Определение № 20170 от 28.08.2019, Софийски градски съд

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е гр. София, 28.08.2019 г.

Софийски градски съд, Гражданска отделение – първоинстанционни състави, втори състав, в закрито съдебно заседание на 28.08.2019 г., в състав:

Съдия:

Евгени Г. като разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. No. 9 752/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

[1] С определение от 24.10.2018 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ. До този момент ищецът е направил разноски по делото за 2 717,27 лева (л. 58, 97а и 110). На 27.06.2019 г. ищецът е уведомил съда, че вземането му спрямо длъжника е било включено в одобрения списък на приетите вземания, поискал е съда да прекрати производството по делото и да осъди ответника да му заплати разноските. Ответникът е признал, че вземането е било прието, но е оспорил искането за разноски, като е заявил, че в тази хипотеза разноски не се дължат.

[2] Съгласно чл. 637, ал. 2 от ТЗ, производството по спряното дело се прекратява, ако вземането бъде включено в одобрения списък на вземанията. В случая процесното вземане е било включено в одобрения списък на вземанията. Затова съдът прекратява производството по делото.

[3] Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските по делото се възлагат върху ищеца, ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. В случая ответникът е дал повод за завеждане на делото, защото той е оспорвал вземането на ищеца. Нещо повече, ответникът не е признал иска. Същевременно вземането на ищеца е било установено чрез включването му в одобрения списък на вземанията.

Ищецът не е причина за изпадането на ответника в несъстоятелност и за необходимостта вземането му да не бъде установено от настоящия съд, а от съда по несъстоятелност. Затова съдът присъжда разноски на ищеца (до подобно разрешение е достигнал и ПвАС в определение 1018/2014 г. по ч. т. д. 525/2014 г.). Ето защо съдът

О П Р Е

Д Е Л И:

[4] ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

[5] ОСЪЖДА „Е.Ф.Г.“ ЕАД (в несъстоятелност) да заплати на Н.Г.С.

2 717,27 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

[6] Определението може да бъде обжалвано пред САС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

[7] Ако бъде подадена частна жалба, с нея следва да бъде представено доказателство, удостоверяващо внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение частната жалба ще бъде върната.

Съдия: