Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260164 от 30.09.2021, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 539/2015
Вид
Определение № 260164
Подписан
30.09.2021
В сила
20.10.2021
Състав
СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 3, пр. последно · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 75 · Закон за собствеността

П Р О Т О К О Л гр. Провадия, 30.09.2021 г.

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., сложи за разглеждане гр. дело № 539 по описа на ПРС за 2015 г., докладвано от съдията.

На именното повикване в 09.30 часа се явиха:

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ИЩЕЦЪТ С.О.Е., редовно призован, не се явява, не се представлява.

ИЩЕЦЪТ А.Х.Е., редовно призована, не се явява, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ Ф.А.Х., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д.И.,***, редовно упълномощена с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Ф.Х.Х., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.И.,***, редовно упълномощен с пълномощно по делото от днес. Представя и списък с разноски, договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че поради редовното призоваване на страните и становището на ответниците, не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. И.: Поддържам отговорите на исковата молба.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно във вр. чл. 146 ГПК, пристъпва към ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

След прекратяване на производството с влязло в сила определение № 222/28.03.2016 г. в частта по първоначално предявения от Ф.А.Х. против С.О.Е. и А.Х.Е. владелчески иск, делото е останало висящо по предявения с насрещна искова молба, уточнена с молби вх. № 767/18.02.2016 г., вх. № 5183/12.10.2016 г., вх. № 5845/07.11.2017 г. и вх. № 7340/04.12.2019 г., подадена от ответниците С.О.Е. и А.Х.Е. против Ф.А.Х. и Ф.Х.Х., негаторен иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото са постъпили отговори от ответниците.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищците:

Ищците посочват, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, вх. № 7129, том ХVIII, дело № 3365/03.12.2008 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС – Провадия, владеят следния недвижим имот, а именно: дворно място с пространство 550 кв.м., съставляващо УПИ Х-235 в кв. 30 по плана на с. *****, община *****, област **** при граници: от двете страни улици, УПИ IХ-235 и парцел ХI-237, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със ЗП от 75 кв.м. и стопанска постройка от 40 кв.м., който имот владеели в цялост от момента на закупуването му от бившите му собственици О.Е.О., ЕГН ********** и А.С.О., ЕГН **********, легитимиращи се като такива с нотариален акт за собственост на недвижими имот по давностно владение № 188, том II, нот. дело № 817/29.12.1978 г., издаден по обстоятелствена проверка от Л. Дочева – районен съдия при РС – Провадия.

