Присъда № 2 от 15.09.2023, Върховен касационен съд

МОТИВИ към присъда от 15.09.2023 г. по к.д. № 570/23 г. на ВКС, I НО Настоящото касационно производство е трето по ред.

Образувано е по касационен протест на зам.апелативен прокурор при Апелативна прокуратура – Варна срещу присъда № 5 от 07.04.2023г., постановена по внохд № 366/22г. по описа на Апелативен съд – Варна.

В протеста и допълненията към него се развиват подробни съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

По отношение на оправдателната част на въззивната присъда относно оправдаването на подсъдимия да е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 от НК се изразява съгласие с направените от въззивния съд фактически и правни изводи, като в протеста изрично се посочва, че касационната инстанция се сезира единствено с доводи за незаконосъобразност на акт по отношение на деянието по чл. 249, ал. 1 от НК.

Поставя се акцент на аналитичната дейност на решаващия съд, довела до неправилни изводи за недоказаност на обвинението и обусловила неправилното оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение да е извършил престъпление по чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.

Акцентира се на изяснените по делото обстоятелства, както и на заключението на тройната лицево идентификационна експертиза и се твърди, че изводът за недоказаност на авторството е неправилен, тъй като аналитичната дейност на решаващата инстанция е в нарушение на изискванията на чл.14 и чл.107 от НПК.

Иска се отмяна на присъдата в частта, касаеща оправдаването на подсъдимия по чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по това обвинение с налагане на наказание в размера, отмерен в първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа частично протеста – по обвинението по чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, относно последните две инкриминирани транзакции на 05.07.2019г. в 22,50ч. и в 22, 55ч. от банкомат на ***, при които са били изтеглени съответно 400 лв. и 500 лева.

В останалата част – относно първите две транзакции, предмет на обвинението, протестът не се поддържа от прокурора при ВКП.

Защитникът на подсъдимия пледира за оставяне без уважение на касационния протест, а присъдата на въззивния съд счита за правилна и законосъобразна. Изтъква подробни съображения за неоснователност на 1 заявените в касационния протест доводи.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Протестът е частично основателен.

С първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Силистра от 13.05.2020 г. подсъдимият С. С. К. е признат за виновен в това, че на 05.07.2019 г. в гр. Тутракан, от лек автомобил марка "***", модел "****" с per. № ****, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел от владението на П. И. Й. движими вещи и пари на обща стойност 58, 00 лева, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК, във връзка с чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание 1 (една) година лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 05.07.2019 г. в гр. Тутракан, в условията на продължавано престъпление като използвал платежни инструменти - банкови карти, издадени от банка ***, без съгласие на титуляра им П. И. Й. - изтеглил чрез четири отделни транзакции сумата от 1700 лв., поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК във вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание 2 (две) години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

На основание чл. 23 от НК съдът е определил едно общо наказание измежду наложените, а именно най-тежкото от тях, това в размер на 2 (две) години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването му за изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

С първоинстанционната присъда съдът осъдил подс. К. да заплати на П.

И. Й. сумата от 1740 (хиляда седемстотин и четиридесет) лева, обезщетение за причинените му имуществени вреди, както и 69, 60 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Постановил на осн.чл.112, ал. 1 от НПК, вещественото доказателство – 1 бр. кафява чанта с дръжка да се върне на собственика – П. Й..

В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

Недоволен от присъдата останал подсъдимият К., който чрез защитника си я е обжалвал. Образуваното внохд № 213/20 г. по описа на Апелативен съд - Варна приключило с решение № 260056 от 01.12.2020 година. С него първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло, а на подсъдимия били възложени разноските в хода на въззивното производство в размер на 495, 61 лева.

По жалба на подсъдимия е образувано н.д. № 62/21г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., по което е постановено решение № 49/16.03.2021 година. С него въззивното решение е отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание.

2

Новото разглеждане на делото от Апелативен съд - Варна (внохд № 90/21г. по описа на същия съд) приключило с постановяване на решение № 112/06.07.22г., с което първоинстанционната присъда е отново изцяло потвърдена, а в тежест на подс. К. са възложени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2292, 36 лева.

По касационна жалба на подсъдимия, чрез защитника му, е образувано н.д. № 626/22г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., финализирано с решение № 50142/24.11.22 година. С него въззивното решение било отменено изцяло, а делото – върнато на въззивния съд за новото му разглеждане.

С атакуваната пред този състав на ВКС въззивна присъда № 5 от 07.04.2023г. по внохд № 366/22г., Варненският апелативен съд упражнил правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК, като:

- отменил първоинстанционната присъда;

- признал подсъдимия С. К. за невиновен по обвинението да е извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 от НК връзка с чл.194, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК го оправдал.

- признал подсъдимия С. К. за невиновен в това, че на 05.07.2019г. в гр.

Тутракан, при условията на продължавано престъпление, чрез четири отделни транзакции, да е използвал платежни инструменти – 2 бр. банкови карти, издадени от банка ***, без съгласието на титуляра П. И. Й. от гр. Тутракан и е изтеглил сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лева, поради което на осн. чл.304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.249, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

- отхвърлил предявения от П. И. Й. граждански иск за сумата от 1740 (хиляда седемстотин и четиридесет ) лева като неоснователен.

