Решение № 239 от 06.04.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Благоевград, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210102431 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.С., представляван заедно от изпълнителните директори М. К. и Ст. Ст., със съдебен адрес гр. Б., адв. Р. И. против Е. Х. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. Б..

С исковата молба се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 21 478,95 лева (двадесет и една хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щети № 120542/29.09.2016г. и № 220037/03.04.2017г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че Гаранционен фонд, на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между

Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Италия по щети № 120542/29.09.2016г. и № 220037/03.04.2017г. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 21 478,95 лева, както следва: По щета № 120542/29.09.2016г. за увредените при ПТП, настъпило на 27.04.2016г. в Италия, л.а. „Фиат Панда“, с peг № **********, л.а. „ Ауди А4“, с peг № ********** и л.а.

„Форд Фиеста“, с pen № **********, сума в размер общо на 17 937.74 лева за имуществени вреди. По щета № 220037/03.04.2017г. за пострадалия А. Ф., като водач на л.а. „ Ауди А4“, с peг № ********** в гореописаното ПТП, сума в размер на 3 541, 21 лева за неимуществени вреди.

Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Е. Х. Й., който при управление на л.а.

„Сеат Ибиса“ с ДКН ********** не забелязва авариралият в дясното пътно платно л.а. „ Ауди А4“, с pe г. № ********** и го удря, в резултат на което отскача, завърта се на 45 градуса и удря движещият се зад него л.а. „Фиат Панда“, с per. № **********. В резултат на първоначалния удар л.а. „ Ауди А4“, с pe г. № ********** е избутан към паркираният л.а.

„Форд Фиеста“, с peг. № **********. Вследствие на удара са нанесени и травматични увреждания на А. Ф..

1

Поддържа се, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от Кодекса за застраховането ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. С регресна покана се твърди, че ответника е поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

В поправена молба се поддържа, че към първоначалната искова молба са приложени снимки, както и всички разходно-оправдателни ордери и фактури по извършените плащания от страна на НББАЗ към Националното бюро на Р Италия. В посочените документи ясно и точно са описани вида на щетите и стойността и видовете дейности за отремонтирането им. Сочи се, че не Гаранционен фонд изплаща обезщетение на пострадалите лица, а на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559. ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕСК ГФ е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на ФР Италия. Към първоначалната искова молба са приложени и всички останали фактури, относно всички разходи, сторени по отстраняването на щетите и изплащане на дължимото обезщетение, включително и неимуществените вреди, претърпени от пострадалия Фореста.

Сочи се, че правоотношенията във връзка с настъпилото процесно събитие, се уреждат от Кодекса за застраховането, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право /Кодекса на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните- членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ /СКОГФ/, основано на Директива 2000/26/EC на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гр. отговорност” по отношение употребата на МПС, Вътрешни правила на Съвета на бюрата и т.н./. Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000г. на ЕП, известна като Четвърта директива за автомобилно застраховане предвижда компенсаторен механизъм за уреждане на претенции с посредничеството на Националните бюра на автомобилните застрахователи, както и Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 01.07.2009г и Договорът между бюрата.

Чл.288а, ал. 3 във връзка с чл. 288 , ал. 12 и ал.14 от КЗ урежда правото на Гаранционен фонд за встъпване в правата на увреденото лице.

Регресните и суброгационни права на Гаранционен фонд са следствие на изпълнението на задължение за плащане в предвидените от закона хипотези, каквото е предвиденото задължение по чл.34, ал. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГФ, съгласно което Фондът възстановява суми, когато Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от ПТП по чл.28, ал.1, б.“б“, „аа“, „бб“, „гг“ и § 5а , настъпили в друга държава членка. Сумите се възстановяват в срок от 15 дни от писменото заявление на бюрото“. В съответствие с това, на база постъпила претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ по процесната щета за изплатени имуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинени с незастраховано към датата на събитието МПС с български регистрационен номер, са образувани преписки по щета на Гаранционен фонд и са възстановена с приложените платежни нареждания.

В тази връзка предвиденото в ПУДГФ задължение за Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да предостави на Гаранционен фонд документите, с които разполага във връзка с извършеното плащане, представлява уреждане на режим на съдействие за упражняване правата на Гаранционен фонд. Посоченият режим не може да влиза в противоречие с другите установени режими, на които се подчинява НББАЗ и поспециално на режимите, предвидени с международните актове, по които Бюрото е страна. В чл.5, ал.1 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата /респ. клауза 8.4. от Споразумението между компенсационните органи и Гаранционните фондове/ се изброяват реквизитите на искането за реимбурсация, като изрично е предвидено изпращането както на искането, така 2 и на ЕЛЕКТРОННА ПОЩА т.е. (оригиналите на документите остават у компенсаиионния орган, извършил оценка и плащане на обезщетение на пуавоимашото лиие). По силата на чл.105 от КМЧП задълженията, произтичащи от непозволеното увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили и компенсационният орган на държавата, където е настъпило събитието е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, прилагайки правните й норми при определяне на отговорността и оценка на компенсациите. НББАЗ, респ. Гаранционен фонд няма правомощията да прави преценка по същество, /справка: чл.285, ал.6 от КЗ- отм./, поради което не е негова доказателствената тежест, при евентуално оспорване от страна на ответника на писмени доказателства, издадени от чуждестранен компенсационен или друг контролен орган по местоизвършване на деликта.