Твърди се, че с Ф.А.Х. били съседи, която се легитимирала като собственик на съседния недвижим имот с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 158, т. VIII, нот. дело № 1576/2010 г., по силата на който тя придобивала собствеността върху дворно място съставляващо, част от поземлен имот пл. № 237, с площ от 410 кв.м., при граници: улица, и УПИ ХII-238, поземлен имот № 78 и ХХ-235, включено в УПИ ХI-237, в кв. 30, по плана на с. *****, ведно с построените в дворното място жилищна сграда, със застроена площ от 90 кв. м. и жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м. и владеела заедно със съпруга си, именно тези закупени 410 кв.м., които били част от ПИ пл. № 237 по плана на селото. Тъй като имало телена ограда между имотите им, а ищците искали да издигнат масивна ограда между двата имота, решили да извикат геодезист, който да извърши ограничение на имота, който ползвали, за да нямат спор със съседите относно площите на имотите. За целта извикали служебно лице – г-н Николов, който имал нужната компетенция за извършване на тези действия по ограничаване на дворното място, което било част от УПИ Х – 235 в кв. 30 по плана на с. *****, одобрен през 1987 г., което било в режим на съсобственост с О.Е.О. – баща на ищеца С.О.. На 15.05.2015 г. той дошъл и направил нужните замервания и забил колчета на границите. На ограничаването присъствали - те и съседите, които били съгласни с направеното ограничение. Протоколът за ограничението не бил готов в цялост и затова се договорили, когато геодезистът го изготви в цялост, съседите да го подпишат. След два дни взели протокола и се обадили на съседите, за да го подпишат. Последните обещали да го подпишат след няколко дни, но няма да им пречат да започнат изграждането на оградата. На 30.06.2015 г. извикали бащата на С., за да помага, извадили колчетата, поставени от геодезиста, и започнали да копаят с цел издигане на оградата. Изведнъж съседката Ф.Х. и майка ѝ излезли и започнали да крещят, затова че се копае и каква била тази масивна ограда между имотите, че било незаконно и щели да извикат полиция, което по-късно направили. В полицията ищците обяснили какво се е случило и били посъветвани да си търсят правата в гражданския съд. Твърдят, че след това са преустановили работата по изграждане на оградата, като в момента Ф.Х. и съпругът ѝ владеят без правно основание 200 кв.м. от техните имоти. Твърдят, че на 30.06.2015 г. владението им върху процесните 200 кв.м. било отнето от ответниците, след като извадили забитите колчета от геодезиста. След подписването на предупредителния протокол, съставен от полицията, ответниците се възползвали от създалата се ситуация и опънали мрежа между двата имота, която се намирала към настоящия момент на мястото, на което била положена на 30.06.2015 г. от ответниците. Едновременно с това ищците посочват, че за да опазят собствеността си и засаденото в дворното им място, се принудили да поставят временно телена мрежа за ограда, с която да ограничат достъпа на птици и животни, собственост на ответницата, до решаване на спора от съда. Твърдят, че са собственици на процесния имот и че ответниците извършват неоснователни действия в имота им. Твърдят също, че владеят процесния имот от момента на закупуването му през 2008 г. Излагат, че с договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 181, вх. № 7129, том ХVIII, дело № 3365/03.12.2008 г. на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 на НК, с район на действие РС – Провадия, продавачите О.Е.О. и А.С.О. са прехвърлили на ищците дворно място с пространство 550 кв.м., съставляващо УПИ-Х-235 в кв. 30 по плана на с. *****, като по силата на нот. акт № 188, том II, нот. дело № 817/29.12.1978 г. продавачите били собственици на дворно място цялото с площ от 870 кв.м., т.е. ищците били собственици на 550 кв.м., а продавачите по сделката били собственици по документ на остатъка от 220 кв.м. Твърдят, че недвижимите имоти се владеят в идеална съсобственост от продавачи и купувачи. Молят да бъде прието, че не предявяват иск по чл. 75 от ЗС. Твърдят също, че ответниците Ф.Х. и съпругът ѝ Ф.Х. владеят спорната част от имота без правно основание, поради което предявяват иск с правно основание чл. 108 от ЗС и иск с правно основание чл. 109 от ЗС, поради това че ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост, тъй като на 30.06.2016 г. поставили телена ограда, която препятствала достъпа им до спорната част от собствения им имот.

В поредна уточнителна молба, подадена на 04.12.2019 г. в изпълнение на указанията на съда, твърдят, че са собственици на дворно място с пространство 640 кв.м., съставляващо имот № 235 в кв. 30, съдържащ в себе си спорните 200 кв.м., находящи се в югозападната част на имота, които сега се владеели от ответниците, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ – ХХI и УПИ – ХХ. Посочват, че към датата на образуване на настоящото производство е действал регулационен план на с. *****, одобрен със Заповед № 1449/07.09.1987 г. Съгласно Заповед № 412/30.05.2011 г. на кмета на Община ***** бил одобрен ПУП за изменение на няколко УПИ, като за УПИ – 237, собственост на ответниците, била предвидена площ от 424 кв.м. Оградата била поставена изцяло в имота на ищците. Считат, че с нот. акт № 108, том XIV, дело № 2700/2015 г., представен от ответниците, не поражда собственически права върху процесните 200 кв.м., тъй като същият не може да се противопостави на представения от ищците нот. акт № 200, том I, р. 474, дело № 226/1999 г., поради това че същият е първичен, тъй като е съставен много по – рано от нотариалния акт на ответниците.

