Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4859 от 13.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1018/2025
Вид
Решение № 4859
Подписан
13.07.2026
Състав
Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, ВАСИЛЕНА ПЕТРОВА МИДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за радиото и телевизията
  • чл. 39 и сл. · Конституция на Република България
  • чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 39, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 40, ал. 1 · Конституция на Република България
  • чл. 41, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 147 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4859 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100501018 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.

С решение № 13935/15.07.2024г. по гр.д. № 56029/2023г. по описа на СРС, 46-и състав, ответникът „Фрог Нюз“ ЕООД е осъден на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца Г. К. Г. сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на публикуване на 29.07.2023г. в електронния новинарски сайт https://frognews.bg/ статия със заглавие: „Из профила на изверга, нарязал приятелката си с макетно ножче: Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса…“, съдържаща клеветнически твърдения – приписване на извършено престъпление, ведно със законната лихва от 29.07.2023г. до изплащане на вземането. С решението, за горницата над сумата 5 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

С въззивната си жалба ищецът Г. К. Г. обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу ответника „Фрог Нюз“ ЕООД иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за горницата над уважения размер от 5 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева. Намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно и необосновано в обжалваната от него част. Неправилно СРС приел, че в заглавието на статията не се съдържали обидни твърдения по отношение на 1 ищеца, а присъденото обезщетение било несправедливо по размер и не компенсирало съразмерно причинените на ищеца неимуществени вреди от накърнено добро име, чест, достойнство, получавани заплахи за живота и телесната му неприкосновеност. В частта относно определения размер на обезщетението решението не било мотивирано в достатъчна степен и не ставало ясно защо СРС възприел именно този размер за справедлив. С процесната статия не само било приписано на ищеца едно изключително по своята жестокост престъпление, но и от самото й съдържание вниманието на читателите било обострено и негативизирано чрез използване на обидни думи „изверг“ и „насилник“. При публикуването на 29.07.2023г. статията била разгледана от 5 296 лица и същата и понастоящем можела да се открие на сайта на ответника с информация за имената на ищеца, с които се изписвал във Фейсбук. Макар и кратка по съдържание статията представяла ищеца в изключително негативна светлина като извършител на брутално престъпление, осъдено от цялата общественост, която реагирала изключително чувствително към този тип деяние – с митинги и шествия пред съдебните палати, хората публично искали линч и смъртно наказание за такова престъпление, групи в социалните мрежи „изригнали“ с обиди и закани за живота на ищеца. Използваната в заглавието на публикацията дума „изверг“ била обидна и не само засилвала ефекта на заглавието, а била насочена към личността на ищеца, който не бил извършил деянието. Ищецът бил силно засегнат – обиден, омерзен, оклеветен до степен да се страхува да излиза от дома си. Не стихвали заплахите и обидите в социалните мрежи и по телефона. Ищецът бил уплашен за живота си, за което сезирал компетентните власти. От посоченото от клиничния психолог било установено, че ищецът се превърнал в лабилен, емоционално неустойчив, дезадаптивен, страховито напрегнат, тревожен индивид с проблеми със съня. Имал постоянни оплаквания от главоболие, високо кръвно налягане, понижено настроение, понижено самочувствие и самооценка, изпитвал несигурност и застрашеност. Системно си спомнял отправяните заплахи, имал повишена сенситивност и раздразнителност, изпитвал страх от загуба на работата си, както и че може да започне наказателно преследване срещу него.

Колегите му и приятелите му се отдръпнали от него, което допълнително утежнило душевните му преживявания и влошило работната му среда. Въпросните обидни думи не съответствали на възпитанието, образованието и авторитета на ищеца. В публикацията пред обществеността той бил представен като жесток, извратен, елементарен, вулгарен, безпощаден садист, като човек, осъждан за тежки престъпления, който не зачита ничий авторитет. Квалификациите били употребени с пряк умисъл и с цел личността на Г. Г. да бъде унизена, опозорена и омерзена. Авторът изложил дълбоко унизителни за честта и несъответни на достойнството на ищеца твърдения, които достигнали до многолюдна аудитория. Авторът бил длъжен и имал възможността да провери достоверността на изнесената информация относно авторството на деянието и неговия извършител по начин, да избегне засягане на 2 личността на ищеца. В случая добрите журналистически практики не били спазени, предвид на което отговорността на медията следвало да бъде ангажирана, като на ищеца се присъди обезщетение, адекватно на причинените му вреди от въвличането му и публичното му оклеветяване в тежко по своя вид и характер и извършено с изключителна дързост и цинизъм престъпление, изправило на крака цялата държава.

Зад понятието оценъчни съждения не следвало да се прикрива необоснована критика – необходима била връзка с фактите, които го подкрепят. В случая нямало достатъчно фактически основания за оценъчни съждения, нарушени били основни принципи на журналистическата етика, подобен начин на представяне на информацията бил недопустим, налице била злоупотреба с предвидената в чл. 10 ЕКПЧ закрила.

Интензитетът на вредата обосновавал пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. По подробно изложените в жалбата съображения моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната от него част и пълно уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Фрог Нюз“ ЕООД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на ищеца.

