Определение № 743 от 18.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 743 гр. София, 18.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000500158 по описа за 2023 годИ.

Определението е по чл. 248 от ГПК.

С определение №3787/29.07.2024г. по гр.д. №4741/2023г. на ВКС е постановено връщане на делото на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав, за изменение на въззивното решение, досежно разноските на основание чл. 248 ГПК съобразно мотивите на настоящото определение. В мотивите на същото е прието, че поставените от касатора Д. М. въпроси, отнасящи се до произнасянето на въззивния съд по отговорността за съдебно – деловодните разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК пред втората съдебна инстанция по съдържанието си съставляват молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските с правно основание чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е въззивният съд.

Страната е посочила в КЖ, че присъденият размер на адв. възнаграждение от въззивния съд е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Изтъкнато е също, че съдът не е изложил мотиви как и въз основа на какви разпоредби е определила присъдения размер и не е обсъдил оплакванията, че представеният договор за правна помощ №905105 е нередовен, тъй като не съдържа всички реквизити и не е попълнен точно, както и че съдът не е длъжен при определяне на размера на възнаграждението по чл. 38 от ЗА да съобразява минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г.

На насрещната страна е дадена възможност да депозира отговор по реда на чл. 248 от ГПК, което тя е сторила със становище от 20.02.2025г. В него е изразено разбирането, че искането за изменение на решението в частта за разноските е за да се удължи максимално разглеждането на делото със способи, неприемливи за адвокатската етика. Счита, че единственото допълване, което следва да се направи съобразно указанията на ВКС е допълването на диспозитива на крайния съдебен акт на САС с диспозитив по 1

ЧЖ срещу акта на първоинстанционния съд за разноските.

Настоящият състав, след като обсъди искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, прие следното :

В Решение №1034 от 26.07.2023г.(погрешно изписано 2013г.) по в.гр.д.

№158/2023г. на САС е съобразено, че с оглед изхода от въззивната проверка и направеното искане от адв. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА следва да бъде осъден въззивникът Д. М. да заплати такова в размер на 9 527, 84лв. Така индивидуализираният размер е минималното адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на иска.

Пълномощникът на въззивника не е направил възражение за прекомерност по отношение на възнаграждението на пълномощника на ответника, тъй като последният не е представил списък по чл. 80 от ГПК, а е направил изявление в последното открито с.з., че претендира възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА. Ето защо първата възможност, която е имал Д. М. да възрази срещу определения от съда размер на адвокатското възнаграждение е след осъждането му с въззивния акт по същество. Такова възражение се съдържа в касационната жалба срещу решението на САС и то е основателно.

Според настоящия състав цената на иска, по който се реализира защитата, не може да е единственият критерий при определяне на размера на разноските за адвокат, които следва да репарира страната, срещу която е постановено решението.

Реализираната във въззивното производство защита от пълномощника на И. Н. се е развила в едно открито с.з., в което е изслушано и прието заключение на тройна съдебно – почеркова експертиза, допусната по искане на жалбоподателя. Заедно с това, в представения от ответницата по ВЖ отговор и защита са повторени вече реализиран анализ на доказателства и конструирани доводи от него в първоинстанционното производство. При така изложените обстоятелства следва, че възнаграждение в размер на 9 527, 84лв. граничи с неоснователно обогатяване.

САС счита, че следва да съобрази и застъпеното в решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22г., което е задължително за съда (чл. 633 ГПК), при преценката за размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които подлежат на възстановяване от насрещната страна. СЕС приема, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в НМРАВ, а следва да прецени фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. В изложения контекст настоящият състав намира несъответствие между размера на възнаграждението и положените усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, поради което следва да намали определените в решението по настоящото въззивно производство разноски до 4 000лв.

2

Разбиране в гореизложения смисъл се съдържа в т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горното, апелативният съд счита, че са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, досежно адвокатското възнаграждение на адв. Б., определено на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №1034/26.07.2023г.(погрешно изписано 2013г.) по в.гр.д. №158/2023г. на САС в частта за разноските, като намалява присъденото на адв.Т. Б. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 9527,84 (девет хиляди петстотин двадесет и седем 0,84) лева до размера от 4 000 лв., платимо от Д. Й. М..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, в 1 – седмичен срок от връчването му, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3