Решение № 1142 от 04.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330106645 по описа за 2021 година

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Н. Г. М., П. Г. М. и Д. Г. М., с която се предявяват субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: за осъждане на ответника Н. Г. М. да заплати на ищеца сумата в размер на 1155,22 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ се в гр. ****, бул. “****, за периода 01.03.2018 г. -31.10.2020 г., сумата в размер на 171,99 лева, представляваща обезщетение върху главницата за периода 03.05.2018 г. 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата; за осъждане на ответника П. Г. М. да заплати на ищеца сумата в размер на 1155,22 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ се в гр. ****, бул. *****, за периода 01.03.2018 г. -31.10.2020 г., сумата в размер на 171,99 лева, представляваща обезщетение върху главницата за периода 03.05.2018 г. 1 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата; за осъждане на ответника Д. Г. М. да заплати на ищеца сумата в размер на 1155,22 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ се в гр. *****, бул. *****, за периода 01.03.2018 г. -31.10.2020 г., сумата в размер на 171,99 лева, представляваща обезщетение върху главницата за периода 03.05.2018 г. 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. *****, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че тримата ответници са съсобственици по отношение на имот, находящ се в гр. ****, бул. “*****, като всеки от тях притежава по 1/3 ид. част. Посоченият недивжим имот същите придобили въз основа на наследствено правоприемство от техните **** - Г. и Б.М., които придобили имота въз основа на Договор за продажба на недвижим имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от **** г. Доколкото ответниците били собственици на посочения недвижим имот, съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ същите имали качеството на клиенти на топлинна енергия и съобразно чл. 34, ал.1 от ОУ имали задължения да заплащат месечни суми за доставка на топлинна енергия съобразно притежаваната от тях квота в съсобствеността. Поддържа, че за процесния период 01.03.2018 г. – 30.10.2020 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление на щранг-лира, сградна инсталация и водоснабдяване на обща стойност 3465,66 лева, като поради неизпълнение на задължението за нейното заплащане се дължало обезщетение за забава в размер на 515,96 лева.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от 2 ответника Д.М., с който се оспорва предявеният иск по основание и размер.

Посочва се, че по силата на Решение № 1933/16.06.2010 г., постановено по гр.д. № 367/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на 14.07.2010 г., описаният в исковата молба недвижим имот е възложен в дял на ответника Н.М.. Въз основа на постановеното решение ответницата М. е депозирала заявлението до ищеца за промяна на партидата на целия имот.

Предвид изложеното се излагат съображения, че ответницата не е страна по обигационното правоотношение. Оспорва се на същата да е доставена, респ. ответницата да е консумирала топлинна енергия в посоченото количество и на посочената стойност. Възразява се, че в представената към исковата молба справка за доставена топлинна енергия не отговаря на действителното фактическо положение, както и че не са налице предпоставките за разпределяне и начисляване на топлинна енергия по чл. 69, ал.2, т.2 от Наредба за топлоснабдяването. Според ответника не се ангажират доказателства за наличието на основание за подмяна на водомера с дистанционен радио отчет, както и за неизпълнение на задължението на ответниците за осигуряване на достъп до имота. В тази връзка се оспорва констативен протокол от ***** г. на “Техем Сервис” ЕООД. Поради изложеното се излагат съображения, че ответницата не дължи претендираната от същата сума, респ. и претендираното обезщетение за забава.

В указания едномесечен срок не е постъпил отговор на искова молба от ответника Н. Г. М..

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от П.М., с който се излагат съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че за претендирания период ответникът не е бил собственик или ползвател с учредено вещно право на ползване по отношение на процесния недвижим имот. Излагат се съображения, че с Решение № 1933/16.06.2010 г., постановено по гр.д. № 367/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на 14.07.2010 г., описаният в исковата молба е възложен в дял на ответника Н.М. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, за което последният е заплатил на ответника П.М. сумата в размер на 23 400 лева за уравняване на дяловете в съсобствеността. Излагат се доводи, че ирелевантно се явява обстоятелството партидата на длъжника на чие име е заведена при ищцовото дружество. При условията на евентуалност, ако съдът приеме наличие на договорна обвързаност между страните, се възразява, че 3 претендираните от ответника суми се явява недължими, доколкото доставената в абонатната станция топлинна енергия не е отчетен с годно средство за търговско измерване, доколкото общият водомер не е одобрен тип средство за измерване и не е преминал първоначална и последващи проверки съгласно Закона за измерванията. Същото било собственост на ищеца, поради което негово задължение се явявала поддръжката и проверката му на всеки две години. Поради изложеното моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответниците по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответниците са потребители (собственици или ползватели) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ***, бул. *****, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

4

За да бъдат обвързани от договора, ответниците следва да са титуляри на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.

По отношение установяването на правото на собственост върху процесния обект по делото е представено Решение № 1933/16.06.2010 г., постановено по гр.д. № 367/2009 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 14.07.2010 г. /л.33-35/, от което се установява, че на основание чл.

349, ал.2 ГПК същият е възложен в дял на ответника Н. Г. М., като последният е осъден да заплати на останалите ответници – Д. Г. М. и П. Г. М., суми за уравняване на техните дялове в правото на собственост. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че единствено ответникът Н.

Г. М. се явява собственик на процесния обект, което води до извод за неоснователност на предявения иск по отношение на ответниците Д. Г. М. и П. Г. М. поради липсата на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно: същите да притежават качеството на собственици или ползватели на процесния обект, по отношение на който се твърди да е доставена топлинна енергия. В тази връзка неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ищцовото дружество, че постановеното решение се явява непротивопоставимо на кредитора, доколкото от извършена електронна справка към Агенция по вписванията, не се установява същото да е вписано. Посоченото се извежда на база на обстоятелството, че вписването на исковата молба за делба, респ. отбелязването на съдебното решение по допускане и извършване на делба, имат единствено оповестително действие, поради което се изключва възможността за противопоставимост, още по-малко по отношение на кредитори по облигаторно правоотношение. На следващо място, извършената от ищцовото дружество справка към Агенция по вписванията /л.144-145/ е по критерий: идентификатор, като видно от постановеното по делото решение, към датата на образуване на делото, а в и неговия ход, не се установява имотът да е притежавал идентификатор, по който да бъде вписана исковата молба и отбелязани впоследствие поставените решения.

Поради изложеното съдът намира, че предявените искове по отношение на ответниците – Д. Г. М. и П. Г. М., следва да бъдат отхвърлени като 5 недоказани. Останалите предпоставки за уважаване на предявената исковата претенция следва да бъдат разгледани единствено по отношение на ответника Н. Г. М..

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза /л. 98 – 103/, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.03.2018 г. – 31.10.2020 г. обонатната станция, обслужваща жилищен блок в гр. ****, бул. *******, е работила като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. Подадена е общо 733,480049 MWh топлинна енергия за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 54, 703944 MWh за сметка на ищеца. През процесния период в обекта всички отоплителни тела тип радиатор са били отсъединени от топлопреносната мрежа. Отопляемият обем на имота е 153 куб.м, през имота премина един брой щранг лира с мощност 587,5 W.

Консумираната толинна енергия от същата не се отчита с ИРУ. В имота на ответника всички отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не се начислява топлинна енергия за отопление. През процесния период в имота няма монтирани ИРУ.