Решение № 949 от 17.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300500491 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от **********, чрез юрк.С.

Р., против Решение № 5282/30.12.2024г., постановено по гр.д.№ 19953/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с., в частта, с която е осъдено да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 от ЗЗД, на „********, сумата 168,49 лв. /с вкл.

ДДС/, представляваща разликата в цената за пренос по електроразределителната мрежа при измерване на ниво средно и ниво ниско напрежение за периода от 01.03.2021г. - 31.03.2021г., начислена без основание по фактура № 8255476529/31.03.2021г. за обект хладилни съоръжения в *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2021г. до окончателното изплащане, както както и е осъдено да заплати сумата 374,16 лв., представляваща деловодни разноски. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

1

Въззиваемата страна *******, не е депозирала писмен отговор и не е изпратила процесуален представител за открито съдебно заседание за взимане на становище.

От „*******, конституирано като трето лице помагач на страната на ответника **********, чрез юрк.Н. Т. е депозирало писмен отговор, че жалбата е основателна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от ******* против ********е заведена искова молба, с която твърди, че осъществява търговска дейност по производство, съхранение и търговия със замразени хранителни продукти от животински и растителен произход и по силата на сключен с ответника договор е потребител на електроенергия в притежавания от него обект „*********, общ. Р. Обектът е присъединен към електропреносната система посредством електропровод 20 kV, собственост на ответното дружество, като понижаването на доставената електроенергия се извършва посредством собствения на дружеството ищец мачтов трафопост - командна кабина и електропровод 20 kV, разположен в УПИ Ш-30016, производствени и обслужващи дейности, кв. 2 от ПУП на с. *******. Поддържа, че ответникът ползва трафопоста за преобразуване от средно в ниско напрежение, достъп и пренос на електроенергия ниско напрежение по кабелни линии на ищеца през неговия имот и до други потребители, с които ищцовото дружество имало сключени договори за наем, без да заплаща за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните линии ниско напрежение. Възразява, че ответното дружество ползва съоръжението, въпреки че не е собственик на същото и не заплаща суми за ползването, като начислява на ищеца такси за пренос и достъп ниско напрежение, които са част от цената по издавани фактури.

Ищецът намира, че не дължи заплатената на ответника сума в общ размер от 294,61 лв. по фактура № 8255476529 от 31.03.2021 г. - издадена за сумата от 338 лв., част от която е процесната сума, тъй като всички технически съоръжения, с които се осъществява преобразуването са собственост на ищеца, а уредите за измерване на електроенергия за краен потребител са 2 монтирани в трафопост килия „Ниско Напрежение“ също собственост на ищеца. Тъй като преобразуването на ел. енергията от средно към ниско напрежение ставало посредством собствения на ищеца трафопост, ответникът не доставял електроенергия ниско напрежение до обекта. Освен това поддържа, че измерването на потребеното количество електроенергия е извън нормативно определеното място, на ниво ниско напрежение. Предвид това, е направено искане да бъде осъдено дружеството ответник да върне на ищеца сумата 294,61 лв. /с ДДС/, от които 226,49 лв. /с ДДС/ - за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение, собственост на ищеца - „*******“ и 68,12 лв. /с ДДС/ - цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа за месец март 2021г., като дадени при начална липса на основание сума по фактура № 8255476529 от 31.03.2021г., както и законната лихва от предявяване на иска.

Към исковата молба прилага заверени копия от фактура № 8255476529 от 31.03.2021 г. „оригинал“; документ за извършено плащане по фактура № 8255476529 от 31.03.2021 г., Разрешение за строеж № 94 от 15.05.2000 г.; Разрешение за ползване № 571 от 04.08.2000 г.; фактура 0000000463/27.05.2000 г.; Геодезическо заснемане на обект „******* - 2 бр.;

Скица на поземлен имот № 15-347069-31.05.2018 г.; Нотариални актове - 2 бр.

Ответникът „*******” ЕАД в срока по чл.131 от ГПК е депозирал Писмен отговор, че искът е неоснователен. Възразява, че за процесния период отношенията между страните са уредени с договор от 16.01.2015 г., като предоставените мрежови услуги, са остойностени съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа. Твърди, че обектът на ищеца изначално е присъединен към електропреносната мрежа на ниво „ниско напрежение“, като впоследстве той не е подавал искане за промяна на мястото на мерене на ел. енергия на ниво средно напрежение, въпреки изричните указания, изпратени му от „******“ ЕАД относно реда за извършване на такава промяна. Поради това счита, че в процесния период обектът на ищеца е бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал е ел. енергия на ниво ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от ответното дружество, поради което сумата е дължима. В случай, че се установи, че 3 мястото на измерване на ел. енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, ответникът счита, че недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на предоставената услуга, вписана в процесната фактура.

