Решение № 324 от 30.07.2025, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Карлово, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попово при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320101595 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС, 59 ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 73 от ЗС.

Ищците Т. И. А. с ЕГН **********, Х. Д. А. с ЕГН **********, двамата от град *** и Г. Х. И. с ЕГН ********** от *** твърдят, че по силата на нотариален акт № 52, том IV, peг. № 6704, дело № 637/2017 година на нотариус с peг. № 099, районен съд К., вписан в АВ-СВ К. с вх. peг. № 4394 от 15.11.2017г., акт № 124, том 16, дело № 3117/2017 г. и по наследство от К. К.Н. бил собственик на недвижим имот

Ищците твърдят, че в исковата молба по гр. дело № 1251/2022 г. била описА. историята на двата съседни имота - ПИ с идентификатор *** - собственост на ответника по делото, и ПИ с идентификатор *** - собственост на ищците. Намирали за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване това, че техният имот с идентификатор *** е закупен по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от И.Д. И и съпругата му, Г. Х. И., при условията на СИО, видно от представения с настоящата насрещна искова молба нотариален акт № 129, том 1/1999г. на СлВп при Карловски районен съд. След смъртта на И.Д. И, неговата ½ идеална част от имота била наследена при равни квоти - по 1/6 идеална част от наследниците му по закон съобразно представеното удостоверение за наследници с изх.№ 374/14.12.2021г. на Кметство ***. С договор за продажба на наследство от 15.11.2022г., вписан под № 4390/15.11.2022г., акт № 161, том 3/2022г. на СлВп при Карловски районен съд, ищцата Г. Х. И. продала на другите двама ищци, Т. И. А. и Х. Д. А., цялото наследство, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, остА.ло й в наследство от съпруга й И.Д. И.

1

От изложеното в исковата молба по гр. дело № 1251/2022 г. по описа на КрлРС, и от материалите, съдържащи се в гр.дело № 641/2019г., на Карловски районен съд, и конкретно - представената с исковата молба скица, изготвена от в.л.С.С., приета, като доказателство по същото дело, било видно, че от 1985г., когато на И.Д. И било предоставено за ползване процесното място в местността „Р.“ в землището на гр.К., той и членовете на семейството му ползвали на практика цялата западна част от имота на наследодателя на ответника до пътя, минаващ северно от същия. През годините в северната част на ползвания от тяхното семейство имот И.Г.И. създали лозе и засадили ягоди.

През годините така и не били уточнени границите, в които ищците следвало да ползват процесния имот, който не бил нанесен и в КВС. Това стА.ло повод да заведат гр.дело № 641/2019г. на КрлРС. След приключване на това производство закупеният от ищците имот бил нанесен с представената с исковата молба по гр. дело № 1251/2022 г. заповед № 18-9991/23.09.2022г. на Началника на СГКК П.. Едва с тази заповед били уточнени границите на закупения по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот. В резултат на това в границите на имота на ответника с идентификатор ***, северно от имота на ищците остА.ла част от създаденото от тях лозе, ягодовите насаждения и някои подобрения. През лятото на 2022 г. се уговорили с ответника да оберат реколтата на лозето и след това да му предадат владението на същото. В края на месец септември обрали лозето и от тогава не влизали по никакъв повод в имота на ищеца, с което реално изпълнили поетото задължение да му предадат владението на тази част от имота му.

В имота на ищеца остА.ли 25 броя лози сорт „Наслада“, 37 броя лози сорт „Бял отел“ и 63 броя лози сорт „Черен отел“. Всички те били на възраст около 35 години. Лозето било направено с черна тел с дължина около 900м и бетонни колове, които в частта, попадаща в имота на ответника били 42 броя.

В имота на ответника остА.ли и около 100 броя ягоди. Наред с това в имота на ответника остА.ла изградената от ищците ограда от мрежа по протежение на северната граница към полския път с дължина 25м и височина 1,50м. По този начин ответникът се обогатил с всички тези подобрения в имота му .