В тази връзка и на основание - Раздел II Събиране на доказателства по Регламент /Е0/№1206/2001 год. на Съвета относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по гражданските или търговски дела /в сила от 24,07,2007г./ и чл. 614 и следващи от ГПК, се поддържа, че съдът следва служебно да отправи искане до компетентния орган на Р Италия. По горецитирания Регламент, чл. 18 от същия, поради защита на личните дънни на нас (Г аранционен фонд) няма да ни бъдат предоставен оригинали на фактури и документи, удостоверяващи Сочи се, че в сумата претендирана за възстановяване на НББАЗ от Гаранционен фонд са включени и всички разходи, сторени от НББАЗ, необходими по обработката на документите по процесните щети. Тези разходи са дължими от увреждащия и виновен водач в цялост.

С разпореждане № 1023/14.10.2021 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК. Съобщението на ответника е връчено на 01.12.2021г.

Видно от материалите по делото в законоустановения срок на 05.01.2022г. е постъпил писмен отговор от ответника чрез редовно упълномощен процесуален представител.

С отговора се поддържа, че подадената искова молба е нередовна. По същество се оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Иска се отхвърлянето му.

Оспорва твърденията, изложени в исковата молба като заявява, че Е. Х. Й. не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като същата не е била участник в процесното ПТП настъпило на 27.04.2016 в Италия. Ответницата не е управлявала процесния автомобил Сеат Ибиза с рег.№********** на посочената дата.

На следващо място, оспорва размера на вредите, механизма на вредоносното произшествие и причинно-следствената връзка с вредите, както и че претендираните суми са платени от НББАЗ на Национално бюро на Италия, както и оспорва, че същите са възстановени от ГФ на НББАЗ.

Възразява и срещу приемането на представените по делото копия на писмени документи и снимки - същите са нечетими, не са представени в цялост, част от тях не са представени в превод на български език, липсват индивидуализиращи белези на издател, от тях не може да се направи извод за основателност на твърденията на ищеца. Поддържа се че ответницата Е.

Й. не е участвала в процесното ПТП, не й е връчван и не е подписвала Протокол за ПТП или протокол за нарушение, не е подписала „Показания на участник Е. Й.", представени по делото.

Във връзка с горното, оспорва размерът на претенцията по предявения иск, както и размерът за претендираните разноски.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.48 от Директива 2009/ЮЗ/ЕО на ЕП и на Съвета на ЕО, ролята на органа за изплащане на обезщетения се състои в уреждане на претенцията по отношение на всички претърпени от увреденото лице вреди само в случаи, които могат да бъдат обективно установени, и поради това дейността на този орган следва да се 3 ограничава до проверка дали е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. С разпоредбата на чл.5, т.1 от Вътрешните правила за работа на националните бюра на застрахователите (последните промени, в които са ратифицирани на 29.05.2008 година от Генералната асамблея на Съвета на бюрата) се урежда процедурата и срока за изпращане на искане за реимбурсиране на платени суми от едно национално бюро за уреждане на щети по ПТП към друго заинтересувано бюро по факс или електронна поща. Установява се от чл.5, т.4 от Вътрешните правила, че съпътстващите искането документи, включително тези, които обективно доказват, че е извършено плащане на обезщетение на увредени лица се изпращат незабавно при поискване от заинтересуваното бюро без това да забавя реимбурсирането.

Следователно, макар в отношенията си с органа по изплащане на обезщетенията, респ.компенсационният орган, възстановил заплатеното обезщетение на органа, изплатил обезщетението, Фондът да няма правомощия да прави преценка по същество относно наличието на деликтна отговорност и размера на заплатеното обезщетение в полза на увреденото лице, това не го лишава от възможността да поиска от органа, изплатил обезщетението представяне в оригинал на документите, установяващи осъществяване на деликта съобразно законодателството на страната, в която сее е осъществило и размера на заплатеното обезщетение, респ. разходите във връзка с установяването му. Сочи се, че в аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл. 6а от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.05.2000г. относно сближаването на законодателствата на Държавите- членки относно застраховане на гражданката отговорност във връзка с използването на МПС и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане), където е посочено че при необхоД.ст документацията, предоставена в електронен вид може да бъде предоставена и в оригинал с оглед улесняване уреждането на искове, като се изиска от съответните лица, при които се намира в оригинал и на клауза 7.3 от Споразумението между компенсационните органи и Гаранционните фондове, където е посочено, че органите, участващи в процедурата по реимбурсация оказват необхоД.то съдействие и предоставят всички документи по случая, с които разполагат и са били поискани. Т.е. във връзка с изложеното от ищеца в допълнителна молба относно доказателствата, счита че ГФ не може да черпи права от това, че не се е възползвал от възможността да изиска по предвидения в закона ред документите от третото лице, в което същите са се намират и следва да предприеме необходимите действия, за да представи същите в оригинал.