Решение № 590 от 18.12.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Пещера, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20245240100582 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.Предявен е и иск по чл.55 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Е. В. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***“ № 6, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИА“ЕООД със седалище и адрес на управление:гр.София ,ул.“Ал.М.“ № 51,вх.А,ет.9,офис 20,представлявано от И. Д. и Д. Н.,в която твърди,че ищцата е страна по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1174857 от 28.06.2022 година,по силата на който ищцата следвало да върне сума по кредит в размер на 1230 лева ,от която главница в размер на 1000 лева и лихва в размер на 230 лева ,при ГПР от 49.11% и ГЛП от 23 % ,със срок от 12 вноски.Твърди се още ,че съгласно чл.5 от договора ищцата е следвало да сключи договор за гаранция с дружество „Фератум Банк“ с цел да бъде обезпечен договорът за предоставяне на потребителски креди от 28.06.2022 година ,за което тя дължала сумата от 930 лева,като издължаването й било описано в договора за гаранция.Сочи още ,че за периода от 01.08.2022 година до 26.06.2023 година ищцата изплатила лично на ответното дружество сумата от 1800 лева,но счита договор № 1174857 от 28.06.2022 година за нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 1 от ЗПК във вр. с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК тъй като в него не бил посочен приложимия лихвен процент и условията за прилагането му.Сочи още,че погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК.Освен посоченото договорът не отговарял и на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК тъй като в него следвало да се включат всички разходи на кредитната институция по отпускането и управлението на кредита.Моли да се постанови решение, с което да се приеме ,че договор № 1174857 от 28.06.2022 година е нищожен на основание чл.26,ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 800 лева,недължимо платена по недействителен договор № 1174857 за предоставяне на потребителски кредит ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.Претендира и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който изразява становище,че договор № 1174857 от 28.06.2022 година е сключен между страните в настоящото производство при спазване на правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.В случая били неоснователни твърденията на ищцата за нарушаване на чл.11,ал.1т.9 ,т.10 и чл.19,ал.4 от ЗПК ,тъй като в процесния договор ясно и изрично били посочени размерите на главницата и лихвата.В самия договор освен това било указано ,че връщането на кредита става еднократно като лихвения процент е посочен като цяло число.Твърди се още ,че възнаграждението ,което ищецът се е задължил да плати на трето лице не можело да се включи в погасителния план,тъй като не представлявало нито главница ,нито лихва и въобще не се дължало на

„Фератум

България“ЕООД.Освен това ищецът е можел да обезпечи отпуснатия му кредит по различни начини,включително и от избрано от него физическо лице.Следователно според ответника сключването на договор за поръчителство с Multitude Bank(Малта) не е било задължително условие при отпускане на кредита. Счита ,че посочения ГПР от 49,11% е в съответствие с чл.19,ал.4 от ЗПК като възнаграждението за предоставена услуга-гаранция не се включвало в ГПР ,поради обстоятелството ,че тази услуга не е задължителна за сключване на договор за предоставяне на кредит.Моли да се отхвърли предявения иск с присъждане на направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

2

С протоколно определение №489 от 03.12.2024 година на основание чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на размера на втория иск от 800 лева на 1200 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за предоставяне на потребителски кредит № 1174857 от 28.06.2022 година; погасителен план към договора;преддоговорна информация(Стандартен европейски формуляр);общи условия за предоставяне на потребителски кредит на „Фератум България „ЕООД;извлечение от банкова сметка;договор за гаранция се установява ,че на дата 28.06.2022 година между „Фератум България“ЕООД , в качеството му на кредитор и Е. В. Д. от гр.Пещера в качеството й на кредитополучател е сключен договор за паричен кредит, в съответствие с ОУ за предоставяне на потребителски кредит на „Фератум България“ЕООД, при следните условия:размер на отпуснатия кредит от 1000 лева; срок и начин на плащане -чрез 12 броя вноски ,съгласно погасителен план неразделна част от договора .Общата сума ,която следва да бъде върната от кредитополучателя е в размер на 1230 лева и представлявала сбор от сумата по отпуснатия кредит1000 лева и лихва в размер на 230 лева ,при лихвен процент от 23% , и ГПР в размер на 49,11.Уговорено е още ,че кредита се обезпечава с поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството.Съгласно погасителен план към договор № 1174857 длъжникът Д. е следвало да върне кредита по банкова сметка изписана в погасителния план , чрез 12 вноски като е посочен падежа на всяка от вноските и размера на същите –състоящ се от размер от главница и лихва.Видно от преддоговорна информация(стандартен европейски формуляр) на кредитополучателя е указана следната информация:размер на потребителския кредит,срок ,падежна дата и размер на вноска ;общото задължение ,включващо заета сума и лихва в размер на 230 лева;размера на лихвения процент-23%;ГПР от 49,11% и очакван разход при сключване на договор за гаранция с гарант предложен от кредитора в размер на 930 лева.Съгласно Общи условия за предоставяне на кредити на „Фератум България“ ЕООД преди сключването на договор с потребител дружеството 3 кредитор оценява кредитоспособността на кредитоискателя като при оценката дружеството кредитор взема предвид и предложените обезпечения,които са разписани по следния начин:1./обезпечение,предоставено от Гарант във формата на поръчителство ,които е одобрен от дружеството и 2./ обезпечение ,предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител –физическо лице предложено от кредитоискателя ,но одобрено от дружеството-кредитор.