През 2017г. ответникът започнал да настоява пред наследодателя на ищците и пред тях да му заплатят отново вече закупения по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот, макар че същият вече получил парите от Община К.. Може би защото ищците категорично отказали, той започнал да влиза в имота им през входа му от юг. Ответникът настоявал, че трябва да му осигурят достъп до неговия имот от тази посока, настоявал не само да преминава през имота им, но и да си оставя в южната част на техния имот личния автомобил, каруцата с коня, друг селскостопански инвентар. През годините ответникът многократно правел всичко това, като при преминаването през техния имот той на практика обикалял целия, дори не минавал направо. Очевидно, за да бъде „улеснен“ при преминаването си през имота на ищците, ответникът унищожил оградата с дължина 28м в югоизточната част на техния имот, изградена от бодлива тел и колове. Дори през лятото на 2022 г. довел в имота им един мъж от гр.К. да окоси тяхната люцерна с обещанието, че ще вземе окосеното. Ищците всеки път се противопоставяли на тези действия на ответника, но напразно - той продължавал и до настоящия момент да преминава през имота им и да си паркира автомобила в него. Занимавали районния инспектор на гр. К. с този проблем. На 07.06.2022г. при поредните такива действия на ответника и противопоставяне от тяхна стрА., той нападнал първата от ищца. С тези свои действия ответникът препятствал ползването на собственият им имот.

2

МОЛЯТ съда да постанови решение, с което:

1) ДА ОСЪДИ, на основание чл.55 ал.1 пр.І-во от Закона за задълженията и договорите К. М. М. да им заплати общо сумата от 1250 лева, равняваща се на общо 5/6 части от стойността на остА.лите в имота на ищеца подобрения извършени от ищците, както следва:

- общо 125 корена грозде, всеки на стойност по 5.00 лева, на обща стойност 625 лева;

- 42 бетонни кола всеки на стойност по 2 лева, на обща стойност 210 лева;

- около 900м черна тел на стойност 15 лева;

- 100 броя корени ягоди всеки на стойност по 2 лева, на обща стойност 200 лева;

- 25м оградна мрежа с височина 1,5м на стойност 200лева, от която сума 1/6 част да бъде заплатена на Т. И. А., 1/6 част да бъде заплатена общо на Т. и Х. А.и, и 3/6 части да бъдат заплатени на Г. Х. И., ВЕДНО със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска – 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на присъдените суми.

В ХОДА на производството е допуснато изменение в размера на иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като същият се счита предявен както следва:

- общо 125 корена лози – на стойност 772 лева, от която се претендират 5/6 ид. части съобразно квотите на страните или се претендира сума в размер на 643.33 лева;

- 100 броя корени ягоди на обща стойност 45 лева, от която се претендират 5/6 ид. части съобразно квотите на страните или се претендира сума в размер на 37.50 лева;

- подпорна конструкция на лозето (бетонни колове и тел) – на стойност 455 лева, от която се претендират 5/6 ид. части съобразно квотите на страните или се претендира сума в размер на 379.17 лева;

2) ДА ОСЪДИ, на основание чл.109 от Закона за собствеността К. М.

М. да преустанови всички свои действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху принадлежащия им поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град К., община К. с площ от 1000 кв.м, находящ се в местността Р., които действия се изразяват във влизане и преминаване през имота им, паркиране на МПС и разполагане в имота им на кон, каруца и друг селскостопански инвентар, косене на люцерната в имота, както и ДА ОСЪДИ ищеца К. М. М. да възстанови унищожената от него ограда между имотите на страните с дължина 28м.

Претендират за разноските по делото.

Ответникът К. М. М. с ЕГН ********** от *** оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че с предявяване на иска се търсели подобрения в частта от имота на ответника, заемА. без правно основание от ищците, същите без изрично да го заявяват, правели признание, че в продължение на дълъг период от време владели и ползвали за свои нужди част от имота на М., като едва след заснемане на имота и нА.сянето му в КККР взели решение да отстъпят собствеността и предадат владението на М. върху частта от имота, която владеели без правно основание. С иска си за обезщетяване се търсела 3 стойността на подобрения, които по време на неоснователното владение създали върху имота, като начина на владение и създаване на твърдените от тях подобрения сочел на изцяло недобросъвестно владение. В тази връзка по смисъла на чл. 74 от ЗС недобросъвестния владелец можел да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.

