Решение № 335 от 27.11.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Карлово, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100086 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищцовото дружество – „*****” ЕООД гр. С. твърди, че във връзка със съобщение получено на 23.01.2023г. по ч.гр.д. № 1366/2022г. по описа на КрлРС, с което били уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника М. В. Г., ЕГН ********** при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок упражнява законовото си право да предяви иск, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1366/2022г. по описа на КрлРС и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Твърди, че между страните „****“ ЕАД, в качеството си на кредитодател и М. В. Г., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** на 21.06.2016г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, 1 организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит ***** от 21.06.2016г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за 2 кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че на 21.06.2016г., длъжникът - М. В. Г. сключил Договор за кредит № ***** с ****, по силата на който получил сумата от 2000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 150.84лева в срок до 31.12.2017г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие, длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на **** да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ответникът М. В. Г., сключил на 21.06.2016г. - Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството *****. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - **** и да отговаря пред **** солидарно с М. В. Г. за всички задължения по Договора за кредит с **** така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ****.

На 21.06.2016г. ***** и **** сключили договор за поръчителство, по силата на който ***** се е задължило спрямо **** за всички задължения на М. В. Г. по Договора за кредит. Така ***** изпълнило задълженията си към М. В. Г. по Договора за предоставяне поръчителство. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. **** е поканило ***** да плати всички изискуеми задължения на М. В. Г. по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал.

2 от Договора за предоставяне на поръчителство, ***** изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021г., в което е посочило всички 3 дължими суми и предстоящо плащане от *****.

На 23.02.2021г. ***** е погасило дължимите от М. В. Г. на **** суми във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, както следва: 1832.96 лева – главница по Договор за кредит;

580.48 лева - договорна лихва за период 31.07.2016г. до 31.12.2017г.; 908.85 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. На 23.02.2021г. ***** уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на ***** в правата на кредитора ****, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 2177.62 лева, ведно със сумата от 820.03 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 02.03.2021г. „****“ ЕАД и „*****“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*****“ ЕООД, ЕИК *****. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г.

Съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „****“ ЕАД като цедент и „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, като цесионер, страните постигнали договореност, цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от договора. С Приложение № 1 към описания договор, „****“ ЕАД прехвърлил на цесионера „ *****“ ЕООД вземанията от настоящия ответник.

Съгласно Приложение № 1, вземането на „****“ ЕАД към ответника по Договор за паричен заем № *****/21.06.2016г. е прехвърлено на „*****“ ЕООД за сумата от 6319.94 лв.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде 4 гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ответникът М. В. Г. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че същият дължи на „*****“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, бул. *****, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1366/2022г., а именно сумата в общ размер от 6319.94 лв., формирана както следва: главница в размер на 1832.96 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 2177.62 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 580.48 лв. за периода от 31.07.2016 г до 31.12.2017г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 908.85 лв. за период от 31.07.2016г. до 23.02.2021г.; законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 820.03 лв., ВЕДНО с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира за направените по делото разноски от 126.40 лв. заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Претендира за направените разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса от 126.40 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Ответникът – М. В. Г., представляван в производството от назначения по реда на чл. 47 от ГПК – особен представител в лицето на адвокат А. Ц. Ц.

5 счита, че предявените обективно съединени искове, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни както по основание, така и по размер. Поради липса на контакти с ответника М. В. Г., за изясняване на действителната фактическа обстановка ще се ползва от доказателствата представени от ищеца, както и от фактите, и обстоятелствата изложени в исковата молба.

Намира, че описаната фактическа обстановка в исковата молба не отговаря на представените със същата писмени доказателства. От представените писмени доказателства било видно, че на 31.03.2022г., между „*****” ЕООД, ЕИК ****** и „*****” ЕООД, ЕИК ***** е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, като „*****” ЕООД е продавач, а „*****” ЕООД е купувач. Към договора е представена справка - извлечение за всички вземания и длъжници на „*****” ЕООД, които се прехвърлят по силата на цитирания рамков договор на ищеца по настоящото дело „*****” ЕООД.