Определение № 300 от 14.05.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 187/2024
- Вид
- Определение № 300
- Подписан
- 14.05.2024
- В сила
- 14.05.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.462, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.495 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34, ал.4 · Закон за пощенските услуги
- §1, т.5 · Закон за пощенските услуги
- чл.31, ал.1, т.7 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 300 гр. Варна, 14.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500187 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от В. П. Г. и Д. П. Г., чрез процесуалния им представител адв.С.Н., против определение №97/12.02.2024г., постановено по в.гр.д.
№75/24г. по описа на СОС, с което производството по делото е прекратено поради просрочие на подадената от В. П. Г., чрез адвокат В.И.Ж. от САК, жалба против разпределение от 21.02.2019г. по изп.д. №20168340400191 по описа на ЧСИ Е.Ю., с рег.№834 на КЧСИ и район на действие СсОС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба.
Жалбата е подадена в срок на осн. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Производството по в.гр.д.№75/24г. по описа на СОС е образувано по подадената от В. П. Г./предходна фамилия Г./, чрез процесуалния й представител адв.В.Ж., жалба вх.№474/07.03.2019г./по описа на ЧСИ/ против действие на ЧСИ Е.Ю., рег.№834, район на действие ОС-Силистра, по изп.д.
№20168340400191 - Разпределение от 21.02.2019г., предявено на 28.02.2019г.
Производството по изп.д. №20168340400191 по описа на ЧСИ Е.Ю.
/понастоящем загубил правоспособност на осн. чл.31, ал.1, т.7 от ЗЧСИ за срок от три години-решение по гр.д.№2904/21г. по описа на ВКС и делото 1 преобразувано в изп.д.№20228310401219 по описа на ЧСИ М.М./ е образувано по молба на „Банка ДСК“ЕАД въз основа на изп.лист от 19.09.2016г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№1348/16г. по описа на СРС, с който В. П. Г., Д. П. Г. и П.М.Г. са осъдени солидарно да заплатят „Банка ДСК“ЕАД посочените в листа суми, дължими по договор за жилищен ипотечен кредит от 07.06.2011г.
Присъединен по право взискател на осн. чл.458 от ГПК е държавата за дължимите й от тримата длъжници публични вземания, посочени в приложени по изп.дело удостоверения по чл.191, ал.4 от
ДОПК.Присъединени по реда на чл.456 от ГПК взискатели са Е.В.В. и А.И.Ф. въз основа на изп.листи, съответно от 21.12.2018г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№1800/18г. по описа на СРС, и от 20.12.2018г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№1799/18г. по описа на СРС, с които В. П. Г. е осъдена да им заплати посочените в листите суми.
По искане на взискателя „Банка ДСК“ЕАД принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането му по изп.лист е насочено към собствен на длъжника В.Г. недвижим имот, находящ се в гр.Силистра, бул.
„Македония“№58, ет.5, ап.16, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Силистра, върху който В.Г. е учредила с н.а.№197/08.06.2011г. договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката по горепосочения договор за жилищен ипотечен кредит.На проведена публична продан за купувач на недвижимия имот с протокол от 07.01.2019г. е обявен присъединеният взискател А.И.Ф.
/впоследствие в хода на изп.производство А.И.Ф. е починал и в същото участват правоприемниците му преживяла съпруга и низходящи/ за сумата от 119 900лв.С протокол за разпределение от 21.02.2019г. ЧСИ е изготвил предварително разпределение по чл.495 от ГПК и насрочил предявяването му за 28.02.2019г.За насрочване на предявяването В.Г. е надлежно уведомена чрез процесуалния си представител адв.В.Ж. на 25.02.2019г.
Депозираната от В. Г., чрез процесуалния й представител адв.В.Ж.а, жалба против предварително разпределение от 21.02.2019г., предявено на 28.02.2019г., е с вх.№474/07.03.2019г./по описа на ЧСИ/.Изпратена е за разглеждане от ЧСИ на СОС и производството по същата образувано във в.гр.д.№250/20г. по описа на СОС.Последното е прекратено с определение №338/21.07.2020г. и делото върнато на ЧСИ за допълнително администриране на жалбата, вкл. и за уточняване по какъв начин същата е депозирана по изп.дело - по пощата или лично в деловодството на ЧСИ/по изп.дело не се съдържат данни относно горното/, т.к. преклузивният тридневен срок за обжалване на разпределението е изтекъл на 05.03.2019г./първи присъствен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден/, а жалбата е входирана на 07.03.2019г.
Според изготвеното от ЧСИ М.Македонска съпроводително писмо при новото изпращане на жалбата на СОС, посоченото указание не може да бъде 2 изпълнено, защото в кориците на изп.дело не се съдържат документи, от които да е видно по какъв начин е била изпратена жалбата и няма данни същата да е била изпратена по пощата.От ЧСИ М.Македонска е била дадена възможност на жалбоподателката да представи доказателства за начина, по който е била изпратена жалбата.В молба с вх.№05622/16.03.2023г. същата твърди, че жалбата е била изпратена чрез „Български пощи“ с препоръчано писмо без обратна разписка.
Съгласно чл.34, ал.4 от Закон за пощенските услуги, пощенските пратки/в случая се твърди вид кореспондентска пратка по см. на §1, т.5 от ДР на ЗПУ/ могат да бъдат препоръчани или непрепоръчани, а съгласно чл.5, ал.1 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети от Комисия за регулиране на съобщенията, обн.ДВ, бр.45/10г., препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, така и според Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи”ЕАД.Според същите условия „препоръка“ е допълнителна услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на пощенската пратка и по негово искане и известие за доставянето й на получателя.
Жалбоподателката твърди, че е изпратила жалбата чрез препоръчано писмо, но без услугата „известие за доставяне“.Независимо, че твърдяната пратка не е имала „известие за доставяне“/допълнителна услуга, посредством която пощенският оператор информира подателя на препоръчана пощенска пратка, на пощенски колет и/или на пощенски паричен превод за доставянето им на получателя или на упълномощено от него лице/, то изпращането на препоръчана пратка предполага, че на подателя е бил издаден документ от съответната пощенска станция за приемането на препоръчаната пощенска пратка, или, ако пратката е била получена от съдебния изпълнител, но той не е запазил плика, то процесуалният представител на жалбоподателката, чрез когото е подадена жалбата, би следвало да разполага с документа, издаден му от съответната пощенска станция при приемане на препоръчаната пратка и документ за заплатената цена за услугата.Подобни документи не са представени по делото и не се твърди, че се притежават.Според твърденията в частната жалба, инициирала настоящото производство, с писмо от 06.03.2023г., пощенският оператор е информирал процесуалният представител, че понастоящем не разполага с информация за препоръчаната пратка, поради унищожаването й.В тази връзка и е неоснователно оплакването, че СОС не е уважил искането, отправено до него, за изискване на информация от „Български пощи“ЕАД относно това дали на 05.09.2019г. е било изпратено препоръчано писмо без обратна разписка от адв.В.Ж. до ЧСИ Е.Ю., доколкото по твърдения на самата жалбоподателка, тази информация понастоящем/повече от 5 години след твърдяната дата на изпращане/ вече не се съхранява.Поради горното е неоснователно и същото искане, отправено и 3 до настоящата инстанция.
При липсата на каквито и да било доказателства, установяващи твърдението на жалбоподателката за изпращане на жалбата по пощата, не би могло да се приеме, че преклузивният срок по чл.462, ал.2 от ГПК е бил спазен.Действително правата на жалбоподателката не следва да бъдат накърнявани от евентуални неправилни действия на ЧСИ, но и същевременно установяване спазването на преклузивния срок/при наличие на възможност жалбоподателката да представи съответните издадени от пощенския оператор документи при приемане на препоръчана пощенска пратка/ не може да почива на житейски предположения, като изложените в жалбата, че доколкото единствената кантора на адв.В.Ж. е в гр.София, то и не би могло физически жалбата да е била депозирана на място в кантората на ЧСИ.
Обжалваното определение, с което производството е прекратено като недопустимо, като правилно, следва са бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №97/12.02.2024г., постановено по в.гр.д.
№75/24г. по описа на СОС.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4