Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 962 от 13.05.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 189/2021
Вид
Решение № 962
Подписан
13.05.2021
Състав
МИЛЕНА МАРИНОВА ДИЧЕВА, ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА, МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.144, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.145, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 962 град Пловдив, 13.05.2021 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Милена Несторова - Дичева

Членове:

Мариана Михайлова

Татяна Петрова при секретаря Дарена Йорданова и прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 189 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОДМВР – Пловдив, представлявана от директора Йордан Рогачев, чрез процесуалния представител ст.юриск.Белова, срещу Решение № 1440 от 09.11.2020 г. постановено по АНД

№ 20205330205064/2020г. по описа на РС – Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на обжалваното решение и противоречието му с материалния закон. Касаторът се позовава на справката за собственост на МПС и сочи, че приложеният договор за покупко-продажба на МПС е без дата, а заверката от нотариус е на празен бял лист с поставени няколко печата, които не е ясно какво точно удостоверяват.

Изтъква, че смяната на собствеността не е декларирана пред Пътна полиция. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация.

Ответникът по касация – П.А.М., в отговор на касационната жалба излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото касационно оспорване е Решение № 1440 от 09.11.2020 г. постановено по АНД № 20205330205064/2020г. по описа на РС – Пловдив, с което е отменен Електронен фиш Серия К № 3094530, с който на П.А.М., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „П.М Финанс“ ООД е наложена глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Решението е правилно. Районният съд е направил обосновани и изчерпателни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Касационна инстанция напълно споделя извода на районен съд, че неправилно е определен извършителя на нарушението. В мотивите към решението си, съдът е изложил изчерпателни съображения относно собствеността на процесния автомобил, като в тази насока се е позовал на направеното от П.М. възражение в 14 дневния срок след получаването на електронния фиш и представения договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите.

Неоснователно е позоваването от касатора на приложената справка за собственост на автомобил. От събраните по делото доказателства, се установява безспорно, че на посочената дата в електронния фиш, „П.М Финанс“ ООД не е бил собственик на въпросното МПС.

Същото е прехвърлено по реда на чл.144, ал.1 от ЗДвП на И.П. М. на дата 12.12.2012 г. Според чл.144, ал.1 от ЗДвП, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а в ал.2 на е предвидено, че при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени, което безспорно се установява, че е сторено, видно от представения Договор за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи, който е редовен от външна страна и не е оспорена неговата действителност. Действително както твърди и касатора, смяната на собствеността не е декларирана пред Пътна полиция, като съгласно разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 88 от 2008 г.), при промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство, праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя, съответно според ал.2 на същата норма, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.

В случая, страните по договора за покупко-продажба не са изпълнили задълженията си по цитираните разпоредби и към датата на извършване на нарушението, процесният автомобил все още се е водил регистриран на името на „П.М Финанс“ ООД, а не на новия собственик – И.П. М.. Това е станало и причина за грешното определяне на адресата на електронния фиш, именно законния представител на „П.М Финанс“ ООД. Вярно е, че касаторът не е подал декларация по чл.145, ал.1 ЗДвП, но в 14-дневен срок от връчване на фиша е подал информация за лицето, на което е бил прехвърлен автомобила. Обстоятелството, че това е станало с жалбата срещу ЕФ не променя факта, че информацията е предоставена и очевидно тя е била достатъчна на административно-наказващия орган, за да се анулира фишът.

Пак в тази връзка следва да се посочи, че свидетелството за регистрация на МПС е документ, издаван от органите на МВР, който удостоверява регистрацията на превозното средство по смисъл на §2, т.7 от ДР на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. А самата регистрация, съгласно §2, т.4 от ДР на Наредбата, е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на регистрационен номер. Нито ЗДвП, нито цитираната наредба обаче, определят, че свидетелството за регистрация е титул за собственост на МПС. Документът за собственост на МПС е договорът с нотариална заверка на подписите, съгласно чл.144, ал.1 от ЗДвП и затова е възможно да съществува несъответствие между регистрираните данни и действителното фактическо положение. Ето защо административният орган е следвало служебно да изясни кой е собственик на автомобила.

Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е игнорирал нито едно доказателство и е обосновал в достатъчна степен изводите си, като не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на Районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1440 от 09.11.2020 г. постановено по АНД № 20205330205064/2020г. по описа на РС – Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/

2. /П/