Акт от 24.08.2021, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 483/24.08.2021г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети август през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор ……………………….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 778 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Т.М.А. - гражданка на И., с посочен по делото адрес: РПЦ – Харманли, гр. Х., жк. „Д.“ №***, срещу Решение № УПХ-177/08.07.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденката.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателката изложила подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо нея не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които била обект в И., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващата по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващата се позовава на обстоятелства извън предмета на закона. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.

Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място, неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата ѝ. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденката не била обект на репресии и нямало риск за нейния живот и сигурност в И. В решението липсвали аргументи защо се приема, че жалбоподателктаа се позовава на обстоятелства извън предмета на закона. Не се установило да е посочила икономически съображения за напускане на страната й по произход. Причината за напускането й била липсата на сигурност. Оспорващата сочи, че била в опасност и се чувствала уязвима, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът ѝ бил в опасност и както заявила многократно пред ДАБ, искала да живее в България. В случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход на оспорващата. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа /non-refoulement/ забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и реципИ. в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявила пред административния орган, че ако ѝ бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върната обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната ѝ сигурност.

Всичко това идвало да покаже, че изпитвала опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха ѝ от преследване в И.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспонИ.е на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващата счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата ѝ да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът -

Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, РПЦ – Харманли (Г. М.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до

Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ с № УРИ 105400-1395/14.06.2021г. и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх. №1048/22.06.2021г., заведени в ДАБ под рег. №УП 17227/22.06.2021г. , Т.М.А. от И. е поискала закрила от Република България. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Т.М.А., гражданка на И., родена на ***г. в И., гр. С., омъжена.

Чужденката е регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 17227/22.06.2021г. като Т.М.А., гражданство И., етническа принадлежност - ****, родена на ***г. в И., гр. С., с постоянен адрес ***, професия – *****, със ***** образование, религия – *****, ****, *****, без документи за самоличност.

С

Писмо рег. № УП 17227/23.06.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата лицето се представила като Т. М., родена на ***г., от И.. С писмо рег. №М-7227/20.07.2021 г. (рег. №УП 17227/26.07.2021 г. в ДАБ при МС) е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На

25.06.2021г. с Т.М.А. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-17227/25.06.2021г. Чужденката заявила, че потвърждава всичко заявено на регистрация. Не използвала други имена, нямала фалшиви документи. Имала само брат – Ф., с когото дошли заедно в България, други роднини в Европа нямала никакви. Напуснала И. преди около месец и половина легално за Турция, със самолет, от град Т. за Истанбул. Била с брат си Ф.. В Истанбул мъжът ѝ ги изчаквал, защото той от Кюрдистан напуснал преди тях и оттам тръгнали заедно към Гърция. В Република България влезли нелегално, 25 човека, през Гърция, като транзит преминали през тази страна, на 28.05.2021г. Заявила, че живяла в гр. С.. Нямала документи. При трафиканта останал паспорта ѝ в Турция. Имала само и единствено И. гражданство. Мъжът ѝ бил иракчанин, но тя нямала иракско гражданство. Мъжът ѝ имал временно пребиваване в И.. Не била подавала друг път молба за закрила.

Заявила, че е омъжена от една година. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Не била осъждана в страната си. Заявила, че е кюрд. Нямала проблеми заради етническата си принадлежност. Посочила, че е мюсюлманин-сунит. Нямала проблеми заради изповядваната от нея религия. Симпатизантка била на Демократична партия на кюрдите в И. – партия К.. В И. имала трима братя и една сестра, в С. Имала средно образование. Имала фризьорски салон в И.. Относно причините да напусне страната си разказала, че през 2019г. имало протести в И., те присъствали на този протест, майка ѝ била на покрива и подкрепяла протеста и била облечена с традиционна кюрдска носия и я застреляли в сърцето, тя била първия загинал човек тогава.

Поради това започнали и техните проблеми, преследвали и тях, щом майка ѝ била против властта, значи и те били. Задържали ги властите с брат ѝ Ф. за 5 дни, взели като гаранция нотариалния акт на къщата, за да не напускат И. и след това ги освободили. Имало арестувани хора и осъдени на 15г., но понеже майка им била убита, чрез помощта на адвокат с брат ѝ били освободени само срещу гаранция срещу нотариалния акт. Три хиляди души загинали по време на протестите в И.. Друг от семейството им не бил задържан, те нямали проблеми. Посочила, че само иранци можели да напуснат за Турция от И., затова мъжът ѝ 15 дни преди да напуснат отишъл в Ирак и оттам напуснал за Турция, иначе си живеела с мъжа си в И., но понеже той не можел да тръгне към Турция с тях, както казала, заминал за И. и оттам тръгнал. Нямало друга причина за напускането ѝ.

Животът в И. не бил хубав, имало корупция, нямало човешки права. На въпроса върху нея лично било ли оказвано насилие отговорила, че първия ден, като я задържали, я ударили. На въпроса имало ли заплаха, отправена лично към нея отговорила, че като цяло кюрдите били застрашени, но лично не била заплашвана. Посочила, че били близо до границата и ходила в И., около три месеца живяла в Х. Я.. Не искала да се връща в И., посочила, че там ще има проблеми и можело да я осъдят за 15г., защото напуснала страната. Искала да отиде в Германия, подала молба за закрила тук, понеже я задържали.

С

Решение № УПХ-177/08.07.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Т.М.А. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 27.07.2021г., а жалбата е подадена на 03.08.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозИ.а в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Г. М. М., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Х., определена със Заповед № РД05-767/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6f30a29-2f94-4289-b129-7a462ef59025