Решение № 607 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. Й.А при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно наказателно дело № 20211110212039 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “КГ. С. 68“ ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ - /хххх/ със седалище и адрес на управление /адрес/ представлявано от управителя К.Л.Г. с ЕГН – ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 22 007510 от 05.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” София /ДИТ -гр. София/, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.

246, ал. 2 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си 1 за допуснати в хода на административно-наказателното производство множество нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита, поради което представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че както в АУАН, така и в НП, не се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на неговото извършване, обстоятелствата, при които е станало това, както и не са посочени доказателствата, които го потвърждават. На следващо място и в двата административни акта липсва отразяване на конкретните законови разпореди, които са нарушени. Вместо това са цитирани норми, които по своето съдържание са бланкетни и не дават яснота кои точно изисквания за безопасни и здравословни условия на труд са били нарушени.

Отделно от това, жалбоподателят оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като твърди, че те не отговарят на действителната фактическа обстановка. В тази връзка се сочи, че на обекта, на който е станала злополуката, е имало два колана, които не са били лично зачислени, а са били използвани от всички работници, когато това е било необходимо, с оглед извършваната дейност. Тези, които са работели върху излятата плоча, са били здраво стъпили върху стабилна основа /бетонна плоча/, а останалите, които са били на опасно място, са поставяли колан, който е бил захванат за вертикални железа. По този начин, освен коланите, на обекта е била налична и здрава, вертикална конструкция, с което изискванията на чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи са били спазени. В случая пострадалият работник се е намирал на място, което не е било свързано с изпълнение на възложената му работа, и нарушавайки трудовата дисциплина, сам се е поставил в критична ситуация. Като самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт се сочи, че срещу жалбоподателя е било издадено друго наказателно постановление за същото нарушение.

Жалбоподателят оспорва също така размера на наложената санкция, като излага твърдения за нейната прекомерност, което не отговаря на изискванията на чл.27 от ЗАНН.

Алтернативно се застъпва становището за наличие на маловажен случай.

2

Въззиваемата страна- Директора на Дирекция „Инспекция по труда” София /ДИТ -гр. София/ чрез процесуалния си представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение №22-007510 от 06.07.2021 г., съставен от Г. В. В. на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“- София при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на 01.06.2021 г. по работни места на „КГ. С. 68" ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ - /хххх/ със седалище и адрес на управление /адрес/ представлявано от управителя К.Л.Г. с ЕГН – **********, както и на 08.06.2021 г., 01.07.2021 г. и 06.07.2021 г. в Д ИТ – София по изискани и представени документи, е констатирано, че на 31.05.2021 г. жалб.„КГ. С. 68" ЕООД в качеството си на „работодател" по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и на „строител" по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004 г./ не е изпълнил задължението си да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд на А.П.С. на длъжност „кофражист", като го е допуснал да извършва монтаж на кофражно платно на края на кофраж, изграден за отливане на 6-та етажна плоча на кота + 17.95 м на строителен обект: „сграда за комплексно обществено обслужване с медицински център, магазини, офисцентър, общежитие и подземни гаражи, находящи се в УПИ I 4528,5010,5011,5012, кв. 271, м. Студентски град, гр. София, ул. „Атанас Иширков” № 22, без предпазен колан, захванат към устойчива и здрава конструкция.

Извършилият проверката главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“- София приел, че нарушението е извършено на 31.05.2021 г. в строителния обект и констатирано на 01.06.2021 г. при извършената проверка във връзка със станала на 31.05.2021 г. около 12.45 часа злополука с А.П.С.

3

ЕГН – /ххх/ на длъжност „кофражист” в „КГ. С. 68" ЕООД.

При извършения оглед на мястото на злополуката е констатирано, че краищата на кофража, изграден за отливане на 6-та етажна плоча на кота + 17.95 м,, на който А.П.С. на длъжност „кофражист" е извършвал монтаж на кофражно платно, не са били обезопасени срещу падане на хора и предмети от височина чрез колективни средства: съоръжения, ограждения, скеле, предпазна /защитна/ мрежа. Констатирано било, че А.П.С. е извършвал монтаж на кофражно платно на края на кофража без предпазен колан /сбруя/, захванат за здрава и устойчива конструкция, което е довело до падането му от височина + 17.95 м. По случая било снето писмено обяснение от И. Й. А. – технически ръководител на обекта, според което на 31.05.2021 г. е бил проведен ежедневен инструктаж на работниците на обекта, които са били проверени за наличието на работно облекло и ЛПС. Около 12.45 часа, докато се намирал във фургона, чул шум от падане на тежък предмет. Излязъл и намерил А.С. паднал по лице върху земята. С оглед заявеното от техническия ръководител на обекта е прегледана книгата за ежедневен инструктаж, при което е констатирано, че А.П.С. е бил инструктиран, съгласно Инструкция № 12 при работа на височина задължително да използва защитен колан. На 01.06.2021 г. контролните органи на ДИТ –София изискали от техническия ръководител да представи осигурения на А.П.С. предпазен колан. До приключване на проверката не е представен наличен на обекта предпазен колан. На 08.06.2021 г. в ДИТ –София е представено писмено обяснение от И.

Й. А. – технически ръководител на обекта, според което на обекта има два броя предпазни колани тип „сбруя”, които се предоставят на работници, изпълняващи работа в рискова зона и по време на проверката на място същите са се намирали в склада на обекта. На същата дата /08.06.2021 г./ в ДИТ – София е представена фактура № 2000143779/01.06.2020 г. и фискален бон за закупени на 01.06.2020 г. в 10.16 часа 2бр.обезопасителни колани, 6бр.карабини и 10 бр.полиестерни въжета.

От гореизложеното извършилият проверката инспектор в ДИТ –София приел, че на 31.05.2021 г. А.П.С. е допуснат да работи на височина +17.95 м. бе з предпазен колан тип „сбруя”. Представен бил и личния картон на А.С., според който същият не е получил предпазен колан „сбруя”.

В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от 4

Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.

246, ал. 2 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН постъпили писмени възражения, в които били оспорени фактическите констатации, изложени в него. Според жалбоподателя описаната в акта технологична последователност не отговаря на действителността, доколкото първо се изгражда кофража и плочата, а след това се поставят парапети и други ограждения и съоръжения за колективни предпазни средства. Докато се изгражда сградата във височина, няма къде са бъдат поставени предпазни или защитни мрежи или други съоръжения, поради което, когато се работи в края на плочите, се работи с предпазен колан, тип „сбруя”, като закачането на колана се извършва към съществуващите армировъчни пръти от изграждащата се стоманобетонова конструкция.

Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление /НП/ № 22 - 007510 от 05.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” София /ДИТ -гр. София/, с което на жалбоподателя, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.

246, ал. 2 от Наредба №7/1999г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Г. В. В. и И. Й. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свидетел Г. В. като обективни и достоверни. Свидетелката искрено и убедително пресъздава своите 5 непосредствени възприятия, относно извършената от нея проверка, както и направените констатации. Съдът кредитира показанията на свидетел В. като кореспондиращи изцяло на представените и приети по делото писмени доказателства. С показанията на свидетеля И. Й. А. – технически ръководител на процесния обект, не се променят фактическите и правни изводи за извършеното от жалбоподателя нарушение, доколкото същият потвърждава, че след проверката са били предприети действия по обезопасяване на обекта, които същите са били дадени като задължителни предписания.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното юридическо лице), депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт

(наказателно постановление), поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, наказващият орган е посочил разпоредбите на чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за безопасните условия на труд във вр с чл. 246, ал. 2 от Наредба №7/1999 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и чл.60, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.