Решение № 9 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100504621 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. С. срещу решение № 20019569/08.03.2022г. по гр.д. № 2632/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 174 състав, в частта, с което са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу него искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1736,14 лв. представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2016г. – 30.04.2017г..;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 355,45 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 14.09.2016г. – 06.085.2019г..;

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 15,00 лв. представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 21.08.2016г. – 30.04.2017г., както и в частта, с което са присъдени разноски по реда на чл.78 ал.1 от ГПК.

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответника има качеството на потребител на топлинна енергия, което не следва от съдържанието на представената заповед от 1982г. Счита част от вземанията погасени по давност. Прави възражение за нищожност на клаузи от ОУ. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и исковете отхвърлени изцяло, като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за 1 неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Решението в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу Д. Д. С. искове с правно основание чл.79 ал. от ЗЗД за сумата над 1763,14 до пълния предявен размер от 3643,40 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2015г. – 30.04.2017г., с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 355,45 лв. до пълния предявен размер от 875,72 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 14.09.216г. – 06.08.2019, с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 15,00 лв. до пълния предявен размер от 20,00 лв. – главница за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.7.2016г. – 30.04.2017г. и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,67 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 20,00 лв. за периода 30.08.2016г. - -06.08.2019г., като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответникът изрично е оспорил твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна енергия“.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди 2

/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото, като доказателство е приета заповед № РД-41-3987/28.12.1982г., видно от която по реда на чл.98-103 от ЗТСУ /отм/ като обезщетение за отчужден имотна И. Д.а С.а е определен недвижим имот – процесния топлоснабден *******, като същата се е възползвала от възможността по чл.102 от ЗТСУ /отм/ и е прехвърлила правата си на определени от нея член от семейството им съответно на роднина по права линия /ответника - син/ т.е. въз основа на цитираната заповед ответникът се легитимира като собственик на процесния имот. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/. Ищецът посредством цитираната заповед установи придобиването на правото на собственост от ответника, като загубването/разпореждането със същото следва да бъде доказано от страната, която го твърди с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от някой от титулярите, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост.

Следователно настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил, че за процесния период ответникът се легитимират като носител на вещно право на собственост върху процесния имот, съставляващ абонатен № 3060665.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 алл.1 т.3-4 от ГПК с доклада по делото, първоинстанционният съд е обявил следните обстоятелства: за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в количество и при цена посочени в исковата молба, съответно извършвана е услуга дялово разпределение от третото лице помагач и чиято цена е именно посочената в исковата молба, както и не е извършено плащане от страна на ответника, поради което и са правилно начислени суми за обезщетение за забавено изпълнение в посочените в исковата молба размери.

Още в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на част от вземанията по давност.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е подадено на 31.08.2019г., поради което в този момент е прекъснато теченето на погасителната давност.

В случая за определяне момента, от който следва да се счита, че е започнал да тече давностния срок върху вземанията за процесния период е важно да се посочи и при действието на кои ОУ са възникнали вземанията.

3

Главници за цена на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2015г. – 01.08.2016г. т.е. при ОУ от 2014г.:

В разпоредбата на чл.33 ал.2 от ОУ в сила от 12.03. 2014г. е определен падежа на месечните задължения за заплащане на цена на потребена топлинна енергия. Настоящият състав счита, че цитираната клауза е нищожна на основание чл.146 ал.1 предл.1 от ЗЗП, като неравноправна – противоречаща на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143 ал.1 от ЗЗП и водещ до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца - търговец и тези на потребителя – купувач. Същите мотиви се отнасят и до клаузата на чл.33 ал.1 вр. чл.32 ал.2 от ОУ – заплащане на сметки по прогнозен дял след публикуването им в интернет страницата на търговеца. /обвързване потребителя да притежава съответното техническо устройство и достъп до интернет/. Това е така, тъй като с клаузата на чл.33 ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл.32 ал.1 от ОУ/- в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на чл.33 ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дневен срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Топлофикация София“ ЕАД.

Съдът приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя и достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца., поради което клаузите противоречат на императивната норма на чл. 143 ал.1 от Закона за защита на потребителите, освен това при недобросъвестност от страна на ищеца -публикуване в интернет страницата си със забавяне от няколко месеца – лихва няма да тече, но и следва да се приеме, че и давността не е започвала да тече, при което може да се стигне до правния абсурд погасителната давност да се окаже не 3 г., а повече, особено при издаване на фактури за изравнителни сметки, в които се включват и суми за много по – стари отоплителни периоди и като последица от това, на основание чл.146 ал.1 предл.1 от ЗЗП - са нищожни.

Предвид гореизложеното, а именно нищожност на клаузите от общите условия от 2014г определящи падежа на задълженията и заплащането на сумите за месечна потребена топлинна енергия по прогнозен дял след публикуването ми в интернет страницата на ищеца, то следва да приеме, че няма уговорен срок за изпълнение, поради което и съдът счита, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна вноска е съобразно чл.114 ал.2 от ЗЗД т.е. от първо число на месеца, следващ този за който е потребена услугата или задължението за м.05.2015г. става изискуемо на 01.6.2015г. и следователно се погасява по давност на 01.06.2018г., и т.н. Следователно до датата на подаването на заявлението– 21.08.2019г. погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2015г. – 01.07.2016г. вкл./.