Решение № 3297 от 05.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3297 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100514207 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 04.10.2020 г., постановено по гр. дело №37770 от 2021 г. по описа на Софийския районен съд, 172 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344,ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Г. С. срещу „С.в.“ АД, за признаване за незаконно уволнението му със Заповед №00815/29.04.2021 г. и неговата отмяна, за възстановяването му на длъжност „контрол и управление на водопроводната мрежа“ и заплащане на обезщетение за периода, през който е останал без работа.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага се становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че има съществена разлика между трудовите функции на длъжността „инспектор технически контрол на аварийната дейност“ и „инспектор контрол и управление на водопроводната мрежа“. Поддържа се, че доколкото е бил назначен на идентична по трудовите функции длъжност, неправилно в споразумението от 01.02.2201 г. е била включена клауза за изпитване.

Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемия „С.в.“ АД.

1

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се произнесе по правилността му в рамките на релевираните в жалбите доводи.

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 344,ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Г. С. срещу „С.в.“ АД за признаване за незаконно уволнението му със Заповед №00815/29.04.2021 г. и неговата отмяна, за възстановяването му на длъжност „контрол и управление на водопроводната мрежа“ и заплащане на обезщетение за периода, през който е останал без работа.

По така предявеният иск по чл. 344,ал.1,т.1 КТ в тежест на ответника – работодател е да докаже законосъобразността на уволнението. Уважаване на иска по чл. 344,ал.1,т.2КТ е обусловено от уважаване на иска по т.1. По осъдителният иск по чл. 344,ал.1,т.3 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък размер/.

Между страните е обявено за безспорно обстоятелството, че ищецът е бил назначен при ответника по силата на безсрочен трудов договор първоначално на длъжност „специалист технически контрол на аварийната дейност“. Видно от приложените по делото писмени доказателства, с допълнително споразумение от 01.02.2021 г., ищецът е бил преназначен на длъжност „инспектор контрол и управление на водопроводната мрежа“. Със същото споразумение за новата длъжност е предвиден срок за изпитване за три месеца. Не се спори между страните и относно обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено по силата на Заповед №00815/29.04.2021 г. на основание чл. 71,ал.1 КТ в рамките на изпитателния срок.

Основният спорен момент между страните, който се поддържа от въззивника и с подадената въззивната жалба, е дали с така постигнатото допълнително споразумение ищецът е бил назначен на длъжност, различаваща се по права и задължения и основни трудови функции от предходната, обуславящо необходимостта от включване на клауза за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ.

2

По този въпрос в хода на първоинстанционното производство са изслушани две съдебно-технически експертизи, които дават взаимноизключващи се становища. Макар и да не са изложени конкретни мотиви, видно от съдържанието на обжалваното решение, първоинстанционният съд е дал вяра на заключението по основната т.нар. съдебно-счетоводна експертиза, като не е обсъдил заключението по допълнителната, както и заключението по съдебно-техническата експертиза.

При наличие на конкретни оплаквания във въззивната жалба, касаещи правилността и обосноваността на първоинстанционното решение, и в частност противоречието между двете съдебни експертизи, настоящата въззивна инстанция дължи проверка на приетото от първоинстанционния съд и от фактическа страна.

Съгласно нормата на чл. 70 ал. 5 от КТ и установената съдебна практика /решение по чл. 290 от ГПК № 261 от 7. 11. 2014 г. по гр. д.№ 1477/14 г. на IV г. о. на ВКС/, не се допуска сключване на втори и последващи трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа.

Ограничението по чл. 70 ал. 5 от КТ е абсолютно и обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение /какъвто е настоящия случай/, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата трудова функция. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция. Забраната за последващо изпитване не се отнася само до случаите на непрекъснато трудово правоотношение, а и до всички последващи трудови правоотношения между същите страни стига да може да се направи обоснован извод за идентична по съществото си трудова функция.

Съобразно разпоредбата на чл.119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза. След като в допълнително споразумение към трудовия договор е постигнато изрично съгласие на страните за заемането на нова длъжност, различна от тази по първоначалния трудов договор, няма пречка страните да договорят срок за изпитване за тази нова длъжност, което не е в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ. Това е така, тъй като няма пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител, който вече е работил при същия работодател по първоначален трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, такава каквато до този момент работникът не е изпълнявал. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между същите страни, промяната действа от момента на постигане на съгласие за нея и съответно от този момент представа да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. На това основание, ако по реда на чл. 119 КТ между страните е постигнато писмено съгласие за изменение на осъществяваната 3 трудова функция, не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност.