С въззивната си жалба ответникът „Фрог Нюз“ ЕООД обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е уважен предявеният от ищеца Г. К. Г. иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва от 29.07.2023г. до изплащане на вземането. Приложените към процесната статия снимки били на лице от мъжки пол, различно от ищеца. На снимките от фейсбук профила с различно име - G.N., също не бил ищецът Г. К. Г.. Поради това намира, че решението, в обжалваната от ответника част, било недопустимо, а за ищеца не бил налице правен интерес от предявяването на иска. СРС допуснал нарушение на процесуалните правила като не се произнесъл по искането за спиране на производството по делото, като оставил без коментар оспорванията на ответника – на експертното психологично заключение от 22.09.2023г. и отхвърлил искането на ответника за експертиза. На следващо място решението в обжалваната част било неправилно и немотивирано – направен бил преразказ, но не и анализ на доказателствата и на възраженията на страните. Искът бил недоказан. Не било доказано в хода на делото личността на ищеца да била обвързана с изнесеното в статията съдържание и как същата му нанесла твърдените неимуществени вреди. В публикацията бил разгледан фейсбук профилът на Г.Н., а не на Г. К. Г.. Показанията на св. Г. – приятелката на ищеца, били изключително преднамерени и предварително подготвени, което смята, че недопустимо първоинстанционният съд оставил без коментар. Освен това изложеното от св. Г. потвърждавало, че ищецът не бил обект на статията. Единственото общо било личното му име и фамилия, която връзка била косвена. Неясни били твърденията на ищеца как именно публикуването на статията продиктувало отправяне на закани към ищеца. Освен това по делото били представени 3 още 10 такива статии – коя от всички тях продиктувала заканите, за които СРС присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Освен това според компетентната РП-Стара Загора такива закани липсвали. Липсвала и всякаква логика за уважаване на иск на трето, неучастващо в статията лице. Липсвало виновно поведение на служител на ответника, не били настъпили вреди, липсвала и причинноследствена връзка от публикуването на процесната статия и твърдените вреди на ищеца. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, а вместо това – предявеният от ищеца иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Г. К. Г. оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна. По делото било установено, че във Фейсбук ищецът използвал имената Г. Н. Г., изписани на латиница. Позовава се на показанията на св. Г..

След публикацията във Фейсбук групата на гр. Стара Загора се създало изключително крайно и отрицателно мнение спрямо Г. Г.. Членовете на групата искали възмездие за стореното, да лежи в затвора, изпращали му съобщения на месинджъра и по телефона със заплахи за живота, причакван бил пред дома си и искали да го нарежат така, както той нарязал Д.М.. За това и подал жалба в прокуратурата. Майка му се отрекла от него и му заявила, че вече не бил неин син, приятелите му се обаждали на св. Г. и я питали още ли живее с него, работодателят му го преместил в друг цех, поради възникналото напрежение в предишния заради публикацията, ищецът се притеснявал да не го уволнят. Не се хранел, не излизал, не искал да се включва телевизорът. Посетил психиатър, който му предписал лекарства за успокоение. В самата статия била поставена именно неговата профилна снимка от Фейсбук, която впоследствие била сменена с друга – на действителния извършител на деянието. Също така посочените в статията години на извършителя – 29 съвпадали с неговите, а впоследствие били сменени с 26г., на действителния извършител. Имената също били използваните от ищеца във Фейсбук такива, изписани на латиница. Преповтаря изложеното във въззивната си жалба. Моли жалбата на ответника да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Ясни са основанията, на които ищецът основал претенцията си в исковата молба – изложени са твърдения, че в резултат на публикуваната статия, в която като деец било посочено лице с имената Г.

Н. Г., ищецът Г. Г. претъпрял неимуществени вреди от уронване на доброто име и авторитета, чувствал се уязвен и заплашен от реакции на граждани и понасял 4 негативни изживявания, подробно описани в исковата молба. Изложените във въззивната жалба на ответника доводи, не касаят допустимостта на съдебното решение, респ. правния интерес на ищеца от воденето на делото, а се отнасят до основателността на предявения иск.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивните жалби основания, по следните мотиви:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Г. К. Г. излага, че на 29.07.2023г. на електронния новинарски сайт на ответника https://frognews.bg/ била публикувана статия със заглавие: „Из профила на изверга, нарязал приятелката си с макетно ножче: Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса…“, със следното съдържание: „В мрежите се разпространиха кадри от фейсбук профила на Г. Н. Г., нарязал приятелката си с макетно ножче и след това обръснал главата й. Нарязани са ръцете, краката и гърдите на 18-годишната, а носът й бил счупен. Припомняме, че 26 годишният мъж е задържан, а след 72 часа – пуснат. С решение на съда 400-е прорезни рани и шева на младото момиче са определени като лека телесна повреда.

Интересни са последните постове на насилника, чийто профил все още фигурира в социалната мрежа. В него той споделя картинки, на които пише: „Един ден ще си купя танк и ще посетя няколко адреса. Ей така… да им се похваля“, а на друга: