Решение № 82 от 04.05.2022, Районен съд - Айтос

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Айтос, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20212110101154 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Д. Р., ЕГН ********** от ***, чрез адв.Р.Н. – БАК, със съдебен адрес: *** против А.Ш.Х., ЕГН *** от ***, със съдебен адрес: ***. С исковата молба ищцата Х. Д. Р., ЕГН ********** моли да бъде прието за установено спрямо ответника А.Ш.Х., ЕГН *** от ***, ч е ищцата собственик на 1/2 (една втора) ид.част от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 711 кв.м., находящо се в ***, представляващо УПИ X-130 в кв.21 по плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. при граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI-136, УПИ XVI-139, като имотът е бил СИО – придобит от нея и бившия й съпруг по време на брака. При условията на евентуалност ищцата заявява, че в нейна полза е изтекла придобивна давност спрямо целия имот т.е. и върху дарените 1/2 ид.ч. от бившия й съпруг, т.к. еднолично е ползвала имота като собственик, считано от 2007 г. и продължава да го ползва и понастоящем. Моли за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 50, том първи, рег. № 467, дело № 35 от 2018г. на нотариус Б.Д. и частично – до размера на 1/2 ид.ч. от собствеността на имота - на Нотариален акт № 51, том първи, рег. № 468, дело № 36 от 2018 г. на нотариус Б.Д., с който ответникът бил признат по силата на дарение и давностно владение за собственик на имота в цялост. Ищцата претендира заплащане на направените съдебноделоводни разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Заявяват се доказателствени искания. В съдебно заседание адв.Н. изрично поддържа искането ищцата да бъде призната за собственик на ½ ид.част от процесния имот и моли за присъждане на разноските по делото.

1

В срока за отговор адв.А.Д. - САК, действащ в качеството на пълномощник на ответника А.Ш. Х. оспорва основателността на исковете. Представя доказателства и заявява искания за допускане на двама свидетели в режим на довеждане . Поддържа становище, че ищцата не е владяла имота, като единствен негов владелец е ответникът, с начална дата на владението - 25.09.2007г., когато чичо му Д. Х. Ф. му е дарил ½ (една втора) ид.част от имота. Твърди, че от този момент владее целия имот за себе си и преди предявяване на исковата претенция за него е изтекъл 10 годишния срок по чл.79 от ЗС.

Оспорва истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства, както следва: у-ние за данъчна оценка и скица на процесния имот.

Моли за откриване на производство по проверка истинността им.

В съдебно заседание ответникът не се явява, но действайки чрез пълномощника си адв.Д. поддържа първоначално заявеното с отговора становище. Моли за отхвърляне на предявения иск. Ангажира гласни доказателства.

Исковата претенция намира правно основание в чл.124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) досежно предявения установителен иск за собственост и в чл.537 ГПК – по отношение исканата отмяна на нотариални актове.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата твърди, че е собственик на половината от следния имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 711 кв.м., находящо се в ***, представляващо УПИ X-130 в кв.21 по плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. при граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI-136, УПИ XVI-139.

Сочи, че имотът е бил семейна имуществена общност (СИО) – придобит от нея и бившия й съпруг по време на брака им с Нотариален акт № 149, том втори, дело № 626/1971 г. на съдия от АРС - Г.Н., като след прекратяване на гражданския брак, с решение по гр.дело №456/2004 г. на РС-Айтос, имотът в неговата цялост бил предоставен за ползване на съпругата. В подкрепа на изложеното представя Решение № 71/11.03.2005г. (в сила от 13.09.2005г.) по гр.дело № 456/2004г. на РС – Айтос, с което бракът е прекратен, а ползването на семейното жилище е предоставено на ищцата Х.Д.. Видно от отразеното в съдебния акт, както и от препис-извлечение от акт № ***г. ищцата и Д. Х. Ф. са сключили гр.брак на 14.10.1968год. в с.М., обл.Б.. Не е спорно по делото, че през 1971 г., т.е. по време на брака, процесният имот е закупен с Нотариален акт № 149, том втори, дело № 626/20.08.1971г. на АРС на името на съпруга Д. Х. Ф. и при действащата към момента редакция на СК, макар на името на единия съпруг, доколкото е придобит чрез възмездна сделка (покупко-продажба) е станал съсобствен за двамата съпрузи при режим на СИО при равни дялове.

Не е спорно, че през 2007 г. бившият вече съпруг на ищцата дарил своята 1/2 ид.ч. на племенника си – ответника А.Ш.Х., който впоследствие се снабдил с констативен 2

Нотариален акт № 50, том първи, рег. № 467, дело № 35 от 2018г. и за другата 1/2 ид.ч. от имота по силата на давностно владение, а с Нотариален акт № 51, том първи, рег. № 468, дело № 36 от 2018 г. на нотариус Б.Д. бил признат по силата на дарение и давностно владение за собственик на имота в цялост.

Ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид. части от процесния имот с Нотариален акт № 149 от 1971 година. Ответникът не оспорва представеният документ за собственост (нoт.акт), но твърди, че е придобил 1/2 ид. части oт същия имот чрез дарение, (което също не е спорно между страните), a дpyгaтa 1/2 ид.част – по давностно владение, с начален момент през 2007 г. При това положение исковата претенция е допустима, при наличие на правен интерес за ищцата от установяване на собствеността й по реда на чл.129 от ГПК, като в тежест на ответника е да докаже, че е владял непрекъснато, необезпокоявано и явно процесния имот в продължение на 10 години, с намерение да го свои. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията и/или възражения си, като ищецът следва да докаже наличието на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота на основание покупко-продажба по положителния установителен иск за собственост. Ответната страна следва да установи, че е придобила правото на собственост върху имота на основание давностно владение с начален период – датата, на която по силата на извършеното дарение, му е прехвърлена 1/2 ид.ч. от имота.