Постановил вещественото доказателство - 1 бр. кафява чанта с дръжка да се върне на собственика - П. И. Й..

В хода на настоящето (трето по ред) касационно производство страните не са направили доказателствени искания, а при прегледа на материалите по делото не е констатирана необходимост от запълване на доказателствената съвкупност с нови доказателствени материали, поради което съдебно следствие не е провеждано.

От наведените в касационния протест доводи може да се заключи, че предмет на оспорване е тази част на въззивната присъда, с която подсъдимият К. е оправдан по едно от двете престъпления, за които е бил предаден на съд, а именно – единствено по обвинението да е извършил престъпление по чл.

249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Посоченото е от значение за пределите на настоящата касационна проверка, в рамките на която ВКС следва да даде окончателен отговор по приложението на процесуалния и материалния закон при ангажирането на наказателната отговорност на дееца по обвинението по чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

3

Въззивният съд е насочил процесуалните си усилия по изпълнение на дадените задължителни указания в отменително решение № 50142 от 24.11.22г. по н.д. № 626/22г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., като е назначил авто техническа експертиза, съдебно - техническа експертиза, повторна лицево идентификационна експертиза и е осъществил допълнителен разпит на св. П.

И. Й..

Въз основа на събрания доказателствен материал, включително и на този събран в хода на въззивното съдебно следствие, въззивният съд е приел, че доказателствената съвкупност “… не покрива изискването за безспорност по отношение авторството на деянието“, поради което намерил, че подсъдимият К. следва да бъде изцяло оправдан по предявените срещу него обвинения.

Очертал е основните фактически положения във връзка с установеното поведение на пострадалия, подсъдимия, компанията им, включваща и св. И.

И., М. Т., Р. К., В. К., Г. К., А. К., А. Е. и А. Х. установената липса на чантата, съдържаща личните му документи, портфейл с пари и дебитните му карти, ведно с ПИН кодовете за тяхната употреба.

Изяснени по несъмнен начин са и фактите по осъществените 4 бр. транзакции с двете банкови карти с титуляр св. Й. - всичките на 05.07.2019г., както следва:

-в 22: 03 часа от ATM № 050719, собственост на "***" АД, находящ се на адрес гр. Тутракан, ул. "Р." № 10 от банкова карта № 516849хххххх6505 издадена от Банка "***" ЕАД – за сумата от 400 лева;

-в 22: 07 часа от ATM № 050719, собственост на "***" АД, находящ се на адрес гр. Тутракан, ул. "Р." № 10 от банкова карта № 447483хххххх3714 издадена от Банка "***" ЕАД – за сумата от 400 лева;

-в 22: 50 часа от ATM №D0021803, собственост на Банка "***" ЕАД, находящ се на адрес гр. Тутракан, ул "Р." № 2 от банкова карта № 516849хххххх6505 издадена от Банка "***" ЕАД - за сумата от 400 лева;

-в 22: 55 часа ATM №D0021803, собственост на Банка "***" ЕАД, находящ се на адрес гр. Тутракан, ул. "Р." № 2 от банкова карта № 447483хххххх3714 издадена от Банка "***" ЕАД – за сумата от 500 лева.

В хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, касационният съд е задължен, при констатация за допуснати нарушения на процесуалните правила, сам да ги отстрани и да реши делото окончателно.

Въпросът за авторството на деянието по чл. 249, ал.1 във връзка с чл.

26, ал. 1 от НК по отношение на последните две транзакции (от банкомат на банка „***“ ЕАД, съответно - на 05.07.2019г. – в 22,50ч. и в 22,55 часа) е решен в разрез с изискванията на чл. 13, 14 и чл.107, ал. 5 от НПК от въззивния съд. Действително в мотивите е даден отговор на част от поставените пред решаващия съд проблеми от доказателствен характер, но в определени детайли (в частност по отношение на посочените две последни 4 транзакции), изтъкнатите съображения се отличават с фрагментарност, поради които са и неубедителни.

Извън всяко съмнение е, че доказателствената съвкупност качествено се различава по обем, съдържание и информационна стойност по отношение на първите две транзакции (в 22, 03 ч. и в 22, 07ч. от банкомат на банка „***“АД) и по отношение на последните две (в 22, 50ч. и в 22,55 ч. от банкомат на банка „***“ЕАД.

За първите две транзакции отсъстват каквито и да било веществени доказателства (веществени носители на записи от охранителни камери), които да бъдат предмет на допълнителна проверка и изследване, поради което въпросите от предмета на доказване преимущество е разрешен при съпоставката и оценката на гласните доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели за времето на разделяне на компанията). В този смисъл въззивният съд е подходил принципно вярно, като в доказателствената му дейност не се констатират пропуски, които да налагат корекция на становището му, че авторството в тази част на обвинението е недоказано. Съпоставката на съдържанието на свидетелските показания, в контекста на отсъствие на видеозаписи, заснели момента и извършителя на деянията, не оставят съмнение по въпроса. С основание е прието, че часът на напускане на срещата в компанията е бил след 22, 00 ч., както и че подсъдимият сам си е направил с мобилния си телефон в 22, 15ч. в своя дом снимки. Анализирането на посочените часове на 05.07.2019г., както и съобразяването на данните за разстояния и необходимото време за изминаването им до банкомата на *** АД, несъмнено указват на извод, че обвинението за първите две деяния в продължаваното престъпление по чл.