С договор за гаранция(поръчителство) сключен между „Фератум Банк „със седалище на управление в Малта,СТ Бизнес център Странд № 120,Гзира в качеството му на гарант и Е. В. Д. в качеството на клиент ,гарантът предоставял гаранция ,като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията ,произтичащи от договор за потребителски кредит № 1174857 от 28.06.2022 година срещу възнаграждение –такса ,дължимо от клиента,която е в размер на 930 лева и е платима на месечни вноски в размер ,условия и падеж уговорени съгласно погасителен план неразделна част от договора.

Видно от останалите доказателства за периода от 01.08.2022 година до 26.06.2023 година са направени 10 превода по сметка на ответното дружество в размер на 1800 лева.

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице Б.М. ,което в заключението си сочи ,че при извършената от него проверка установил ,че при кандидатстване за кредит от „Фератум България“ЕООД , след попълване на лични данни имало изискване за избор на гарант като чрез „радио бутон“ можело да се избере само една възможност :избор на личен гарант/поръчител, при който избор задължително се въвеждат данни на поръчителя или избор „гаранция от Multitude Bank“,при който са изписани дължимите месечни вноски по гаранцията.Вещото лице е констатирало ,че на 28.06.2022 година в информационната система на „Фератум България“ЕООД е налична информация за мейл ,в който се чете-„Вашият договор за потребителски кредит,преддоговорна информация ,общи условия към договора можете да откриете в прикачени в настоящия мейл“.Вещото лице е установило още данни за дадено съгласие от ищеца за сключване на процесния договор за кредит.Установило е и избор на гарант „Global Guarantor Ferratum Bank).

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

4

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л. Ц. ,което в заключението си сочи,че съгласно представеното му от ответното дружество извлечение Е. Джимово е извършила 13 плащания в периода от 28.07.2022 година до 23.06.2023 година в размер на 2200 лева .С платените суми съгласно счетоводството на дружеството са платени:главница в размер на 1000 лева;лихва в размер на 230 лева и плащания съгласно Тарифа на дружеството в размер на 40 лева и сумата от 930 лева по договор за гаранция преведени от „Фератум България „ЕООД към Ferratum Bank.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

В настоящия случай страните не спорят относно обстоятелството ,че договор за кредит № 1174857 от 28.06.2022 година е сключен при условията на ЗПФУР.Съгласно чл.6 от същия закон-договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние е всеки договор ,сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,организирана от доставчика,при което от отправеното на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече.По смисъла на §1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност,кредитиране,застраховане,допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски ,инвестиционно посредничество ,както и предоставяне на платежни услуги ,а средство за комуникация от разстояние е всяко средство,което може да си използва за предоставяне на услуга от разстояние,без да е налице едновременното присъствие на доставчика и потребителя.Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние,тъй като има за предмет отпускане на парични средства/кредитиране/ и е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние ,организирана от доставчика ,при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже ,че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора(чл.18,ал.1,т.3 от ЗПФУР),като за доказване на 5 електронните изявления чл.18,ал.2 от ЗПФУР електронния документ и електронния подпис. препраща към Закона за

От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установи дадено съгласие от страна на ищцата за сключване на процесния договор.

Според клаузите на договора за гаранция (поръчителство) и договора за потребителски кредит дружествата- съконтрахенти на ищцата представляват финансови институция, чиято основна дейност се състои в предоставяне на парични заеми и сключване на гаранционни сделки, поради което следва да се приеме, че по тези договори се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите, доколкото страните по договора се явяват потребител и търговец по смисъла на §13,т.1 и т.2 от Допълнителните разпоредби към ЗЗП, който закон цели осигуряване на защита на по-слабата икономически страна и обявява за недействителни онези клаузи от договора, сключени с потребители, които не са индивидуално договорени и/или водят до предоставяне на непоискани от потребителя услуги, накърняване на добрите нрави и добросъвестността, които водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Предвид на изложеното в случая съдът приема, че неравноправна клауза се явява клаузата за заплащане на възнаграждение в полза на гаранта по процесния договор за предоставяне на гаранция, тъй като уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност, и която поради пораждане на последиците по т.1-10 на чл.143 от ЗЗП води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата за възнаграждение за гаранта е в противоречие и с т.15 на чл.143,ал.2 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Тази клауза е очевидно във вреда на потребителя и го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за добросъвестност поради това, че при данни за ненадлежно и неприето изпълнение на задълженията на търговеца, чрез принуда се създава привилегия в полза на последния да търси и получи плащане на суми, които евентуално не му се дължат, което пък е нарушение на принципа на добросъвестността по чл.63,ал.1 от ЗЗД.