Решение № 33 от 05.05.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Котел, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20232210100142 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание – 1/ 283.79 лева, цената на месечния абонаментни такси и предоставени абонаменти услуги за отчитания период от 16.01.2022 г. до 15.06.2022 г. (период на изискуемост на задължението 18.02.2022 г. до 04.08.2022 г.), начислени са гласно условията на договор **************, приложенията към него и общите условия. 2/ 45.54 лева цената на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за отчетния период от 16.01.2022 г. до 15.07.2022 г. (период на изискуемост на задължението 18.02.2022 г. до 04.08.2022 г.), начислени са гласно условията на договор **************, приложенията към него и общите условия. 3/ 970.94 лева начислени неустойки. 4/36.71 лева, представляващи мораторна лихва, начислена върху претендираната в заповедно производство сума, както и законна лихва от датата на образуване на заповедно производство.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Ф. П. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. С., общ. С., ул. **************, като било образувано ЧГД № 3663/2022 г. по описа на РС Сливен, като против ответницата Ф. П. Г. била издадена Заповед № 2192/24.08.2022 г. по описа на 1

РС Сливен, като в заповедта за изпълнение на парично задължение е в размер на – сума в общ размер 1303.15 лева, съставляваща незаплатени задължения по договор № ************** със системен партиден номер ************** за периода от 18.02.2022 г. до 04.08.2022 г., от които сумата от 286.67 лева съставлява незаплатени ел. съобщителни услуги, сумата от 45.54 лева, съставлява незаплатени услуги за устройство по договор за продажба на изплащане, сумата от 970.94 лева, съставлява неустойки за виновно прекратяване в трикратен размер на месечните абонаменти такси и в размер на част в частта на отстъпките на абонаментните планове и пазарните цени на крайните устройства, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 24.08.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 36.81 лева, съставляваща мораторна лихва върху сумите за периода от 12.02.2022 г. до 23.08.2022 г., сумата от 26.80 лева, съставляваща сторени по делото разноски за държавна такса и сумата от 50 лева, съставляващ юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена по надлежния ред на длъжника и с възражение по чл. 414 от ГПК, ответницата по настоящото дело Ф. П. Г. е възразила, като е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

В дадените от съда указания и в посочения срок ищецът предявява настоящите искове, като сочи, че въз основа на сключен между А1 България ЕАД и Ф. П. Г. има сключен договор № ************** за електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане със системен партиден № **************.

В исковата си молба сочи, че за периода от 18.02.2022 г. до 04.08.2023 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството, но ответникът не е заплатил съответно възникналите задължения в сроковете и съгласно договора и общите условия на А1 България ЕАД и е натрупал съответните задължения станали повод за завеждане на ЧГД и в последствие на настоящия иск.

Подробно описват в исковата молба сбора от сумите, които са обективирани в различни счетоводни документи под съответни номера и под конкретна дата.

Ищецът претендира разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

2

В срокът по чл. 131 от ГПК, ответницата Ф. П. Г. подава отговор, като излага твърдения, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Оспорва истинността и действителността на всички представени и приложени към исковата молба договори и приемо-предавателни протоколи. Оспорва всички представени от ищеца фактури и сметки, както по основание, така и по размер. В случай, че се докаже наличие на действително облигационна връзка между нея и ищеца, оспорва изцяло претендираните неустойки в размер на 940.94 лева и ги счита за недължими, поради тяхната нищожност.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

РС Котел е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, чл. 1 от ГПК и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест, като не е отделил безспорно факти, които неподлежат на доказване, тъй като такива към момента не е имало. В хода на производството с множество експертизи, които са приети по делото се установява, че между ответницата Ф. П. Г. и ищеца А1 България ЕАД е имало сключен договор и същите са били в договорни правоотношения по Договор за електронни съобщителни услуги. Това се установява и от представените и от приети като писмени доказателства по делото Договор за електронни съобщителни услуги, приложения към него Договор за продажба на изплащане, фактури за предоставяне на електронни съобщителни услуги и заключенията, дадени по знание и съвест от назначените вещи лица. От приложеното ЧГД № 3663/2022 г. по описа на РС Сливен се установява, че на основание чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение - Заповед № 2192/24.08.2022 г. по описа на РС Сливен, като в заповедта за изпълнение на парично задължение е в размер на – сума в общ размер 1303.15 лева, съставляваща незаплатени задължения по договор № ************** със системен партиден номер ************** за периода от 18.02.2022 г. до 04.08.2022 г., от които сумата от 286.67 лева съставлява незаплатени ел. съобщителни услуги, сумата от 45.54 лева, съставлява незаплатени услуги за 3 устройство по договор за продажба на изплащане, сумата от 970.94 лева, съставлява неустойки за виновно прекратяване в трикратен размер на месечните абонаменти такси и в размер на част в частта на отстъпките на абонаментните планове и пазарните цени на крайните устройства, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 24.08.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 36.81 лева, съставляваща мораторна лихва върху сумите за периода от 12.02.2022 г. до 23.08.2022 г., сумата от 26.80 лева, съставляваща сторени по делото разноски за държавна такса и сумата от 50 лева, съставляващ юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, РС Котел намира от правна страна следното: Установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален установителен установителен иск, който пренадлежи на кредитроа.

Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо, като се признае за установено срещу длъжника, съществуването на вземането му.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки юридически факти: 1/ наличието на валидно възнителни облигационни връзки между страните в производство по сключения Договори за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане въз основа на които се претендират процесните суми; 2/ че ответницата е потребила съответните услуги и съответно наличие на задължение за изплащане на абонаментна такса и ползване на далеко-съобщително услуги, както и стойността на доставените далеко-съобщително услуги в претендирания в исковата молба размер.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.

1/ По претенцията за заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги и вноски за продажба на изплащане по време на действие на посочените договори за /чиято дължимост е обективирана във фактури съдът намира, че с оглед на експертните заключения приети по делото, както и от представените по делото договори за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане, сключени между страните по спора се установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по процесните 4 договори. Тези два договора сключени между страните в настоящото производство, по своята правна природа представляват ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения. Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл.

286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки. Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между ищеца и ответницата е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответницата електронни съобщителни услуги и мобилен апарат, посочени в договорите срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.

Следва да се посочи, че процесните договори съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. В тази връзка следва да се посочи, че от представените писмени доказателства се установява, че страните са се намирали в договорни отношения по сключени между тях два договора Договор № ************** и Договор за продажба на изплащане към Договор № **************. По силата на валидно възникналото 5 облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски. В договора за електронни съобщителни услуги се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението му. Същото е положението с договора за продажба на изплащане. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който е оспорен в отговора на исковата молба и по този начин лицето излага твърдения, че договор с №************** е подписан от нея, но на друга дата и със срок, който не е действащ към визирания от ищеца срок /в решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010 г., I т.о. е прието, че оспорване на документа може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК/. Съдът се е съобразил с оспорването от страна на ответницата и е приел заключение в което подробно се описва, че не може да бъде даден категоричен отговор дали подписа е положен от ответницата, тъй като въз основа на електронните файлове и разпечатките от тях не могат да са предмет на съдебно – почеркова експертиза.