Решение № 11681 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11681 гр. С., 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110176431 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ред на чл. 422 ГПК въз основа на искова молба на .

АД срещу А. Г. С., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 500 от КЗ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 692.02 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, във връ..а със застрахователна преписка по щета № . за настъпило на 07.08.2019г ПТП в гр.., ведно със законна лихва за период от 02.10.2024 г. до изплащане на вземането.

От името на щщцовото дружество се твърди, че на 07.08.2019г в гр. . на паркинга на . ответникът, като водач на автомобил „.“ модел „.“ с рег. №., като извършва маневра движение на заден ход, но не наблюдава пътя зад МПС и реализира ПТП с материални щети с лек автомобил марка „.“, модел „.“ с рег.№ ., собственост на . , след което напуска мястото на ПТП и не изчаква контролните органи. Сочи се, че за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № .г., като поради това, че ответницата е напуснала ПТП протоколът е подписан от свидетел – С.Г.С.. Твърди се, че след установяване на виновния водач, именно на А. Г. С. бил съставен акт за административно нарушение. Поддържа се, че към датата на ПТП за „.“ модел „.“ с рег. №. имало валидна застраховка „..“ при ищцовото дружество по застрахователна полица № BG.. По отношение на увредения автомобил се подчертава, че е действала застраховка „Каско“ при . ЕАД, по която след завеждане на щета било заплатено обезщетение в размер на 667.02 лева. На основание чл. 411 КЗ от при . ЕАД била отправена регесрна претенция за възстановяване на сума в размер на 682.02 лева, с включени в нея ликвидационни разноски. Във връ..а с това при ищеца била образувана преписка по щета № . и от . АД била одобрена за заплащане сумата от 682.02 лева, която била заплатена. Твърди се, че ликвидационни разноски са в размер на 15 лева. Излагат се твърдения, че на ответника 1 е било изпратено писмо за заплащане на посочената сума, но и до настоящия момент същият не я е заплатил. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба лично, но в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Ответникът не се е явил и в проведеното открито съдебно заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Същевременно още във връченото му разпореждане от 21.01.2025г изрично е разяснена възможността за постановяван на неприсъствено решение.

Същевременно в проведено открито съдебно заседание на 27.05.2025г от процесуалния представител на . АД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.

239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора в полза на .. „.“ АД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 75 лева.

Претендира се присъждане на разноски и за исковото производство, като се иска присъждане на сумата от 25 лева – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По делото е представено доказателство за заплатената държавна такса в исковото производство в размер на 25 лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца. По отношение на искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт настоящият състав приема, че предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм.

- ДВ, бр. 8 от 2017г/, съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл.

37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското 2 възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на . . „.“ АД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба и явяване на процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, в рамките на което единственото процесуално действие е било отправяне на искане за неприсъствено решение съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде 50 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 75 лева и за исковото производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 о т ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ..

„.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „.“ № . срещу А. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „.“ ., че А. Г. С., ЕГН ********** дължи на .. „.“ АД, ЕИК ., на основание чл. 500 от КЗ сума в размер на 692.02 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, във връ..а със застрахователна преписка по щета № . за настъпило на 07.08.2019г ПТП в гр.., ведно със законна лихва за период от 02.10.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 58336/2024 г., по описа на СРС, 153 състав.

ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „.“ ., да заплати на . . „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 75 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд и сума в размер на 75 лева – разноски за заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3