Решение № 1917 от 17.05.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 20181/2018
- Вид
- Решение № 1917
- Подписан
- 17.05.2019
- Състав
- ДАФИНА НИКОЛАЕВА АРАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.187 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104а, ал.2, т.5 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.5 · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.2, т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал.1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е №
1917 гр. Пловдив, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20181 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен от М.Т.П., ЕГН: **********, с адрес: *** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 иск с правно основание чл. 415 ал.1 ГПК във връзка с чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД – за установяване в отношенията между страните, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
********* дължи на М.Т.П., ЕГН: ********** сумата от 844,54 лв. – платена при липса на основание за това, начислена по фактура № ********** от 18.09.2018 г. за периода от 01.11.2016 г. до 30.01.2017 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18144/2018 г. по описа на ПРС, І-ви граждански състав.
Ищецът посочва, че бил потребител на електрическа енергия, която ответникът доставял на адрес ***, като измерването се извършвало чрез средство за търговско измерване /СТИ / - електромер, монтиран в табло, поставено във входа на посочения по-горе адрес. Сочи, че с писмо с изх. № 6419522/18.09.2018 г. ответното дружество го уведомило, че на 30.01.2017 г. бил демонтиран и предаден за експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен номер № *** от измервателна точка /ИТН/ *** на посочения по-горе адрес, на клиент с клиентски номер ***. Също така бил информиран, че на основание чл.48, ал.2 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ сметката му за електроенергия щяла да бъде коригирана за времето от 90 дни, т.е. за периода от 01.11.2016 г. до 30.01.2017 г. Допълнително начислената дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия била на стойност 844,54 лв., за която сума му била издадена фактура № ********** от 18.09.2018 г. Твърди се, че тъй като падежът по фактурата настъпил и захранването на ищеца с електроенергия подлежало на прекъсване, то последният заплатил посочената сума, въпреки че нямало основание за това. За извършеното плащане се прилага системен бон от 09.10.2018 г. Твърди се, че поради изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за връщане на недължимо платената сума, като било образувано ч.гр.д. № 18144/2018 г. по описа на ПРС, I – ви състав, по което била издадена заповед за изпълнение на паричното задължение. Доколкото в законоустановения срок ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за ищеца възникнал правния интерес да предяви настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. Ищецът твърди, че посочената по-горе сума била платена без основание и ответното дружество дължало връщането й. Сочи, че не бил потърсен и информиран за проверката на електромера, нито бил присъствал при изготвянето на констативен протокол от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и такъв не му бил връчен. Твърди се, че не било ясно как била определена посочената в писмото сума, както и защо за период на отчитане бил взет посоченият в писмото. Сочи, че остойностената електроенергия била само прогнозно начислена и не била реално консумирана. Твърди се също така, че в случай, че имало отклонения, то те не се дължали на неправомерно действие на ищеца, тъй като той не разполагал с достъп до СТИ, нито с необходимите познания за извършване на подобна манипулация. Сочи се, че СТИ бил собственост на ответника, поради което последният имал задължение да осигури правилното и коректното му функциониране, да констатира своевременно грешка в измерването или неизмерването. Твърди, че ответното дружество не било изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, поради което не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно извършената корекция била неправомерна. Посочва практика на ВКС. Моли исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени деловодните разноски както в настоящото производство, така и в заповедното.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че на 30.01.2017 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България- „ Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг) били извършили проверка на електромер № ***, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца с ИТН ***. Твърди се, че проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху средството за търговско измерване демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с цел да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов. За тези действия лицата съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ***, като въпреки опитите на служителите на ЕР Юг да открият представител на клиента, такъв не бил намерен и заради това протоколът бил съставен и преподписан от двама свидетели, които не били служители на ЕР Юг.