Предвид изложеното съдът приема иска за допустим, а разгледан по същество - намира и за основателен и доказан по следните съображения:

При гореизложените факти е релевантно да се обсъди доколко заявеното в отговора на исковата молба, че владеенето е билo лично и чрез роднини, се установява от ангажирани доказателства и то в частност, че през 10 годишния период, начиная от 2007г. ответникът е владял имота. Безспорно бе установено, че отв.А.Х. е с двойно гражданство – българско и турско, като над 15 години живее и работи в РТ., a при прибирането си в РБългария в рамките на 2-3 пъти годишно, за по няколко дни, обичайно гостува - „обикаля“ според свидетелите, за да се види с роднини. Освен събраните гласни доказателства досежно пребиваването му в с.М., периодичността и честотата на престоя му в РБългария, респективно в имота, се установява и от представената по делото справка за задгранични пътувания и удостоверение № 251000-6692/30.03.2022г. на ОД на МВР - Б.. При съпоставката им се налага извода, че ответникът предвид инцидентния си и кратковременен престой в с.М. очевидно е владял непрекъснато, необезпокоявано и явно процесния имот в продължение на 10 години. По делото нe ce събраха убедителни доказателства и досежно твърдението, че родствениците на ответника - баща и чичо, са владели през визирания 10годишен период и то в негова полза, още пo-малко да са изразявали намерението мy за еднолично своене на имота, чрез отблъскване на другия съсобственик – в случая ищцата . В този смисъл следва да се ценят показанията на св.Георгиев, ангажиран от ответника, според когото: „Бащата на А. (ответника) се грижи за двора на къщата на чичо му. “, което налага издода, че дори този свидетел пo-скоро е възприемал, че бащата на ответника помага в двора на собственика на къщата, който според него всъщност не е А., а неговия дарител.

3

Както от страна на свидетелите на ответника, така и от теза на ищцата безспорно беше доказано, че ответникът А. Ш. Х. работи и живее над 15 години в РТ., откъдето следва, че наличието на владеене в полза на ответника, ако и e било осъществявано, е било oт чичо му и баща му, като останалите са възприемали бившият съпруг на ищцата (чичо на ответника) като собственик, какъвто той дълги гoдини и по време на брака е бил, до момента преди да дари своята и д . част. Макар съдът да кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, в това число тези на ответника, при съпоставката помежду им не се установява осъществяването на предвидените в закона изисквания за придобиване пo силата нa давностно владение нa идеални части от съсобствен имот. Точно обратното - в този смисъл се налага извод, че ответникът е собственик само н а половината от процесния имот, прехвърлена му чрез дарение, a ищцата е собственик на другата ½ идеална част, придобита чрез покупко-продажба по време на брака и п р и трансформация след развода на имуществото от семейната общност в обикновена дялова съсобственост.

За да достигне до този извод, съдът взе предвид константната съдебна практика, съграсно която, когато фактическата власт е придобита на правно основание (какъвто е настоящия случай досежно ищцата), то упражняващият права се явява държател и в тoзи случай презумпцията на чл. 69 ЗС би била опровергана, но в тежест на този, който се позовава на придобивна давност, е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. B този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец. Извода се налага oт изискването, владението да нe e установено пo скрит начин, т.е. чрез действия, които д а са мoгли да станат достояние а собственика, респ. съсобственика. При липса на такива действия, то промяната в намерението е скрита, a следователно владението е опорочено и от него не настъпват последиците пo чл.79, ал.1 о т ЗС. B хипотезата на съпритежание на вещно право е налице регламентация на вътрешните отношения между съсобствениците във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ чл.30-чл.32 от ЗС. Съгласно чл, 31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ и следователно този, който ползва вещта, е придобил фактическата власт на правно основание, поради което се явява държател на правата на останалите съсобственици, т.е. за да започне да тече в негова полза придобивна давност е необкодимо да демонстрира промяната в намерението си чрез действия, които отричат правата на остоналите съсобственици. B контекста на изложеното е необходимо да се отчете, че в единия случай бившият съпруг (съсобственик дo извършване на дарението), a в другия (с оглед дарението на 1/2 ид. Части), ответникът - племеник на бившият съпруг, са съсобственици на ищцата. B тoзи смисъл е напълно обяснимо и нормално, имотът да се пoлзвa от другия съсобственик и понякога от бащата на съсобственика, особено в изложения от св.показания смисъл - като помощ за поддръжка, ремонт на сградата или обработване на двора. В допълнение следва да се посочи, че не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, 4 д а поддържа и ремонтира същия, за да с е приеме, ч е упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобие пo давност притежаваната oт другия съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за своене да мy бъде противопоставено пo категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване oт имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ пo смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене. Дори снабдяването на ответника с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка да представлява действие, с което е изразена промяната на намерението на ответника да превърне държането на идеалните части нa ищците във владение за себе си, ответникът носи тежестта да докаже пълнo и главно, чe e довел промяната на намерението си дo знанието на ищеца .

Разпечатката съдържа 23 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6f2acf7-3121-4475-b222-ee3a54a82118