по дело С-714/22, т.55 от решението гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ответникът не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ето защо, съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Счита, че включването на подобна клауза за неустойка за липса на обезпечение на вземане е скрито възнаграждение и по своята същност е договорна конструкция, чиято основна цел е облагодетелстване на кредитора.

Кредиторът съзнателно е конструирал словом клаузата, така че, ако бъде атакувана, да отпадне като нищожна само тя по смисъла на чл. 19, ал.5 във вр. с чл. 21 от ЗПК, но без да бъде обявен договора за недействителен.

Конструирането на клаузата по такъв начин има за цел да заобиколи найтежкия порок - недействителност на договора.

Счита, че тази договорна конструкция има за цел едновременно да прикрие действителните разходи, които потребителят ще понесе, и да заобиколи санкционната норма на чл.22 от ЗПК, за да се запази договорната лихва въпреки недобросъвестното поведение на кредитора да заблуждава за общата дължима сума.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за паричен заем №5825356 от 31.05.2022 г., сключен между ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК ************** и В. Д. Ц., ЕГН ********** е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР. Направени са доказателствени искания - по чл.190 от ГПК и за СИЕ. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника като оспорва предявения иск.

Съдът, като обсъди становищата

3 на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото е безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на сключване между страните на Договор за паричен заем №5825356/31.05.2022г.

По делото безспорно се установява, че в полза на ищеца- заемател, е предоставена сума от 800лв, при фиксиран годишен лихвен процент от 4 0,32% и ГПР от 49,48%. Установява се, че страните са уговорили погасяването на заема да се извърши за срок от 7 месеца, на 7 погасителни вноски, всяка с посочен падеж, в размер на 185,22лв, вкл. главница, договорна лихва и такса експресно разглеждане. Установява се също, че съобразно чл. 1, ал.3, страните са уговорили, че заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане на документи, в размер на 385,49лв. Установява се също, съобразно чл. 5, ал.1 от Договора за кредит, че е договорено задължение за заемателя, в тридневен срок от сключване на договора, да предостави на заемателя обезпечение, в една от следните форми: поръчител, който да отговаря на определени условия- посочени или да предостави банкова гаранция. Посочено е също, съобразно чл. 4, ал.2 от Договора, че при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи сумата от 257,04лв.неустойка, която ще бъде включена в погасителната вноска. Посочено е, че погасителната вноска ще бъде в размер от 221лв, с общ размер на плащанията о т 1553,58лв. По делото е представен и погасителния план към договора, както и приложимите Общи условия.

Не е спорно, че в ГПР по договора не са включени таксата за експресно разглеждане и неустойката и ако се включат, ще е над законовия размер.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция - търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на 4 длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 - чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема за основателен довода на ищеца, че така въведената клауза по чл.1, ал.3 от Договора, по силата на която е уговорена услуга „експресно разглеждане на искането за заем“ и е начислена допълнителна такса, е нищожна, като противоречаща на нормата на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочената в договора услуга е именно такава. Съдът намира, че услугата „експресно разглеждане“, не представлява допълнителна услуга и няма пряко отношение към насрещните престации на страните по договора. Така уговорена, съдът приема, че се за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните.

Съдът приема също, че клаузата за неустойка в чл.5 от Договора е нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Така определената неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения3- дневен от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. Съдът приема, че така въведената неустойка не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

Уговорената неустойка е начислена еднократно, а не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. Видно е, че същата е включена във вноската по погасителния план, със самото 5 сключване на договора. Заемодателят е определил платимата на падежа сума, включваща и неустойката още с погасителния план, преди да е изтекъл срока, в който заемателят е следвало да представи обезпечение на кредита.

Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка не се осъществява обезщетителната й функция. Съдът счита, че в случая липсва обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Така уговорената неустойка противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено от заемодателя лице, а санкцията за неизпълнение- неустоечната клауза, е включена предварително в погасителния план. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/.