За да приеме с основната съдебно-счетоводна експертиза, че липсва идентичност между двете длъжности, вещото лице е разгледало основните функции за двете длъжности, както и правата и задълженията, така както същите са разписани в двете длъжностни характеристики, съставени от работодателя. Липсва обаче съдържателен анализ на така изброените функции и права и задължения и в какво се изразява разликата между тях.

Предоставеният анализ от страна на вещото лице по-скоро изглежда стилистичен, отколкото професионален и технически, поради което настоящата инстанция намира, че тази експертиза не отговаря на изискванията за компетентност и притежаване на специални знания, в сферата, съгласно чл. 197 ГПК. Видно от определението от 14.10.2021 г., с което е назначено вещо лице, неговата специалност е в сферата на икономиката и организацията на труда, а не в областта на водопроводната и канализационната система.

На следващо място, тази експертиза не следва да бъде кредитирана и защото, заключението на вещото лице не се подкрепя от останалия доказателствен материал по делото, в това число свидетелските показания на св. М., който разпитан пред съда по чл. 171 ГПК, споделя, че след закриване на длъжностите, извършващи технически контрол, тези дейности са били предадени към инспекторите след структурните промени в края на 2020 г., както и че по отделни направления – „проверка на настилките“ и „отчет на контрол“ е налице припокриване между длъжностите „инспектор“ и „ специалист технически контрол“. В даденото заключение, както и по време на изслушването си по реда на чл. 200 ГПК, вещото лице заявява, че „няма абсолютно никакви припокриване“ между двете длъжности. По така изложените съображения съдът намира, че не следва да кредитира заключението по основната съдебно-техническа, озаглавена съдебносчетоводна експертиза.

С т.нар. „допълнителна съдебно-счетоводна експертиза“ по делото е установено, че със заповед №ДР-97/31.01.2021 г. относно утвърждаване на промени в щатното разписание на „С.в.“ АД, отдел „Контрол на аварийна дейност по ВиК мрежата“ се е трансформирала в звено „Инвеститорски контрол“. Посочва се, че дейностите от закрития отдел като отчитане на извършените СМР по водопроводната мрежа и проверката на възстановените настилки са прехвърлени като допълнителни дейности към длъжността „инспектор-контрол и управление на водопроводната мрежа“. В заключението си изрично в.л. посочва, че не притежава специални знания в областта на водопроводната и канализационната система, поради което експертизата е непълна от техническа гледна точка.

Така даденото заключение по допълнителната експертиза е допълнено със заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице – специалист в областта на водопроводната и канализационната система. За да 4 даде заключение, че докато е изпълнявал длъжността „специалист технически контрол и аварийна дейност“ през периода 01.02.201 г. до 29.04.2021 г. ищецът е участвал в подписване на отчети и други документи за текуща експлоатационна поддържка и за аварийни дейности по водоснабдителната мрежа, вещото лице, на първо място е отчел, че вменените дейности и отговорности за двете длъжности са технически насочени и между тях е налице идентичност по характер и естество на трудовата дейност. Вещото лице е посочило, че това разграничение се е наложило поради регулаторна необходимост от диференциране на разходите на дружеството за аварийни дейности и дейности по текуща поддръжка. Изслушан по реда на чл. 200 ГПК, вещото лице заявява, че е налице припокриване в планирането на дейностите, фактическото им извършване, технически познания и подход, а разликата е в това, че едните са планирани, а другите са спешни – аварийни.

Представените в хода на въззивното производство писмени документи въззивият съд намира за неотносими към предмета на делото, поради което ги изключва от предмета на доказателствения материал.

Въз основа на така изложените фактически констатации настоящата въззивна инстанция намира, че не са налице разлики в съществените трудови задължения на двете длъжности, които са определящи за прилагането на чл.

70 КТ. Изложеното навежда на извод, че в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ при преназначаването на ищеца с допълнително споразумение по чл. 199 КТ след извършените по-скоро на структурни промени в дружеството-работодател, неправилно е включен срок за изпитване. Поради това и на основание чл. 74, ал. 1, вр. ал. 4 КТ клаузата за изпитване за срок от три месеца е недействителна, а прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал.