Определение № 4019 от 29.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4019 гр. Варна, 29.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501879 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх.№ 71628/18.08.2025г. от Н. Д.

Д., действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. Р. Т., против Определение № 10600/05.08.2025г., постановено по гр.д. № 20253110109215 по описа за 2025г. по описа на ВРС, 39 състав, с която съдът:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н. Д. Д., действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. Р. Т., за постановяване на привременни мерки в настоящето производство..

В частната жалба се излага, че съдът неправилно е оставил без разглеждане като недопустимо искането за постановяване на привременни мерки в производството по чл. 150 от СК. Счита, че е извършено неправилно тълкуване на нормата на чл. 323 ал. 1 от ГПК, както и че във всеки случай при предявен иск за издръжка по чл. 142 от СК, дори и отделно от брачния процес, е допустимо да бъдат постановявани привременни мерки. В този случай отричането на възможността за постановяване на привременни мерки в производството по чл. 150 от СК би било проява на дискриминация. Счита, че следва да се отчита най-добрият интерес на детето, което е основен принцип в семейното право.

Моли съдът да отмени обжалваното определение на ВРС и делото да 1 бъде върнато на първоинстанционния съд с указания за произнасяне по същество на искането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Постановяването на привременни мерки е дадена от закона процесуалноправна възможност, която е ограничена по отношение на субектите, които могат да се възползват от нея, видовете дела, по които може да бъдат поискани мерките и обхвата, за който се отнасят. Всяко процесуално право е изрично и изчерпателно установено от закона /не се установяват/изброяват примерно и неизчерпателно процесуални права/, поради което същото не може да бъде прилагано по аналогия на закона или правото и не е допустимо разширително тълкуване на правната норма.

Като процесуално правна възможност правото да бъде предявено искане за привременни мерки е ограничено до хипотезите на чл. 323 ал. 1 от ГПК, чл.

127 ал.3 от СК и чл. 133 ал. 3 от СК.

Съгласно чл. 323 ал. 1 от ГПК, по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

В посочената хипотеза процесуално-правна възможност да се иска постановяването на привременни мерки е предоставена на страните по два вида дела, а именно искът за развод или за унищожаване на брака. Останалата част от разпоредбата касае предметния обхват на привременните мерки, а именно може да бъдат поискани такива относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

Останалите видове дела, при които се допуска постановяване на 2 привременни мерки са при спор относно родителските права по чл. 127 ал. 2 от СК /когато страните нямат брак/, съгласно чл. 127 ал. 3 от СК и при производствата за ограничаване и за лишаване от родителски права по чл. 131 и ал. 132 от СК, съгласно чл. 133 ал. 3 от СК.

Не е предвидена възможност за постановяване на привременни мерки при исковете за издръжка по чл. 139 и сл. от СК - нито в производството по чл.

143 ал. 1 от СК за издръжка на дете извън развода, унищожаването на брака, спора за родителски права и ограничаването и лишаването от родителски права, нито в производството по чл. 150 от СК за изменение на издръжката на дете, нито по искове за издръжка на други лица, различни от малолетни и непълнолетни. Защитната правна норма в случая се явява разпоредбата на чл.

146 ал. 2 от СК, съгласно която искът за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс. Именно тази норма осигурява снабдяването с издръжка на нуждаещите се от нея лица в кратки процесуални срокове, но след преценка на релевантните за делото обстоятелства и конкретната нужда от издръжка за всяко лице.

Действително като основен принцип в семейното право е въведено изискването за съобразяване с най-добрия интерес на детето. Този принцип обаче се прилага при преценка на доказателствата и материално-правните норми и при произнасяне по същество на делото. Той не може да обоснове предоставянето на процесуални права, извън предвидените от закона такива.

За изчерпателност на изложението по възраженията на частния жалбоподател следва да се добави още, че т. 22 от ППВС № 5/1970г. няма отношение към настоящия случай, а практиката на други състави на ВОС не обвързват настоящия състав, чиято трайна практика е в посочения по-горе смисъл /напр. г.д. № 56/2024г. на ВОС, I състав/.

Предвид съвпадането на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10600/05.08.2025г., постановено по гр.д. № 20253110109215 по описа за 2025г. по описа на ВРС, 39 състав.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4