Решение № 218 от 17.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330115975 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК:

131001375 против В. И. М., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: 1000 лева – главница по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ***г.; 30, 91 лева – договорна лихва за периода ***.; 189, 73 лева – обезщетение за забава за периода ***. – ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ***. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 5848/17.08.2022г. по ч.гр.д. № 11844/2022г. по описа на ПРС, XVII гр. състав.

Ищецът излага, че ***. в гр. *** е сключен Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта №*** от ***. между „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959 - кредитор и В. И. М. с ЕГН **********, в качеството кредитоплучател, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000лв ( хиляда лева) по револвираща банкова кредитна карта „VISA Classic“. Срокът на договора е до изтичане на срока на валидност на картата*** г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е 1 не погасил в срок дължимите суми.

Ищецът твърди, че ***. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК 000694959 и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта №*** от ***., е изкупен от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.

Ищецът твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД бил изрично упълномощен от цедента - „Обединена Българска Банка” АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Ищецът твърди, че разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочава изпълнението. Уведомлението за цесия е връчено на длъжника на *** Ищецът моли на основание чл.235, ал.3 от ГПК съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, което прилага към исковата молба. Ищецът твърди, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, кредитополучателят получава уведомлението изходящо от „Обединена Българска Банка” АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото имал възражения в тази насока.

Ищецът излага, че поради неизпълнение на задължението си за погасяване на задължението, „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземането по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд - Пловдив на *** г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М., като било образувано ч.гр.дело № 11844/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, като била издадена заповед за парично изпълнение за претендираните суми. Ищецът излага, че срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът излага, че към настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не е осъществено.

Горното пораждало правния интерес на ищцовото дружество, да предяви иск за установяване на вземането му по договора за кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 11844/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Предвид изложеното ищецът моли за постановяване на решение, с което съдът да признае за установено, че В. И. М., с ЕГН **********, с адрес *******, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 1220,64лв., от които: - главница – 1000 лева; - договорна лихва - 30,91 лева, дължима за периода ****.; - лихва за забава в размер на 189,73 лева, дължима за периода 22.09.2020 г. - *** г. дължими по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта №*** от ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на 2 заявлението по чл.410 от ГПК в съда *** г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника В. И. М., в която същата твърди, че има сключен с Банка „ОББ“ АД на ***. договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта в размер на 1000 лева. Ответницата оспорва в цялост размера на исковата претенция /главница/ и размера на съответните претендирани лихви. Твърди, че в настоящият случай е налице предвиден давностен срок за събиране на вземанията, в рамките на който ищецът не е в съС.ие да се вмести. В този случай искането на ищеца по доказателствата се явява без предметно. Моли се за отхвърляне на иска.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 11844/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие на валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на кредитния лимит на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/, изискуемост на вземанията. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви и застрахователни премии по договора за заем, както и възраженията си за недействителност на договора и клаузите от него. Ищецът следва да докаже и факти и обстоятелства, довели до прекъсването, респ. спирането на давностния срок.

Страните по делото не спорят, че между ответницата В. М. и „Обединена българска банка“ АД е сключен процесния Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ***г., по силата на който на ответницата М. е предоставен кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лева по револвираща банкова кредитна карта, със срок на договора – ***г. Не се оспорва, че ответницата не е 3 погасила търсените суми.

Спорно по делото е материалноправно легитимиран ли е ищецът да търси процесните суми от ответника и изтекла ли е погасителната давност за вземанията /с оглед направеното от ответницата възражение в отговора на исковата молба/.

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от ***. и приложение № 1 към него /л.22 и сл. от делото/, вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "ЕОС Матрикс" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, посочен е номерът на договора и дата на сключване, какви вземания се прехвърлят, техният размер и кое е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него, като цедентът упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 39/. Представено е и нарочно пълномощно /л.61/, от ЕОС Матрикс към АД „И. и Д.“ за уведомяване на длъжниците за настъпила цесия по отношение на ищеца. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о/.

В случая за съда е достатъчно, че е приложена извадка от Приложение № 1, с начална страница, страницата, в която фигурира задължението на ответника и последна страница с подписите на цедента и цесионера, които са представени и в официално заверен препис. За нуждите на производството не е необходимо да се представят всички 45 листа от приложението, в които фигурират лични данни на други лица, а и ответникът не е опорил приложението, за да указва съдът на ищеца да го представя в цялост.

Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД , с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД . Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал.

3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.

С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.

4

Видно от изслушаното по делото заключение на вещото лице С. по ССчЕ, което се кредитира от настоящия съдебен състав, непогасената главница, дължима от В. И. М. към *** е в общ размер на 1 047,30 лв.

Договорната лихва възлиза в общ размер на 148,46 лв. за периода от ***. до *** За периода от *** е начислена лихва за забава в общ размер на 5,38 лв. За периода от *** е начислена лихва за забава в общ размер на 19,50 лв.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

По своята правна същност, давността представлява период от време, свързан с бездействие на кредитора. След изтичането на период от пет години /приложима давност за главницата в процесния случай/, кредиторовата пасивност рефлектира върху вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право /т.е., губи се възможността да бъде събрано по принудителен ред/.

Съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Предвид това, за да се прецени дали процесните вземания са погасени по давност, то следва да се дефинира моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта. Видно от представения по делото Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ***г., същият е сключен със срок на валидност на картата 24 месеца. Следователно, погасителната давност е започнала да тече на *** когато вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 11844/2022г. по описа на ПРС, XVII гр. състав, заявлението по чл. 410 ГПК е входирано в съда на ***., следователно давността за вземането не е изтекла.