Същият бил изпратен на ищеца, но пратката не била потърсена от него. Сочи се, че процесният електромер впоследствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като в заключението по нея било посочено, че имало два малки отвора в капака на електромера, през които бил монтиран проводник-скоба. При отваряне на електромера било констатирано, че бил осъществен достъп до вътрешността на електромера, като се описва манипулацията. Твърди се, че вследтвие на последната преминаващата енегрия била измервана с отклонение, извън границите на допустимото. Твърди се, че електромерът не отговарял на метрологичните изисквания поради извършената манипулация. Ответното дружество посочва, че електромерът отчитал с грешка – 71,10% по-малко консумираната електрическа енергия. За посочените констатации бил изготвен от БИМ констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №***. Ответникът счита, че на база изложеното и приемайки за установено, че са налице предпоставките, описани в чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, опетаторът на разпределителната електрическа мрежа бил извършил преизчесление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.48, ал.1, т.1, б. „А“ от ПИКЕЕ, като бил начислил допълнително количество енергия на клиента в размер от 5840 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на КЕВР, била 844,54 лв. Посочва, че периодът от време, за който била извършена корекцията бил 90 дни, като първата дата била 01.11.2016 г. Счита, че е налице спор за дължимост на сума, начислена вследствие на т.нар. „ корекция на сметка за електрическа енергия“.
Твърди, че КЕВР има правомощието да приема правила за измерване на количеството електрическа енергия, които и да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (чл.83, ал.2 ЗЕ, вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ) и именно на това основание КЕВР била приела ПИКЕЕ. Счита, че в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ във вр. с чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, приложима в случаите на установяване, че СТИ измерва с грешка извън допустимата, в който случай операторът на мрежата изчислява количеството ел. енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или измерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъд от 90 дни. Твърди, че формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията се съдържала в чл.48, ал.1, б.“А“ ПИККЕ. Сочи се, че стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.51,ал.1 ПИККЕ. Твърди, че горепосочените норми били законовите основания за преизчесление на сметка на клиента, като посочва и съдебна практика, на която се позовава. Ответникът счита, че ЕВН ЕС нямало задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца и че били неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил твърдяното въздействие.
Смята, че въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, регламентиращи преизчесляването на количеството електрическа енергия, не се съдържали изисквания и условия за извършването на корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а точно обратното- единственото условие за упражняването на правото на енергийния доставчик да извърши едностранно корекция е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Ответникът твърди, че извършването на корекция едностранно от доставчика на ел. енергия не е предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената ел. енергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не за да се ангажира отговорността на потребителя за виновно негово поведение. Посочва съдебна практика на ВКС по този въпрос. Твърди се, че ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.1 от ЗЕ продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. ОУ на ЕВН представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. Посочените ОУ били достъпни свободно в Интернет и публикувани в пресата и влизали в сила “ex lege”, т.е. по силата на факта на самото публикуване и на основание чл.187 от ГПК ответника не считал за необходимо представянето им в съда. Ответникът твърди, че в чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът за уведомяване на клиента за дължимите от него суми при извършване на корекция на сметката му. Счита предявения иск за неоснователен и иска като такъв да бъде отхвърлен, както и да се присъдят в полза на ЕВН ЕС сторените деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По приложеното ч.гр.д. 18144/2018г. по описа на ПРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск. Срещу заповедта е подадено в срок възражение от длъжника, поради което ищецът е предявил настоящия иск в срока по чл.415 от ГПК, предвид на което искът е процесуално допустим.
Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се ***.
От приетия по делото констативен протокол № *** се установява, че на 30.01.2017 г. двама служители на „ЕР ЮГ ” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № ***, която е установила разпробит преден панел и поставяне на метален шунт. Не е оспорено съдържанието на протокола, поради и което ищецът се е отказал от искането за допускане на разпит на свидетел, който да потвърди отразяването на констатациите в протокола.
Със заявление от 13.06.2017 г. сваленият електромер с № *** е предоставен в БИМ за метрологична проверка. В констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № *** е отразено, че е осъщетсвяван достъп до вътрешността на електромера. Констатирано е окъсяване чрез мост от тънък проводник на куплунг Х2, монтиран през 2 малки отвора на предния капак, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Отразено е, че електромерът не съответства на изискванията, съгласно т. 4.1- наличие на два малки отвора в капака на електромера, през които е монтиран проводник (скоба), т.4.3. няма праг на реагиране, т.4.4.1 и т. 4.5. - отчетена грешка -72,06 % .
Разпечатката съдържа 22 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6f7323a-ec74-4d29-9505-43de0c082378