Решение № 160 от 17.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Велико Търново, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500057 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 49 от ЗЗД.

С Решение № 351/ 24.10.2022 г., постановено по гр.д. № 188/ 2022 г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, ЕИК 000695089, със седалище в гр.

София, чрез ОПУ Русе, да заплати на ищеца Б. И. Б., ЕГН **********, от с.

Тетово, Русенска област, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумите: 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания; 331,60 лева – обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП от 13.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.04.2021 г. до окончателното им изплащане; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат С. М. от АК – гр. Русе сумата 1 730 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38 от ЗА; ОСЪДИЛ е ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Русенския Окръжен съд, сумата 1 838,60 1 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице „ИСА 2000“ ЕООД, ЕИК 831040520, привлечено да подпомага ответника по делото.

Недоволен от постановеното Решение, ответникът АПИ, ЕИК 000695089, със седалище в гр. София, чрез Областно пътно управление /ОПУ/ Русе, чрез пълномощника юрисконсулт Р. П., е подал въззивна жалба.

Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост. Твърди се, че съдът е кредитирал показанията на поисканите от ищеца свидетели, които са заинтересувани от изхода на делото. Твърди се също така, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия ищец.

Възразява се срещу претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прекомерно завишен. Изложени са съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и да постанови Решение, с което да отхвърли исковете, а в условията на евентуалност – ако приеме исковете за основателни, да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни отговор е подал ищецът Б. И. Б., ЕГН **********, от с. Тетово, Русенска област, чрез пълномощниците си адвокатите С. М. и М. Б. от АК – гр. Русе. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. претендира де адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба от ищеца Б. И.

Б., ЕГН **********, от с. Тетово, Русенска област, чрез пълномощника си 2 адвокат С. М. от АК – гр. Русе, срещу ответника АПИ, ЕИК 000695089, със седалище в гр. София, чрез ОПУ Русе, с правно основание – чл. 49 от ЗЗД и с цена: 30 000 лева . обезщетение за неимуществени вреди и 331,60 лева – обезщетение за имуществени вреди. Ищецът твърди, че на 13.04.2021 г., в тъмната част от денонощието, управлявайки мотоциклет на пътя от с. Ново село за с. Тетово, претърпял ПТП на км. 21+000, в близост до разклона до с.

Хотанца, попадайки на участък от пътя в ремонт – с изцяло изрязано асфалтово покритие и изкопана каменна подложка, с широчина 2,50 м., дължина около 15 метра и дълбочина над двадесет сантиметра, без каквато и да е сигнализация, обозначение или обезопасяване на този пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа, която се управлява от АПИ възложител на извършвания ремонт от изпълнителя „ИСА 2000“ ЕООД, ЕИК 831040520. Вследствие на ПТП ищецът получил увреждания на лява глезена става , дължащи се на навяхване и разтягане ставните връзки на глезена и на дясната лакътна става, на която било установено бурсит на олекрана на 27.04.2021 г., извършена била пункция на ставата и бил инжектиран медикамент. През следващите месеци кракът на ищеца се възстановявал, но състоянието на лакътната става ставало по-лошо и 18.08.2021 г. била извършена операция в болница в гр. Русе. След това последвало нова операция на лакътната става на 06.10.2021 г. в МБАЛ „Свети Панталеймон“ – гр. Плевен. В резултат на оперативните намеси, състояние на ръката на ищеца започнало да се подобрява, като постепенно се възстановявал обема на движението й, но все още изпитвал слабост в ръката и болка при натоварването й. Всичко това оказало негативно въздействие на ищеца – бил напрегнат, тревожен и разсеян, не можел да спи, станал раздразнителен, посетил психиатър, който му предписал медикаментозно лечение. Променил обичайния си начин на живот – до края на 2021 г. не можел да извършва работата си като автомеханик и майстор в различни дейности, нито пък да върши работа в собствения си дом. Вече не карал мотоциклета, с който катастрофирал. Ищецът твърди, че претърпените болки и страдания представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от възложителя на работата – АПИ, като справедливият размер на обезщетението ищецът определя на сумата 30 000 лева, ведно с лихва за забава, считано от датата на ПТП – 13.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата. В резултат на проведеното лечение ищецът е заплатил и 3 сумата 331,60 лева, представляваща имуществена вреда, която следва да бъде обезщетена от ответника, ведно с лихва за забава, считано от 08.10.2021 г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Пред Русенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 188/ 2022 г. по описа на съда. С отговора на исковата молба ответникът е поискал привличането на трето лице – изпълнителят на ремонта в процесния пътен участък „ИСА 2000“ ЕООД, ЕИК 831040520, като съдът е уважил искането и е допуснал привличането.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С исковата молба и отговорът на исковата молба страните са представили писмени доказателства, неоспорени и приети от съда.

