Решение № 154 от 13.03.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Разград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330101588 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба „КРЕДИТ ИНС” АД с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 85, ет. Мецанин, представлявано от изпълнителния директор Марио Георгиев Алексиев, със съдебен адрес за призоваване: град София, бул.

"Цар Борис III" №85, ет. Мецанин, срещу Й. С. Й. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Разград, ***. Моли се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца: 600,00 лв. (шестстотин лева), главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”№ ДЗ011849/13.11.2023 г.; 54,00 лв. (петдесет и четири лева) договорна лихва за периода 13.12.2023г. - 13.02.2024 г.; 17.85 лв.

(седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки) законна лихва за забава за периода 14.12.2023 г. - 12.04.2024 г.; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира разноски по образуваното заповедно производство и по настоящото производство.

Сочи се, че ищецът е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ), с основна дейност отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Договорите с кредитополучателите се сключвали във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона 1 за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Твърди се, че ответникът Й. кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg., предоставяйки личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на дружеството се свързал с него на посочения телефон. Твърди се, че в разговора ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 600,00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние.

Твърди се, че ответникът потвърдил с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ011849/13.11.2023 г. и желаната сума му била преведена чрез системата Е-pay и получена от него на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена лична карта. Сочи се, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер, е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Твърди се, че на ответника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, потвърждавайки и получавайки на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения ищецът поел задължение да предостави на ответника заем под формата на потребителски кредит, а ответникът поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва. Твърди се, че ответникът не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които настъпили съответно на 13.12.2023 г., 13.01.2024 г., 13.02.2024 г. Сочи се още, че служители на дружеството няколкократно осъществили връзка с длъжника посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и осъществени телефонни обаждания непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но ответникът не осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 17,85 лв. Изтъква се още, че ищецът потърсил начин да защити интересите си, като на 12.04.2024 г. подал на основание чл. 410 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение. В РС - Разград било образувано ч.гр. дело № 642/2024 г. и по същото дело съдът издал заповед за изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК. Съдът с разпореждане указал на заявителя да предяви иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че общата стойност на непогасеното задължение към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед възлиза на 671,85 (шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки), от които 600,00 лв. (шестстотин лева) главница на 2 основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ011849/13.11.2023 г.; 54.00 лв. (петдесет и четири лева) договорна лихва за периода 13.12.2023 г. - 13.02.2024 г. и 17,85 лв. (седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки) законна лихва за забава за периода 14.12.2023 г. - 12.04.2024 г.

Твърди се още, че за образуването на посоченото ЧГД ищецът направил разноски в размер на 1025,00 лева, а по настоящото също 1025,00 лева.

В осигуреното право на отговор ответникът не депозира отговор.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.11.2023 г. ответникът Й. кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, предоставяйки личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника данни, служител на дружеството се свързал с него на посочения телефон, в разговора ответникът потвърдил самоличността си, както и желанието си да получи кредит в размер на 600,00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Ответникът потвърдил с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ011849/13.11.2023 г. и желаната сума му била преведена чрез системата Е-pay и получена от него на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена лична карта. Това обстоятелство се потвърждава от изисканата информация от „Изипей” АД. Съдът приема, че чрез въведените лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер, включително получаването на сумата в офис на „Изипей“ АД, е налице валидно облигационно правоотношение.

По делото е представен Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ011849/13.11.2023 г., с който ищецът предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 600,00 лева за разходи до заплата при следните условия за връщане на заетата сума: тримесечен срок на връщане, фиксиран лихвен процент 36,00 %, ГПР 49,7 %, дължими вноски, включващи главница и лихва съгласно приложението към договора, а именно на 13-то число от 13.12.2023 г. до 13.02.2024 г., общо сума за договорна лихва 54,00 лева, месечна вноска за главница и договорна лихва в размер на 218,00 лева.

Съгласно чл. 4.5. до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитора гаранция съгласно реда и условията, предвидени в ОУ, а именно да предостави банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство в срок до 24 часа от подаване на заявката. Съгласно чл. 7.1. от договора, в случай че кредитополучателят не предостави на кредитора гаранцията по чл. 4, ал. 5 от договора, в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в ОУ, дружеството може да начисли неустойка в размер на 204,75 лв. Неустойката следва да се начислява на месец, считано от изтичане срока по чл. 4, ал. 5, както и за периода, когато не е осигурена гаранция. Според чл. 7.4. начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска 3 по кредита съобразно уговорения погасителен план. В Приложение № 1 към договора е отразена неустойка за всяка от трите погасителни вноски, месечно по 68,25 лева, общо в размер на 204,75 лева, дължими съответно на падежните дати на месечните вноски.

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство, образувано е ЧГД № 642 по описа за 2024 г. на РС – Разград, по което заповедният съд издал Заповед № 325 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 17.04.2024 г. за следните суми: 600,00 лв. (шестстотин лева), главница по Договор за потребителски кредит „Екстра”№ ДЗ011849/13.11.2023 г.; 54,00 лв.

(петдесет и четири лева) - договорна лихва за периода 13.12.2023 г. 13.02.2024 г.; 17,85 лв. (седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи законна лихва за забава за периода 14.12.2023 г. - 12.04.2024 г.; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата; разноски в размер на 25,00 лева за заплатена ДТ и 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Със съобщение по ЧГД предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца, че на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяване може да предяви иск за установяване на вземането си, посочени в издадената заповед.

В този срок е предявен установителен иск за съществуването на вземания в полза на ищеца срещу ответника, посочени в издадената срещу ответника заповед.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Безспорно е възникнало валидно облигационно правоотношение между ищеца като кредитор и ответника като клиент, в резултат на сключения между тях договор.

Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Съдът е обявил на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, като е предоставил при условията на състазателност на страните възможност да ангажират доказателства за евентуално наличие/липса на неравноправност на клаузите.

Съгласно ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.