Решение № 152 от 01.08.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Ботевград, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20221810200182 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Д. Г. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес г*****, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 22-1204-000529/31.03.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по 1 жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 476682/22.03.2022 г., НП № 22-1204000529/31.03.2022 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Директора на ОДМВР-София, справка КАТ за собственост на МПС, заповед № 517з51/05.01.2018 г., заповед № РД-11-1367/3.12.2021 г., справка за нарушител/водач, писмо от МРРБ, АПИ, ОПУ София с изх. № 11-00326/18.05.2022 г., и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. ИВ. Б. – актосъставител и ПЛ. М. К. – свидетел по акта, двамата служители при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, се установява следната фактическа обстановка:

На 22.03.2022 г., в 22,06 часа, на АМ „Хемус“, при км 37, с посока на движение гр. Варна, свидетелите Г. ИВ. Б. и ПЛ. М. К. - полицейски служители при ОДМВР София, сектор Пътна полиция, при изпълнение на задълженията си по контрол и спазване на правилата за движение по Закона за движение по пътищата, спрели за проверка жалбоподателя Д. Г. К., който управлявал влекач „МАН“ с рег. № *****, с максимално допустима маса 26 тона и прикачено ремарке „Шварцмюлер“ с рег. № ***** с максимално допустима маса 22 тона, и навлязъл и се движил в зоната на действие на пътен знак В4 при въведена забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона. За извършеното нарушение, свид. Б. съставил против жалбоподателя АУАН № 476682/22.02.2022 г., за нарушение на чл. 6, т. 2.1 ЗДвП, като му бил иззет СУМПС и контролния талон.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление

№

22-1204000529/31.03.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 22.03.2022 г., в 22,06 часа, на АМ „Хемус“, при км 37, с посока на движение към гр. Варна, управлява влекач „МАН“ с рег. № *****, с максимално допустима маса 26 тона, собственост на фирма „Транстройлес“ ЕООД, и прикачено ремарке „Шварцмюлер“ с рег. № ***** с максимално 2 допустима маса 22 тона, като навлиза и се движи в зоната на действие на пътен знак В4 при въведена забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона в изпълнение на заповед № РД-11-1367/01.12.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ София, поради което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 ЗДвП, му е наложил наказание глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г.Б. и П.К., от съставения АУАН и от всички приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

От заповед на АПИ РД № 11-1367/01.12.2021 г. се установява, че към инкриминираната дата е била налична временна забрана за движение товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В-4 на АМ Хемус, в района на 30+060 дясно пътно платно в посока към гр. Варна.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна жалбоподателят Д. Г. К., е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

От обективна страна на 22.03.2022 г., жалбоподателят - водач на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е управлявал товарен автомобил влекач „МАН“ с рег. № *****, с максимално допустима маса 26 тона, собственост на фирма „Транстройлес“ ЕООД, и прикачено ремарке „Шварцмюлер“ с рег. № ***** с максимално допустима маса 22 тона, в района на 37 км, в посока към гр. Варна, като е навлязъл след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12. 000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед № РД 11-1367/01.12.2021 3 г. на АПИ. Съдът приема, че жалбоподателя е възприел забраната, тъй като според свидетелските показания, на които съдът дава вяра, е имало поставени поне четири на брой пътни знаци през определено разстояние, които да указват въведената забрана. Забраната е разбираема за жалбоподателя, тъй като встрани от пътя е имало поставен пътен знак, осигуряващ своевременното му разпознаване и възприемане от участниците в движението. Този извод се подкрепя и от писмените доказателства, събрани по делото /схеми на ВОБД – 6 броя и Заповед за ВОБД № РД 111367/01.12.2021 г. на АМ „Хемус“/, които съдът приема за обективни, достоверни и с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

Поради това съдът им се доверява изцяло. Ето защо твърденията на жалбоподателя, че нямало поставен пътен знак забраняващ навлизането на товарни автомобили по АМ Хемус, че е било тъмно и неосветено и не било възможно да се забележи пътния знак, указващ забраната, са категорично оборени от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие.

На водачите не е предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи следва да се съобразят с тях.

Посочването на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, този съдебен състав приема за неоснователни.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата установени с пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е съобразил поведението си с него.

4

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, доколкото посочените наказания в санкционната норма на чл. 183, ал. 7 ЗДвП са с фиксиран размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на стойности различни от определените в сочената правна норма.

При преценката дали деянието по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е маловажен случай, следва да се изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. Що се отнася до вредните последици - в посочения смисъл, то такива са налице вследствие на деянието, извършено от жалбоподателя. По делото няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца.

Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР София.

Депозирането обаче на писмени бележки, без юрисконсулт да е представлявал ОДМВР София, съдът не счита като защита от юрисконсулт, тъй като не са извършени от него процесуални действия до приключване на устните прения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

22-1204000529/31.03.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, сектор Пътна полиция, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на Д. Г. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес г*****, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6