Решение № 480 от 07.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Велико Търново, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Лилия М. Ненова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20204100500790 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260068 от 03.08.2020 година, постановено по гр.д. № 336/2020 год. по описа на РС – Велико Търново, е прието за установено по отношение на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ..със седалище и адрес на управление гр. С., район О., бул. „..“ № ., ет. ., представляван от управителя И. Г. Д. – М., че Д. Д. Й., М. П. М. и Й. Д. Й. не дължат на „ОТП Ф.Б.“ АД сумата 8314,82 лв., включваща главница 7728,08 лв., лихва в размер на 586,74 лв.за периода 27.03.2009г. – 26.01.2010г.; 166,30 лв. – разноски за държавна такса и 389,44 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГрД № 420/2010 г. по описа на РС – Велико Търново, въз основа на който са били образувани изп. дело № ./2010 година и изп. дело № ./2016 год. по описа на ЧСИ Р. К., рег. № .район на действие Окръжен съд – Велико Търново, поради погасяване по давност. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищците направените по делото разноски – общо на тримата сумата от 332,59 лв. – платени за държавна такса и съответно 800 лв. в полза на Д. Й., 700 лв. в полза на М.М. и 700 лв. в полза на Й. Й., които представляват разноски за адвокатско възнаграждение.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК .., седалище и адрес на управление гр. С., район О., бул. .., № ., ет. ., представлявано от И. Г. Д. - М. – изп. директор, чрез пълномощник юрисконсулт Ф.И.. В жалбата се навеждат 1 оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението. В жалбата се посочва, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, без да се излагат аргументи по това възражение. По-нататък в жалбата са изложени доводи защо счита решението за незаконосъобразно - поради неправилно приложение на материалния закон относно правилата за погасителната давност и в кои хипотези и от кой момент давността се прекъсва или спира. Навежда доводи, че с предявяване на иск по чл. 422 от ГПК давността по отношение на оспореното вземане се прекъсва давността, а не само с предприемане на действия за принудителното изпълнение. Излагат се аргументи, че съдът е приложил приетото с ТР № 2/26.06.2015 година по ТД № 2/2013 г. на ОНГТК на ВКС тълкуване за период от време, когато е било дадено друго задължително такова с ППВС № 3/18.11.1980 година на ВКС, което е неправилно. Счита, че новата давност е започнала да тече спрямо всички ищци на 11.01.2012 година, когато е влязло в сила решението по гр.д. № 4148/2010 година на РС – Велико Търново, с който е бил уважен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК за същото вземане. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира направените по делото разноски в двете инстанции. Ако съдът не уважи въззивната жалба, то моли въззивният съд да измени първоинстанционното решение относно разноските, като намали присъденото в полза на ищците разноски – адвокатско възнаграждение в минимален размер, поради липсата на фактическа и правна сложност на настоящото производство.

От ищците по делото – въззиваеми в настоящото производство Д.Й., М. М. и Й.Й., чрез пълномощник адв. Я.Т. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Намира постановеното решение за допустимо, правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Намира възизвната жалба за бланкетна, в която липсват доводи както за недопустимост на решението и предявения иск, така и за неговата неправилност и незаконосъобразност. Излага аргументи относно основателността на иска и правилността на обжалваното решение. Моли възизвния съд да потвърди решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски във въззивното производство.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства, не са сочени нови доказателства.

В съдебно заседание:

Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Ф.И., която поддържа въззивната жалба. В хода на устните състезания моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като районният съд неправилно бил приложил чл.

115, б. „ж“ и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Алтернативно, в случай че жалбата не бъде уважена, прави искане присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималния размер, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

Въззиваемите ищци не се явява в съдебно заседание. Представляват се от техния пълномощник и процесуален представител адв. Я.Т.. Пълномощникът оспорва въззивната 2 жалба като неоснователна. Излага аргументи защо решението е правилно и законосъобразно, а искът основателен. Моли съда да остави без уважение жалбата, а решението да бъде потвърдено.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.

Решението е допустимо. Не са налице нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на решението. Видно от съдържанието на исковата молба ищецът има правен интерес и основава иска си на факти и обстоятелства, които твърди да са настъпили след издаване на изпълнителното основание. Съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

