Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2761 от 18.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15648/2024
Вид
Решение № 2761
Подписан
18.07.2025
В сила
18.07.2025
Състав
Ивалена Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2761 гр. Варна, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110115648 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу „*** със седалище и адрес на управление: гр. *** иск с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7656,00 лева, представляваща заплатено от ищцата задължение на ответника по изп. дело № ***по регистъра н***, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.12.2024 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищцата излага, че срещу ответното дружество „***“ ООД е било образувано изп. дело № ***по регистъра на *** Заявява, че ищцата е погасила чрез банков превод всички задължения на ответника по горепосоченото изпълнително дело, чийто размер към момента на погасяване бил 7656,00 лева. Твърди, че е нямала правен интерес от изпълнението, действала е изцяло в интерес на длъжника, без негово знание и без противопоставянето му.

Предвид изложеното, настоява за уважаване на предявената претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д**не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата И. А. А. се явява лично. Поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника на основание чл.

238 ГПК.

1

В съдебно заседание ответникът „***редовно призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не изпраща представител, като не е депозирал молба делото да се гледа в негово отсъствие.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Видно от материалите по делото, в Разпореждане № 51929/18.12.2024 г., връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, както и в призовката за участие в открито съдебно заседание, на страната са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Страната обаче не е открита на посочения в исковата молба адрес, съвпадащ с адреса на седалище и управление на дружеството, обявен в Търговския регистър. Отразено върху съобщението за исковата молба е, че на 27.12.2024 г. призовкарят е посетил адреса, като на него няма обозначение и канцелария на посоченото дружество. Отразено върху призовката за съдебно заседание е, че адресът е посетен на 26.02.2025 г., 07.03.2025 г. и 14.03.2025 г., като в апартамента не е открит никой; никой не се е явил и в бюро „Призовки“ на ВОС да получи документите по оставеното съобщение.

Съгласно чл. 50, ал. 2 от ГПК, ако юридическото лице е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съдът е приел, че в случая налице е тази хипотеза.

Освен това, преценени от съда в тяхната съвкупност, изложените в исковата молба твърдения и наличните по делото доказателства обуславят извод за вероятна основателност на иска.

С оглед на изложеното, законовите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника „*** по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК са налице, като исковата претенция следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 306,24 лева, включващи държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата от 7656,00 лева (Седем хиляди шестстотин петдесет и шест лева), представляваща заплатено 2 от ищцата задължение на ответника по изп. дело № ***по регистъра на ***едно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „***, със седалище и адрес на управление: гр. ****да заплати на И. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 306,24 лева (Триста и шест лева и 24 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3