Решение № 769 от 17.10.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Сливен, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230100467 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на евентуалност са предявени установителни искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с разпоредбите на ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем от 15.09.2020 г. и евентуално за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърденията за недействителност на договора.

От съда се иска да постанови решение, с което да уважи исковата претенция, като се претендират и разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност. Изложени са твърдения за действителност на процесния договор за паричен заем.

От страна на ответното дружество е подадена насрещна искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на дължими суми по договора за паричен заем. Изложени са подробни съображения в подкрепа да доводите за дължимост на сумите и се иска тяхното присъждане, като се претендират и разноските по делото.

От страна на И. Б. е подаден отговор на насрещната искова молба, с 1 който се оспорва нейната основателност.

Редовно призованият ищец не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът му моли за уважаване на иска и отхвърляне на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище се иска отхвърляне на иска на ищеца и уважаване на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен заем № 5635526 от 15.09.2020г. ответното „Вива Кредит“ ООД е предоставило в заем на ищеца И. Б. сумата от 3000 лева, за срок от 60 седмици, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 40,32% и ГПР – 49,37%. Общо ищецът заплатил на ответното дружество сумата 799 лева, а действителният процент на ГПР надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната, тъй като е уговорено да се върне общо сумата 5032,50 лева, която включва и неустойка по чл.4 от договора в размер на 1257,90 лева. Последната сума е явно, че не е включена в ГПР.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 5635526 от 15.09.2020г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 3000 лева, а е върнал на ответника –кредитор сумата 799 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими 2 средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.

Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,37 %.

Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 3000 лева е уговорено да се върне в срок от 14 месеца сумата 5032,50 лева, която включва и неустойка по чл.4 от договора в размер на 1257,90 лева. При съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е посочения в договора . Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл.

19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно 3 да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Насрещната искова молба е допустима и частично основателна.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая между страните не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника сумата 799 лева. Тази сума следва да се приспадне от получения от ищеца заем в размер на 3000 лева, поради което на ответното дружество се дължи сумата 2201 лева, представляваща непогасения остатък от главницата по кредита. До посочения размер иска следва да се уважи, ведно с претендираната законна лихва. В останалата част за главницата и изцяло за договорната лихва, предявените насрещни искове са неоснователни.

По правилата на процеса на страните следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 120 лева за ищеца и в размер на 624 лева за ответника /последните съобразно уважения размер на насрещните искове/. На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 848 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно уважения и отхвърления размер на исковете.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем № 5635526/15.09.2020г., сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г и И. Х. Б. с ЕГН-********** от ******************************************, на основания чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА

И.

Х.

Б. с

ЕГН-********** от

****************************************** ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г сумата 2201 /две хиляди двеста и един/ лева, представляваща незаплатена част от главница по 4 договор за паричен заем № 5635526/15.09.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.03.2023г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, в останалата част за главницата и изцяло за лихвите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис

73Г ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б. с ЕГН-********** от

****************************************** сумата 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА

И.

Х.

Б. с

ЕГН-********** от

****************************************** ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г сумата 624 /шестстотин двадесет и четири/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от САК на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 848 /осемстотин четиридесет и осем/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка в

************************************************, с титуляр адв. П. С.

П..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5