По отношение на вземанията за пренос и достъп до/през електропреносната мрежа се излагат доводи, че цената за тези услуги следва да се заплаща от всеки клиент, който е присъединен към електроразпределителната мрежа.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „*******“ ЕАД е привлякъл на своя страна трето лице - помагач „********“ ЕАД, с твърдения, че на него са заплатени, сумите за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа по процесната фактура. С обратния иск претендира, в случай, че „*******“ ЕАД бъде осъден да върне на ищеца сумата 68,12 лева, представляваща платена при начална липса на основание цена за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа, начислена по фактура № 8255476529 от 31.03.2021 г., се постанови и решение за осъждане на „******“ ЕАД да я върне на разпределителното дружество. Третото лице помагач и ответник по обратния иск „******“ ЕАД е депозиран отговор на обратния иск, с който оспорва същия, като взема становище и по първоначалния иск. Твърди, че ищецът по първоначалния иск дължи платената цена, доколкото има нормативно задължение за това. Счита, че без значение за дължимостта на цените за достъп до и пренос през преносната мрежа е нивото на напрежение, на което е присъединен клиентът. Поддържа, че е меродавно единствено количеството измерена електрическа енергия. Сочи, че не е спорен по делото фактът, че между „********“ ЕАД и „*********“ ЕООД има сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, в който следвало да са уточнени предварително мястото на присъединяване и мерене. Изтъква, че „********* не е собственик на измервателната система.

Счита, че начислената с фактура № 8255476529 от 31.03.2021 г. сума в размер на 68,12 лв., представляваща цена за пренос и достъп до/през електропреносната мрежа, е основателно начислена и дължима, тъй като съществуващата правна уредба задължава всички клиенти, присъединени към разпределителната мрежа, да заплащат и цена за достъп и пренос до електропреносната мрежа. Твърди, че сумите за пренос и достъп до електропреносната мрежа се дължат на „********“ ЕАД.

4

В хода на производството са допуснати ССЕ с в.л. Д.С. и СТЕ с в.л. инж.Л. К.

Районният съд, за да отхвърли исковата претенция в обжалваната част излага основни съображения, че съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза се е установило, че до обекта на ищеца се доставя електроенергия от средно напрежение, като същата се измерва след нейното преобразуване в електроенергия с ниско напрежение, което се осъществява чрез мачтовия трафопост, собственост на ищеца. Този начин на измерване не е в съответствие с чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ. Съгласно тази норма при отдаване на ел. енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент мястото на измерване е страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. След като на границата на имота на ищеца се доставя електроенергия със средно напрежение, което не е спорно по делото, следва и отчитането на тази енергия да бъде осъществявано като такава със средно напрежение. Поради неправилно определеното място на измерване на потребената ел. енергия по процесната фактура ищецът е заплатил повече 168,49 лв. с ДДС, без да има ответникът основание да получи тази сума. Затова, тя следва да бъде върната, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска. Относно сумата 68,12 лв. /с вкл. ДДС/, която е начислена във фактурата като цена за пренос и достъп до/ през електропреносната мрежа, тя не е недължимо платена, тъй като съгл. чл.29, ал.3 от Правилата за търговия с ел. енергия в относимата редакция - ДВ, бр.72 от 2018г. всеки клиент, който е присъединен към разпределителната мрежа следва да заплаща цена за достъп и пренос до електропреносната мрежа.

Предвид на този правен резултат, Районният съд е посочил, че обратният иск на ответника "*******" ЕАД против третото лице помагач "********" ЕАД не следва да се разглежда поради отхвърлянето на иска в частта за сумата 68,12 лв.

С въззивната жалба на „*******” ЕАД са направени възражения за обжалваната част от решението, че правните изводи на Районния съд съд са неправилни.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, 5 се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Според чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. По делото не е спорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия за притежаван от него обект, намиращ се в с. *********и представлявляващ хладилни съоръжения. Констатира се също, че ищецът "*********" ЕООД е собственик на мачтов трафопост 20 кV, който е изграден по разрешение за строеж №94/15.05.2000г., като е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 571/04.08.2000г. За отчетен период 01.03.2021г. - 31.03.2021г. ответното дружество е издало на името на ищеца фактура № 8255476529 за разпределение на електрическа енергия за обект в с. Б. на обща стойност 338 лв. /с вкл. ДДС/. Ищецът е заплатил стойността на фактурата, което не се оспорва от ответната страна. Въззивната инстанция намира, че обосновано Районния съд е кредитирал заключението на СТЕ с в.л. Л. К., затова, че мачтовият трансформатор, който е собственост на дружеството ищец е присъединен към електроразпределителната мрежа на "******" ЕАД кабелно на страна 20 кV и се захранва от РУ 20 кV "*****", чрез БКТП "*****".