Решение № 2783 от 04.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2783 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Х. като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20225330104220 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването .

С решение № 84/09.01.2023 г., постановено по гр. дело № 4220/2022 г. по описа на РС – гр. Пловдив, XIII състав, е допусната делба между страните по делото на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......... ........, представляващ жилище – а.........., ведно с прилежащите му изба № .... и 1,60% от общите части на сградата, както и на движима вещ – лек автомобил ............., при съответни квоти за съделителите. Решението е влязло в законна сила.

Съделителката О. М. е взела становище, че извършването на делбата следва да стане чрез съставяне на разделителен протокол, а съделителят В. Ц. не е взел становище по способа за извършване на делбата.

По реда на чл. 346 от ГПК О. М........ е предявила против В. Ц. претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС – за заплащане на обезщетение, съизмеримо с пазарния наем, за лишаването й от ползване на ½ ид. част от съсобствените недвижим имот и автомобил за периода от 24.03.2022 г.

(подаване на исковата молба за делба) до 17.07.2023 г. (датата на първото открито заседание във фазата на извършване на делбата) в размер на 250 лв. месечно за апартамента (т. е. общо за 17 месеца – 4250 лева), респ. 50 лева месечно за автомобила (т. е. общо за 17 месеца – 850 лева), както и е направила искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, 1 ал. 2 от ГПК, тъй като В. Ц. ползвал имуществата еднолично, да й заплаща от 17.07.2023 г. до окончателното извършване на делбата за ползването на нейната ½ ид. част парични суми по 250 лева месечно за жилището и 50 лева месечно за автомобила. Макар да са заявени без отграничение в периодите, претенциите са ясно и редовно заявени и ищецът има правен интерес да ги заяви, а разграничаването им е въпрос на правна квалификация.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно начина на извършване на делбата:

Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в закона способи: чрез възлагане на неподеляемо жилище (чл. 349 от ГПК), чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие (чл. 352 от ГПК) , а в случай че имотът е неподеляем и не може да се възложи никому от съделителите - чрез изнасяне на имота на публичн продан (чл. 348 от ГПК).

За поделяемостта на допуснатите до делба вещи и тяхната средна пазарна стойност по делото са назначени съдебно-технически експертизи, съгласно заключенията на които имотите са неподеляеми, а пазарната стойност на недвижимия имот е 124 000 лева, респ. тази на автомобила е 798 лева.

В настоящия случай не са налице предпоставки за възлагане на процесния недвижим имот по реда на чл. 349 от ГПК, респ. никоя от страните не е направила такова искане. Жилището е неподеляемо, неподеляем е и автомобилът. Макар да е теоретично възможно оформяне на два дяла от имотите, респ. пристъпване на извършване на делбата чрез теглене на жребие (чл. 350 от ГПК) или разпределение (чл. 350 от ГПК), то стойността на уравнението би била около 62 000 лева, предвид значителното несъответствие в стойността на допуснатите до делба имоти, причината за което е в твърде голямата им разнородност. Предвид изложеното, неприемливо е извършване на делбата по реда на чл. 350 или чл. 353 от ГПК. Делбата следва да се извърши чрез изнасяне на апартамента и лекия автомобил на публична продан (чл. 348 от ГПК).

По предявените от О. Митровска против В. Ц. претенции за заплащане на „наем“ за минало и бъдеще време:

На първо място, следва да се разгледа претенцията за „наем“ за минало време – тази с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

За да бъде уважен иск с горепосочената квалификация, ищецът следва да установи пълно и главно, че е лишен от ответника от ползването на общата вещ в съответствие с правата си в съсобствеността, както и че писмено е поканил същия да му предостави ползването на вещта.

2

В настоящия случай не се установи нито едната от двете кумулативно изискуеми предпоставки – нито е представена писмена покана, предхождаща исковия период (исковата молба не може да служи за такава, защото в нея не е обективирано искане по чл. 31, ал. 2 от ЗС), нито са събрани доказателства ответникът В. Ц. да е лишил О. М......... от ползването на общите вещи. Не е такова доказателство справката за адресна регистрация на ответника, не са такова доказателство личните изявления на ищцата в съдебно заседание, не може и да се приеме за безспорно между страните това обстоятелство, доколкото ответникът не го признава. На М. е бил допуснат свидетел по своевременно направеното искане от същата за установяване на обсъжданото обстоятелство, но тя се е отказала от него изрично.

