Решение № 8763 от 26.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8763 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К. като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110169862 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д П „ФЗД“ да заплати на „С“ АД сумата от 24 000.00 лева, представляваща стойността на неоснователното обогатяване на ответника, настъпило за сметка на обедняването на ищеца „С“ АД в резултат от ползване от ответника в периода от 01.08.2016г. до 31.01.2017г. на собствените на ищеца недвижими имоти, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер *** по КККР на гр. В, стар идентификационен номер 776, ведно с построените в него сгради: К Ф, включваща сграда с разгъната застроена площ от 1140 кв.м., на два етажа с масивна конструкция, построена през 1977г., състояща се от три отделни блока, както следва: Блок А, състоящ се от: 1. Административна сграда с разпределение на първия етаж - дежурна с две стаи и коридор и с разпределение на втория етаж - три канцеларии, салон и две тоалетни, и 2. Столова, на два етажа, с разпределение на първия етаж - столова, кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж - спални помещения и вещеви склад. БЛОК Б на два етажа, с разпределение на първия етаж - спални помещения и киносалон и с разпределение на втория етаж - спални помещения; и БЛОК В, едноетажен, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски кабинет, както и 5 бр. ........, предназначени за наблюдателници, с разгъната застроена площ на всяка една от 36 квадратни метра, едноетажни, с масивна конструкция, построени през 1979г., както и битова сграда със столова, с разгъната застроена площ от 307 кв. м., едноетажна, с масивна конструкция, построена през 1975г, състояща се от кухня, столова, два склада, умивалня и 4 канцеларии, без наличие на основание и въпреки несъгласието на собственика за това, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е собственик на процесните имоти, като през исковия период- от 01.08.2016г. до 31.01.2017г., ответникът ползвал процесните земя и сгради като затворническо общежитие без наличие на основание за това и без съгласието на собственика, както и че не заплащал наем или обезщетение за ползването, а ищецът от своя страна в качеството си на собственик нямал достъп до имотите. В тази връзка твърди да е изпратил до ответника нотариална покана от 19.10.2017г., с която го поканил да освободи имотите, както и да му заплати следващото му се обезщетение. Изяснява, че с решение на 1

Врачански окръжен съд ответникът бил осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 9600 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на процесните имоти за периода от 01.10.2013г. до 16.12.2013г., както и че след постановяване на това решение ответникът продължил да полза имотите, включително през исковия период. Уточнява, че между страните не са сключвани договори, които да имат за свой предмет ползването на процесните сгради, както и че въпреки отправената до ответника покана последният не извършил плащане на търсеното в настоящия процес вземане, равняващо се на стойността, с която ищецът обеднял за сметка на обогатяването на ответника. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, обосновавайки, че не е материално легитимиран да отговаря по него, излагайки в тази връзка твърдения, че в периода от 28.11.1997г. до 24.02.2020г. имотът, във връзка с ползването на който са заявени процесните претенции, е ползван като затворническо общежитие, но доколкото общото ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията се осъществява от министъра на правосъдието, а прякото такова, както и контролът върху дейността на местата за лишване от свобода- от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за ответника не съществува правна възможност да стопанисва сгради, използвани като места за лишаване от свобода, и няма правомощия по отношение на режимната дейност при изпълнението на наказанията, вкл. разкриване, закриване, стопанисване и управление на затвори и поправителни домове.

Твърди, че със Заповед № ЧР- 05- 46/24.02.2020г. на министъра на правосъдието затворническо общежитие „К Ф“ било закрито, считано от 10.03.2020г., след което процесният имот бил освободен от ГД „Изпълнение на наказанията“ и предаден на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ обедняване на ищеца, осъществено в резултат на невъзможността да ползва собствения си недвижим имот по предназначение; 2/ обогатяване на ответника, настъпило вследствие на ползването на процесните имоти като затворническо общежитие; 3/ връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 4/ липса на правно основание, т. е. на годен юридически факт, от който да се поражда правото на ответника да ползва процесните недвижими вещи; 5/ за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

Процесуалното задължение да установи осъществяването на горните правнорелевантни обстоятелства, формулирани под номера от 1/ до 3/, принадлежи на ищеца съобразно нормата на чл. 154 ГПК.

В тежест на ответника при установяване на посочените обстоятелства е да докаже, че е заплатил претендираните суми, респ. че съществува основание за безвъзмездно ползване на процесните имоти като затворническо общежитие.