Видно от Договор за възлагане на обществена поръчка за строителство на обект – за обособена позиция № 2 – „Лот 32 Път П-23 Русе – Кубрат от км.

0+030 до км. 21+550, с общо дължина 21,520 км., област Русе е, че възложителят АПИ е възложил на изпълнителя „ИСА 2000“ ЕООД да изпълни посоченият по-горе предмет на обществената поръчка, като извърши строително-монтажни работи /СМР/, съгласно инвестиционният проект и техническото предложение към договора за обществена поръчка.

Във връзка с установяване механизма на ПТП и възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, съдът е допуснал извършването на съдебна – автотехническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Орлин Емануилов Дюлгеров е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 15.07.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.

С оглед установяване на получените от ищеца увреждания и степента на възстановяването му, съдът е допуснал извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ въз основа на писмените данни по делото. В заключението си вещото лице д-р Пламен Георгиев Димитров е отговорило на поставените задачи, като е извършило личен преглед на ищеца. В о.с.з. на 23.06.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото съдът е допуснал до разпит петима свидетели.

4

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, съгласно който:

„Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.“.

В случая искът е насочен срещу АПИ, в качеството й на възложител на СМР, които следва да бъдат извършени на участъка от пътя, в който е настъпило процесното ПТП, от изпълнителя „ИСА 2000“ ЕООД. По тези въпроси на практика липсва спор между страните по делото.

Тъй като отговорността на възложителя на работата – в случая АПИ, е гаранционно – обезпечителна, т.е. безвиновна, несъстоятелни са доводите на ответника АПИ, че АПИ-ОПУ-Русе, като държавна структура е спазила всички законови разпоредби, така че да се осигури безпрепятствено движение по републиканския път при спазване на въведената временна организация и безопасност на движение на леките автомобили, с цел опазване живота, здравето и сигурността на всички участници в движението, визирайки се Заповед № РД-11-129/ 06.10.2020 г. на директора на ОПУ-Русе и Протокол за приемане временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ от 08.10.2020 г.. АПИ, в качеството си на възложител, може да прави възражения, че изпълнителят на работата - в случая „ИСА 2000“ ЕООД, е поставил необходимата сигнализация и по този начин е обезопасил ремонтирания участък от пътя, където е станало процесното ПТП, каквото възражение е било направено с отговора на исковата молба.

В тази насока са били ангажирани свидетелски показания – разпитан е бил свидетелят П. П. П., който е работел по трудов договор с изпълнителят „ИСА 2000“ ЕООД, като ръководител на извършваните СМР в процесния участък от пътя. Свидетелят е заявил, че на всеки кръгъл километър има голяма жълта табела, че пътят е в ремонт и има ограничение на скоростта 60 км/ час, а за участъците от пътя, при които била изкопана цялата пътна настилка – ограничението на скоростта било 30 – 40 км/ час, в зависимост от дължината на участъка. Конкретно на процесния участък били поставени табели С 3.1 напречно на ремонтираното платно, на около 10-15 м. преди изкопа, а по осевата линия и сигнални ленти. Допълнително по осевата линия 5 били поставяни и знаци С 3.9, които обозначавали накъде водачите да пренасочат движението си.

Тези свидетелски показания се намират в противоречие със свидетелските показания на П. К. А., И. М. И. и Т. Б. Б. – Б.а. И тримата свидетели категорично заявяват, че в процесния пътен участък, по времето когато е станало ПТП, не е имало никаква сигнализация. Свидетелят П. К. А. е младши автоконтрольор към „Пътна полиция“ и е посетил местопроизшествието в рамките на служебните си задължения – били изпратени, заедно с колегата си, от дежурния. След като констатирали липсата на сигнализация, поставили служебни обозначителни конуси и сигнализирали на работници да се постави сигнализация. Свидетелят И. М. И. е съсед на пострадалия и очевидец на произшествието- минал оттам с колата си, когато се прибирал от работа. Твърди, че на сутринта минал също оттам, но нямало такава дупка, като липсвала поставена сигнализация. Свидетелката Т. Б. Б. – Б.а също твърди, че на сутринта, като минали през процесния участък се работело, бил остърган асфалта, но нямало такава дупка и липсвало, каквато и да е сигнализация.

Въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля П. П. П., който е заинтересован от изхода на делото, в качеството си на ръководител на СМР на процесния пътен участък.

Същевременно въззивният съд кредитира показанията на свидетелите П. К. А., И. М. И. и Т. Б. Б. – Б.а, първият от които не е заинтересован от изхода на делото, поради пълното им съвпадение и приема, че на процесния пътен участък не е имало никаква сигнализация, като задължението за поставянето й е на изпълнителя „ИСА 2000“ ЕООД.