Молят съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците на основание чл. 108 от ЗС да им предадат владението на собствените им 200 кв.м. от имота им, описан в нот. акт № 181, вх. № 7129, том ХVIII, дело № 3365/03.12.2008 г.

С уточнителна молба вх. № 5845/07.11.2017 г. и с уточнителна молба вх. № 7340/04.12.2019 г. формулират следния петитум: молят да бъдат осъдени ответниците на основание чл. 109 от ЗС да премахнат поставената ограда в имота на ищците, находящ се в с. ***** и представляващ дворно място с пространство 640 кв.м., съставляващо имот № 235 в кв. 30 по регулационния план на селото, с която препятстват достъпа до процесната част от имота им. Претендират разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответниците:

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ф.Х. е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на исковете по чл. 75 от ЗС, 108 от ЗС и 109 от ЗС.

Твърди, че предявеният насрещен иск с правно основание чл. 75 от ЗС е недопустим. Излага, че правно легитимиран като страна по този иск бил единствено и само владелецът на имота. А.Х.Е. и С.О.Е., нямали качество на владелци. С оглед на това обстоятелство прави искане за прекратяване на производството по делото, както и да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно приложения списък на разноските.

С последваща молба ищците изменили първоначалния иск с правно основание чл.

75 от ЗС и предявили два нови иска - с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.109 от ЗС. Твърди, че същите са недопустими, а ако съдът счете, че са допустими, делото следвало да бъде оставено без движение до отстраняване на нередовностите, до внасяне на държавни такси за двата иска поотделно, уточняване на петитума на иска по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.

Излага съображения, че искът с правно основание чл. 108 от ЗС бил недопустим, с оглед на това, че А.Х.Е. и С.О.Е., са били предявили иск на основание чл. 108 от ЗС, въз основа на който е било образувано гр.д. № 176/2014 г. по описа на РС - Провадия. По него е било постановено решение, по което искът им е бил отхвърлен, а на въззивна инстанция същите направили отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК и делото е било прекратено, а постановеното първоинстантционно съдебно решение - обезсилено. Обстоятелството, че е налице отказ от иска с правно основание чл. 108 от ЗС от А.Х.Е. и С.О.Е., водел до недопустимост да се предяви същият иск отново.

Искът с правно основание чл. 109 от ЗС, също бил недопустим с оглед на обстоятелството, че ответницата била собственик на процесните 200 кв.м. от дворното място въз основа на нот. акт по обстоятелствена проверка под № 108, т.

ХIV, д. № 2700/2015 г. по описа на АВ - Провадия. Съобразно чл. 109 от ЗС, правно легитимиран да предяви такъв иск бил единствено и само собственикът на имота, а ищците по насрещния иск, никога не били придобивали собствеността върху процесните 200 кв.м., съставляващи част от поземлен имот пл. № 237 в кв.

30 по плана на с. *****.

В случай че делото не бъде прекратено, се навеждат съображения относно основателността:

Счита, че искът с правно основание чл. 75 от ЗС е изцяло неоснователен. За да е основателен искът с това правно основание, страната, която го предявява следвало да е владелец на имота, за който се претендира, че е нарушено владението. Твърди, че А.Х.Е. и С.О.Е., никога не са владели процесното място, за което твърдят, че е нарушено владението им. С решение по гр.д. № 176/2014 г. по описа на РС Провадия, което било с правно основание чл. 108 от ЗС, искът е бил отхвърлен. От това решение се установявало и обстоятелството, че никога не са владели процесното място, за което претендирали нарушено владение. По образуваното по тяхна искова молба гр.д. № 176/2014 г., по описа на РС Провадия, с правно основание чл. 108 от ЗС, било установено по безспорен и категоричен начин, че процесните 200 кв.м., никога не са били собственост на ищците в настоящото производство или на неговите праводатели О.Е.О. и А.С.О., същите никога не са ги владели или обработвали.