В исковата си молба ищците твърдят, че против тях е била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 420/2010г. по описа на РС – Велико Търново в полза на „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК .., с които е разпоредено тримата ищци солидарно да заплатят на банката сумата от 7728,08 лв. – главница по договор за кредит, сумата от 586,74 лв. – законна лихва за периода от 27.03.2009 год. – 26.01.2010 год., сумата от 166,30 – разноски по гражданското дело и 389,44 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По молба на банката е било образувано изпълнително дело № ./2010 година по описа на ЧСИ Р.К., рег. № .с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. До всеки едни от длъжниците били изпратени ДПИ, получени съответно на 25.06.2010 год. от Й.Й., на 28.06.2010г. от М.М., а на Д.Й. не било връчена такава. Наложени били запори върху трудовото възнаграждение на Д.Й. на 05.07.2010г. и на М.М. на 05.07.2010г. На 31.10.2013г. Банка ДСК ЕАД уведомява съдебния изпълнител, че е извършена цесия на вземането към „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, като последният е конституиран като взискател по изпълнителното дело на 10.12.2013 година. На 04.04.2016 г. била подадена молба от взискателя за налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на Д. Й.. Твърди се, че към тази дата обаче вече е било налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изп. дело № ./2010 година. През 3 месец юни 2016 година ЧСИ Р. К. се е произнесла с изрично постановление за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание. ОТП Ф. Б. ЕАД подават нова молба на 20.06.2016 година за образуване на изпълнително дело против длъжниците Д.Й., Й.Й. и М.М. въз основа на същия изпълнителен титул. Предвид това е отправила искане към съда да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи като погасени по давност вземанията по описания по-горе изпълнителен лист. Образувано е ново изпълнително дело № ./2016 година по описа на ЧСИ Р. К., по което са извършени две изпълнителни действия – запори върху трудовите възнаграждения на Д.Й. и М.М. съответно на 27.06.2016 год. и на 25.08.2016 год. При тези обстоятелства обаче ищците твърдят, че към 20.06.2016 година вече е била изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Последното валидно извършено изпълнително действие, което е прекъснало давността по отношение на вземането, е било извършено 05.07.2010 година и взискателят не е поискал извършването на друго и още на 10.12.2013г. били налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнително дело № 236/2010 година по описа на ЧСИ Р. К. Всичко извършено след това не е било годно да прекъсне на давността. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да уважи иска.

Ответникът /жалбоподател във въззивното производство/ представя писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК, чрез който оспорва предявения иск по основание. Признава изложените в исковата молба факти относно възникване на вземането, изпълнителното основание, образуването на изпълнителните дела, обстоятелството, че е цесионер и на това основание е встъпил в правата на първоначалния кредитор в материалното правоотношение и по изпълнителните дела като взискател.Сочи обаче, че след като ищците са получили ПДИ са подали възражение по чл. 414 от ГПК против издадената заповед и е предявил иск по чл.

422 от ГПК, въз основа на който е образувано гр. д. № 4148/2010 година по описа на ВТРС, по което дело искът е бил уважен с влязло в сила решение 11.01.2012 година. С предявяването на иска давността е била прекъсната от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК и не е текла между страните докато трае производството по гр. д. № 4148/2010 година на РС – Велико Търново. От влизане в сила на това решение е започнала нова обща петгодишна давност и към датата на образуване на второто изпълнително дело не е била изтекла. Извършените изпълнителни действия по това дело всякога прекъсвали давността, от който момент започвала нова давност. Сочи, че такива са извършени с налагане запор върху трудовите възнаграждение на двама от длъжниците – на 27.06.2016г. и на 25.08.2016 год. Предвид това моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск..

При горните твърдения, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 439, ал. 1във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК имащ за предмет оспорване на изпълнението по изп. дело № ../2016 год. по описа на ЧСИ Р. К. с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, рег. № .г., образувано повторно въз основа на изп. лист относно съдебно признато притезателно право за заплащане на 4 описаните по-горе парични вземания, като ищецът основава недължимостта на същото на изтекла обща погасителна петгодишна давност - факти настъпили след издаване на заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист.

От събраните поделото доказателства се установяват следните относими към правния спор факти:

На 29.01.2010 година въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, подадено „Б. ДСК“ ЕАД е издадена заповед № 275 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и въз основа на нея изпълнителен лист № 388 от 29.01.2010 година, с който е разпоредено Й. Д. Й., Д. Д. Й. и М. П. М. солидарно да заплатят на „Б. ДСК“ ЕАД гр. София сумата от 7728,08 лв. – главница по договор за потребителски кредит, сумата от 586,74 лв. – лихва за периода от 27.03.2009 год. – 26.01.2010 год., и законната лихва върху главницата от 27.01.2010 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 166,30 лв. – разноски по заповедно производство – платена ДТ и 389,44 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист по молба на банката взискател е образувано изп. дело № ./2010. по описа на ЧСИ Р. К . С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят /жалбоподател по настоящото дело/ на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението. По това изпълнително дело са извършени следните изпълнителни действия: наложени са запори на трудовите възнаграждения на Д.Й. и на М.М. на 05.07.2010 година. След получаване на ПДИ длъжниците са подали писмено възраж3ение по чл. 414 от ГПК и след като на заявителя са дадени съответните указания е бил предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК и е образувано гр. дело № 4148/2010 година по описа на РС – Велико Търново, което е приключило с влязло в сила на 11.01.2012 година решение уважаващо иска. Прието е за установено, че към 27.01.2010 година вземането на „Б. ДСК“ ЕАД спрямо тримата длъжници Д.Й., Й.Й. и М.М. съществува.