Определение № 715 от 18.03.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 535/2024
- Вид
- Определение № 715
- Подписан
- 18.03.2024
- В сила
- 18.03.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 715 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500535 по описа за 2024 година Производството е по чл. 278 ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на К. Й. Т. против Определение № 1495/06.02.2024г., пост. по гр.д.№ 15076/2023, ПдРС, с което е върната като недопустима искова молба вх.№93254/17.10.2023г., подадена от жалбоподателя по иск срещу Н. Б. за признаване за установено в отношенията помежду им, че ответникът Б. не е собственик на 1/2ид.ч. от сградите, попадащи в ПИ с идентификатор ***, описани подробно.
Жалбоподателят К. Т. обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че за него е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, доколкото между страните е налице неприключило делбено производство по отношение на ПИ, в който се намират сградите, като в предмета на делбеното производство са включени и сградите в имота.
Счита, че отричането на правата на собственост на ответника има преюдициално значение в производството по делба. Счита и че е налице трайна практика на съдилищата, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за идеална част от имот. Счита, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на предявения отрицателен установителен иск за собственост поради наличието на порано образувано производство за делба, доколкото и същите възражения са направени и в делбения процес, но по тях не се формира СПН. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че 1 жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице – ищец в производството, против подлежащи на обжалване съдебен акт, в срок е , внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск от К. Т. за признаване за установено в отношенията му с Н. Б., че последният не е собственик на 1/2ид.ч. от правото на собственост върху сгради , построени в ПИ с идентификатор ***, описани подробно. Правният си интерес е обосновал с наличието на висящо делбено производство между същите страни в което като предмет на делбата са включени и процесните сгради.
За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че ищецът няма интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост на идеална част от сградите. Приел е, че идеалните части нямат реално обективно отражение и едни идеални части не могат да бъдат разграничавани от други идеални части. Приел е , че щом ищецът претендира собственост върху целите сгради, то от това твърдение следва, че отрича правата на ответника изцяло, а не до размера от 1/2ид.ч. На следващо място е приел, че този иск е недопустим поради наличието на порано заведено делбено производство, в което могат да бъдат разрешавани спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването на правото на собственост. С решението по допускане до делба ще бъде разрешен и въпросът за собствеността, при което получената защита ще бъде идентична със защитата на процессния иск.
Настоящата инстанция намира, че предявяване на установителен иск за собственост на идеални части от имот е допустим, независимо дали той е положителен или отрицателен. Вярно е, че идеалната част няма обективно изражение, но именно поради това си свойство тя е наречена идеална – такава математически определена част от правото на собственост, която може да бъде над 0 и максимално 1-ца.
Следователно при определяне на правото върху идеална част не може да има припокриване или дублиране на отделни части – те винаги са самостоятелни и сборът им винаги трябва да е равен на едно. В този смисъл е налице правен интерес за ищец, който твърди да е собственик на цялото, да претендира установяване, че ответникът не е собственик на идеална част. Това е обусловено от претендираните от ответника права, а не от заявените от ищеца такива. Ако ответникът никога не е претендирал да е собственик на цялото,а само на част от него, то не съществува интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за това цяло, т.к. това право не е оспорвано с този обем. Ето защо настоящата инстанция не споделя мотива на районния съд за липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за идеална част от правото на собственост.
Следващият спорен въпрос е допустим ли е отрицателен установителен иск за 2 собственост при наличие на предходно образувано и неприключило дело за делба на същия имот и между същите страни. В цитираното от жалбоподателя О № 326/02.03.2023г.,ч. гр. д. № 430/2023 г., I г.о., ВКС е даден положителен отговор на този въпрос по отношение на предявен положителен установителен иск за собственост.
Настоящият състав намира, че при преценка на допустимостта на установителен иск за собственост при наличие на неприключило делбено производство в първа фаза, е без значение дали се предявява положителен или отрицателен установителен иск. В единия случай се признава правото на собственост на ищеца, а в другия се отрича правото на собственост на ответника. Правните последици за делбеното производство, обаче, ще са едни и същи и при двата вида иска – ще бъде разрешен въпросът за собствеността на една от страните. Така резултатът може да е признаване на права за ищеца, респ. отричане правата на ответника, като и в двата случая ще се достигне до отхвърляне на иска за делба. Безспорно в практиката е, че допустимостта на един иск се преценява с оглед наличието на силата на пресъдено нещо по идентичен спор между същите страни или с оглед наличието на друго неприключило производство между същите страни , на същото основание и за същото искане, т.е. на по-рано заведено дело с идентичен предмет между същите страни. Недопустимост по смисъла на чл.126 от ГПК е налице при пълен субективен и обективен идентитет между делата.
Такъв липсва, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело. Пример за това са редица въпроси, които могат да се повдигат като възражения в делбеното производство / чл.343 от ГПК/, които обаче не е задължително да се разглеждат само в рамките на делбата, но е мислимо и предявяване на отделни искове за тях в производства, образувани след делбеното. В тези случаи ще е налице по-късно образувано производство, което има преюдициално значение. В тези хипотези се налага спиране на обусловеното дело / Р№471/16.01.2012 год., гр.д.№1522/2010 г., IVг.о., ВКС/. В този смисъл са и указанията дадени с О № 326/02.03.2023г., ч. гр. д. № 430/2023 г., I г. о., ВКС, в което е обобщена практиката – Р№192/11.02.2018, гр. д. № 639/2017 г. І гр. о.,ВКС, О№142/06.07.2016, ч.гр.д.№1707/2016, IIг.о., ВКС. В последното определение съдът е указал, че пропускането на срока по чл.342 от ГПК не лишава страната от възможността да предяви установителен иск за собственост, т.к. споровете за собственост могат да бъдат решавани не само в делбеното производство и преклудирането им настъпва с формиране на СПН на делбеното решение, включително и по непредявените спорове за съсобствеността.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на предявения отрицателен установителен иск за собственост между страните.
Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото 3 върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1495/06.02.2024г., пост. по гр.д.№ 15076/2023, ПдРС и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4