Сумата от 1250 лева, посочена като равностойност на 5/6 от стойността на описаните подобрения не било ясно дали съставлява частта от разноските за създаването им, или сума, с която се е увеличила стойността на имота. Тази сума била посочена като самостоятелна цена на всяко едно от подобренията, а такава законът не предвидил да се търси.

Исковата претенция била неоснователна и поради това, че част от описаните като подобрения в имота не били такива, те не били трайно прикрепени върху имота и можели да се отделят от него, без последния да претърпи съществени увреждания. Такива били: 42 бетонни кола на обща стойност 210 лева, около 900 м черна тел на стойност 15 лева, 25 м. оградна мрежа на стойност 200 лева. Тези вещи не съставлявали подобрения и ищецът следвало да ги премахне от имота, където ги поставил без да има правно основание за това.

По отношение на трайните насаждения - 125 корена лози и 100 бр. корени ягоди по смисъла на чл. 73 от ЗС недобросъвестният владелец дължал на собственика добивите, които получил и които могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Ищците не сочели какви разноски са направили за създаване и отглеждане на описаните насаждения, времето на създаването им, периода на плододаване и какви добиви са получили от тях.

Част от твърдените подобрения съставлявали плододайни трайни насаждения - 125 бр. лози и 100 бр. ягоди. Описаните насаждения били посадени върху земя, принадлежаща на ответника, без негово съгласие, като със засаждането им ответниците без правно основание завладели част от имота с приблизителна площ от около 370 кв.м и лишили собственика от възможността да се ползва от имота.

От създаване на насажденията ответниците се ползвали и от плодовете, които те дават.

МОЛИ съда да отхвърли исковете като неоснователни.

ПО ДЕЛОТО е приет на основание чл. 211 от ГПК при фактите, посочени в отговора на исковата молба, насрещен иск от К. М. М. с ЕГН ********** от *** за осъждането на Т. И. А. с ЕГН **********, Х. Д. А. с ЕГН **********, двамата от град *** и Г. Х. И. с ЕГН ********** от *** да му заплатят:

1) сумата от 500 лева, представляваща стойността на даваните от насажденията плодове, 125 бр. лози и 100 бр. ягоди, за времето от 2017 г. до 2022 г., всяка година по 100 лева,

2) сумата 250 лева, представляваща обезщетение за ползването без наличие на правно основание на частта от имота на ищеца с площ от около 370 кв.м, за времето от 2017 г. до 2022 г. - по 50 лева за година.

Ответниците по насрещния иск Т. И. А. с ЕГН **********, Х. Д. А. с ЕГН **********, двамата от град *** и Г. Х. И. с ЕГН ********** от *** 4 оспорват същия.

Сочат следното: В насрещния иск ответникът твърдял, че претендираните от ищците подобрения били посадени върху негова земя, без негово съгласие. Твърдяло се също, че със засаждането им, ищците без правно основание завладели част от имота с приблизителна площ от около 370кв.м и са лишили собственика от възможността да се ползва от имота.

Тези твърдения били абсолютно неверни, тъй като в случая ставало въпрос за имот с площ от 1000 кв.м, който през 1985г. бил предоставен за ползване на И.Д. И, баща на ищцата Т. А.. По силата на така предоставеното му право на ползване И.Д. И заедно със съпругата си Г. Х. И., засадили в част от предоставения им за ползване имот въпросните лози и ягоди още през 80-те години на миналия век. По време на създаването на тези трайни насаждения процесният имот не бил собственост на ответника, поради което за тях не било необходимо да искат неговото съгласие. След влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът с площ от 1000 кв.м в местността „Р.“, предоставен за ползване на И.Д. И, бил закупен от него и съпругата му, Г. Х. И., по реда на §4 от ПЗР на същия закон по силата на Заповед № 1773/01.10.1998г. Имотът бил заплатен чрез Община К. с приходен касов ордер № 73/23.10.1998г. и следвало да се приеме, че от тази дата насетне той е стА.л собственост на И. и Г. Ии.