Искът следва да се отхвърли в цялост като недоказан по основание, а без значение е, че са събирани доказателства за неговия размер.

На второ място, следва да се разгледа претенцията за „наем“ за бъдеще време – тази с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Съгласно горецитираната разпоредба, съдът с решението по допускане по делба или във всеки момент след това, ако всички страни не ползват имотите съобразно правата си, по искане на някоя от страните може да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, която някои съделителите, които ползват имота, следва да заплатят на останалите.

По делото не се установява предпоставката „всички страни не ползват имотите съобразно правата си“. Налице са единствено твърдения на претендиращата обезщетение за ползването в пари страна – О. М., неподкрепени с доказателства. При това положение, искането за постановяване на привременни мерки до окончателното извършване на делбата следва да се остави без уважение.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела му.

Във връзка с претенциите за заплащане на разноски, направени от ищеца в настоящото производство, следва да се посочи, че в практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл. 355 от ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски за вещи лица, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост (така напр. определение № 167/14.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, I ГО). Така, в полза на съделителя О. М. следва да се присъдят исканите разноски за вписване на исковата молба и за възнаграждения за вещите лица, изготвили експертизите за пазарна оценка и поделяемост на имотите, надхвърлящи 3 съсобствената й квота – общо 319,21 лева.

Следва да се осъди О. М........ да внесе и държавна такса в размер на 4% за отхвърлената претенция по сметки.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК следните допуснати до делба имоти:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №............., последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от .............., с административен адрес на имота: гр. П...., район „З....“, община П..........., ул. „З............ който самостоятелен обект се намира на етаж ........... в сграда с идентификатор № .........., с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ........... с предназначение на самостоятелния обект: жилище – апартамент, брой нива на обекта: ..........., с посочена в документа за собственост площ: 79,20 кв. м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –..........., под обекта – няма, над обекта – ............., стар идентификатор: няма, ведно с прилежащите части: изба № .................и 1,60 % от общите части на сградата, и ЛЕК АВТОМОБИЛ с peг. ......, марка и модел „..........“, рама: ...., двигател:............. цвят: ....

След извършването на проданта постъпилите суми да се разпределят между съделителите съобразно с квотите им в съсобствеността: ½ идеални части за О. Д. М.......... и ½ идеални части за В. Д. Ц..

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от О. Д. М...., ЕГН:

**********, против В. Д..........Ц., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на последния да заплати на ищцата обезщетение за лишаването й от ползването на на ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..........., и лек автомобил с peг. № ...., марка и модел „.....“, рама: ..........., за периода от ............ (подаване на исковата молба за делба) до 17.07.2023 г. (датата на първото открито заседание във фазата на извършване на делбата) в размер на 250 лв. месечно за апартамента (т. е. общо за 17 месеца – 4250 лева), респ. 50 лева месечно за автомобила (т. е. общо за 17 месеца – 850 лева).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК на О. Д. М..........., ЕГН: **********, за постановяване на привременна мярка чрез осъждането на В. Д.......... Ц., ЕГН: **********, да й заплаща от 17.07.2023 г. (датата на първото открито заседание във фазата на извършване на делбата) до окончателното извършване на делбата за ползването на нейната 4

½ ид. част парични суми по 250 лева месечно самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ............, и 50 лева месечно - лек автомобил с peг. № ...., марка и модел ..........., рама: .............

ОСЪЖДА О. Д. М............, ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета по сметка на РС – гр. Пловдив, парична сума в размер на 2734 лв.

/две хиляди триста седемдесет и четири лева/, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА В. Д...... Ц., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета по сметка на РС – гр. Пловдив, парична сума в размер на 2530 лв. /две хиляди петстотин и тридесет лева/, представляваща държавна такса, както и да заплати на О. Д. Митровска, ЕГН: **********, парична сума в размер на 319,21 лв. /триста и деветнадесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 5