Между страните по делото не съществува спор, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер *** по КККР на гр. В, стар идентификационен номер - 776, ведно с построените в него сгради: К Ф, включваща сграда с разгъната застроена площ от 1140 кв.м., на два етажа с масивна конструкция, построена през 1977г., състояща се от три отделни блока, както следва: Блок А, състоящ се от: 1. Административна сграда с разпределение на първия етаж дежурна с две стаи и коридор и с разпределение на втория етаж - три канцеларии, салон и 2 две тоалетни, и 2. Столова, на два етажа, с разпределение на първия етаж - столова, кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж - спални помещения и вещеви склад. БЛОК Б на два етажа, с разпределение на първия етаж - спални помещения и киносалон и с разпределение на втория етаж - спални помещения; и БЛОК В, едноетажен, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски кабинет, както и 5 бр. ........, предназначени за наблюдателници, с разгъната застроена площ на всяка една от 36 квадратни метра, едноетажни, с масивна конструкция, построени през 1979г., както и битова сграда със столова, с разгъната застроена площ от 307 кв. м., едноетажна, с масивна конструкция, построена през 1975г, състояща се от кухня, столова, два склада, умивалня и 4 канцеларии, като това е било така и през исковия период- от 01.08.2016г. до 31.01.2017г., както и че през посочения интервал от време имотът е функционирал като затворническо общежитие „К Ф“.

Наред с това, тези обстоятелства се установяват и от неоспорените от страните писмени доказателства. С оглед на това и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото коментираните факти с правно значение са отделени като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от допълнително доказване.

Съгласно разпоредбите на ЗИНЗС ответникът Д П „ФЗД“, наред с министъра на правосъдието, главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и съвета по изпълнение на наказанията, е специализиран орган по изпълнение на наказанията, като изводът в този смисъл следва както от вменените му конкретни функции, така и от систематичното място на правната уредба, касаеща статута и дейността на предприятието, в глава седма на част първа от закона, наименована „Общи положения. Специализирани органи по изпълнение на наказанията.“

Съгласно разпоредбите на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС Д П "ФЗД" осъществява управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията, и има статут на Д П по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, като извършва и други стопански дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния му предмет на дейност, като предприятието е юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в затворите.

Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Д П „ФЗД“ дейността му е насочена към повишаване обхвата на трудовата заетост и квалификацията на лишените от свобода, подобряване на битовите и производствените условия в местата за лишаване от свобода и изграждане на нови места за лишаване от свобода, а съгласно нормата на чл. 6, ал. 2 от правилника за осъществяване дейността на предприятието Министерският съвет предоставя за управление имоти - публична държавна собственост, областният управител - имоти - частна държавна собственост, а министърът на правосъдието - движими вещи, държавна собственост.

Следователно, в качеството си на юридическо лице, изпълняващо функции във връзка с изпълнението на наказанията, Д П „ФЗД“ е принципно оправомощено да управлява и стопанисва имущество във връзка с осъществяваната от него дейност, поради което в това си качество е легитимирано да отговаря по искове за възстановяване на евентуално настъпило неоснователно обогатяване от ползването на чужд имот без заплащане на цена за това. В тази връзка следва да се изясни, че противно на поддържаното от ответника в отговора на исковата молба, обстоятелството, че общото ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, само по себе си не изключва правната възможност ответникът да стопанисва и управлява сгради, в които се изтърпява наказание лишаване от свобода, доколкото, както бе изяснено, принципната възможност за това е предвидена в цитираните по- горе разпоредби.

Същевременно, с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил фактическите твърдения на ищеца, касаещи субекта, фактически ползвал процесните имоти през исковия период и поради това обогатил се за сметка на „С“ АД, спестявайки извършването на разход 3 във връзка с ползването на недвижимото имущество. В допълнение следва да се подчертае, че данни, че в случая ДП „ФЗД“ фактически е осъществявало дейността по стопанисване на процесните сгради, се съдържат и в неоспорените от ответника писмени доказателства.

Така, от докладна записка с изх. № 92-00-79 от 20.09.2004г. на изпълнителния директор на Държавното предприятие се установява, че по повод съществуващото фактическо положение между последното и ищеца „С“ ЕАД са водени преговори във връзка с уреждане на отношенията им чрез определяне на месечен наем, чрез закупуване на сградния фонд и на прилежащата към него земя или чрез освобождаване на затворническото общежитие „К Ф“, като в докладаната записка изрично е потвърдено, че Д П „ФЗД“ е изготвило бизнес план за получаване на кредит за закупуване на сградния фонд. Впоследствие, в потвърждение на така изразената готовност да уреди имуществените си отношения с ищеца по повод експлоатацията на затворническото общежитие на заседание на управителния съвет на предприятието е взето решение, с което е прието и одобрено предложението на изпълнителния директор на „ФЗД“ за кандидатстване за кредит, който да бъде обезпечен чрез процесните имоти, предмет на бъдещата покупка, като за сключването на договора за кредит, както и на предварителен и окончателни договори за покупко- продажба управителният съвет на предприятието е упълномощил изпълнителния му директор.