Определение № 1160 от 24.07.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1160 гр. Шумен, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500438 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 ал.3 ГПК вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. №10298/16.06.2025г. депозирана от Г. Х. Д. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Д. К. от ШАК срещу определение №1743/13.06.2025г. по гр.д.№632/2023г. по описа на ШРС , с което не е уважена молба вх.рег.№6684/14.04.2025г. от Г. Х. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш....., чрез особения си представител Д. К. - адвокат от ШАК с правно основание чл.248 от ГПК и не е изменено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК постановеното Решение №294/11.04.2025г., по настоящото гражданско дело по описа на Районен съд – Шумен, в частта му относно разноските.

Жалбоподателят моли съдът да отмени атакуваното определение и да се произнесе по същество по депозираната молба по чл.248 от ГПК и да се допълни решението в частта за разноските , досежно присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА ,ведно с ДДС , тъй като е налице регистрация по ДДС на адвоката пълномощник на ищцата.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна Н. С. К. не е депозиран отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът счита частната жалба за основателна, поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. Х. Д. срещу Н. С. К. по иск с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД - недействителност на договор, при условията на унищожаемост, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си и при условията на евентуалност, е сезиран с иск с правна квалификация по чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД – недействителност на договор, при условията на нищожност на договор, при който липсва съгласие /воля/.

С решение №294/11.04.2025г. съдът е уважил иска и е прогласил унищожаемостта на сключеният на 05.10.2022 г. между Г. Х. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш..... и Н. С. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш.... - предварителен договор за покупко1 продажба на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Велино, обл.

Шумен: 1. Поземлен имот с идентификатор *** адрес на имота: местност, „Ч...“ с площ от 9.001 кв.м, категория на земята трета с начин на трайно ползване НИВА, Трайно предназначение на територията: 3емеделска; 2. Поземлен имот с идентификатор *** адрес на имота: местност, „О....“ с площ от 1146 кв.м категория на земята шеста с начин на трайно ползван НИВА, Трайно предназначение на територията: Земеделска; 3. Поземлен имот е идентификатор *** адрес на имота: местност, “С....“ с площ от 12400 кв.м. категория на земята трета с начин на трайно ползване НИВА, Трайно предназначение на територията: Земеделска; 4. Поземлен имот с идентификатор *** адрес на имота: местност, „И.....“ с площ от 13 747 кв.м. категория на земята четвърта с начин на трайно ползване НИВА Трайно предназначение на територията: Земеделска - на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, признал е за доказано направеното от ищеца Г. Х. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш..... оспорване истинността на: „ЗАЯВЛЕНИЕ с Изх. № 1 от 05.10.2022 г., Вх. № 8624/5.10.2022 на ТД на НАП - Варна, Офис Шумен и ПЪЛНОМОЩНО от 05.10.2022 г., с което Г. Х. Д., ЕГН ********** упълномощава Г.Ж.П., ЕГН **********, осъдил е Н. С. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш...., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш..... сума в размер на 865,00 лева, за направените по делото разноски. ШРС не се е произнесъл по направеното изрично искане на ищцата по чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и не е присъдил на адвоката на ищцата – адв.Д.

К. възнаграждение за безплатното процесуално представителство на ищцата по делото, въпреки позитивния за нея резултат при уважен иск.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е депозирана молба от Г. Х. Д. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Д. К. от ШАК с искане за изменение на решението, в частта му за разноските.

В даденият от съда срок, ответникът не е депозирал възражение срещу молбата на ищцата по чл.248 ал.1 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на решението, в частта за разноските, тъй като е установил липсата на материално затруднение при Г. Х. Д., предвид доказаната собственост върху няколко недвижими имота.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и 2) в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство. Адвокатското възнаграждение, щом е поискано присъждането му, винаги се дължи от страната, загубила спора пред съответната инстанция, стига да е доказано заплащането му, като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната. Посочването на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА, не е условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договора за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 от ЗА, какъвто е и настоящият случай, 2 за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато загубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски. В чл. 38, ал. 1 от ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. Доколкото в посочената разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на ал. 2 на същия член, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен за неговия клиент изход на спора. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само негова.

Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Договарянето начина на плащане е предмет на вътрешните отношения между страните по договора - представляван и представител, което обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза, още повече, че в случая не е направено и възражение от насрещната страна по делото за липса на обстоятелствата по 38, ал. 1 от ЗА. В този случай преценката дали ищцата е материално затруднено или не лице и дали адвоката ще я представлява безплатно е предоставена изцяло на него. Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗА не е императивна, доколкото предвижда възможност, уредена в интерес на адвоката, да поиска предварителното заплащане за осъществяваното процесуално представителство, а не в края на производството, както би било при останалите видове договори за услуга, изработка, поръчка, и това е с цел да бъде гарантиран срещу недобросъвестни клиенти или да не бъде затруднен при събирането на вземането си в случай, че изходът на спора не е бил благоприятен за довереника му. Право на адвоката е да прецени дали да се възползва от тази възможност или първо да изпълни задължението си по процесуалното представителство и впоследствие да получи възнаграждение според резултата от спора, каквато именно е хипотезата на чл. 38 от ЗА.

За пълнота следва да се посочи ,че с определение №849/12.04.2023г. по гр.д.№632/2023г. по описа на ШРС ,съдът е освободил ищцата от заплащането на държавни такси по делото, като въззивния съд след преценка на представените по делото доказателства от ищцата относно нейното имуществено състояние приема ,че тя е материално затруднено лице.

Ищцата е с пенсия в много нисък размер от 490.35лв., което е под прага на бедността за страната , страда от тежко и хронично психично заболяване , което съществено ограничава нейните възможности да полага труд по трудово правоотношение и да получава доходи от него и е със срок на инвалидност „пожизнено“ съгласно разпореждане №27221986140/1.01.2022г. на ТП-Шумен на НОИ . Ищцата притежава недвижими имоти , които са били предмет на предварителния договор от 5.10.2022г., но по имотната партида на тези имоти има вписана искова молба и ищцата не може да се разпорежда с тях.

С оглед изложеното и при наличието на посочените по - горе предпоставки – осъществено процесуално представителство, изявление за осъществяването му по реда на чл. 38 от ЗА, с представени доказателства и липса на възражение от насрещната страна, в полза на адвокат Д. К. от АК – Шумен се следват разноски за адвокатско възнаграждение в производството по делото на основание чл.38, ал. 2 във вр. с чл.38 ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно обаче според Решение от 25.01.2024 г. по дело – С - 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради това, че цитираната Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС. Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия спор, наличието на обективно 3 съединени искове по делото , на вида и броя на извършените процесуални действия по делото ,които са многобройния , високия брой на проведените съдебни заседания по делото , продължилото повече от две години производство по делото, отчитайки, положения труд от адвоката пълномощник на ищцата определя на адвоката на ищцата адвокатско възнаграждение за безплатното процесуално представителство в размер на 800лв. , която сума с начислено ДДС възлиза на 960лв.

Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на осъществилия безплатно процесуално представителство на ищцата Г. Х. Д. в производството по делото адв. Д. К. да се присъди сумата в размер на 960лв., която е с начислено с ДДС.