Решение № 14658 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14658 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110116860 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т.“ ЕАД срещу Е. Л. Н., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 635.73 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 63, находящ се в гр.София, ж.к. „Бъкстон“ бл.25, вх.А, ет.13, абонатен № 169087, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 30.03.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 119.12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.01.2022 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 17.69 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 30.03.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 4.09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 28.01.2022 г. и срещу В. Л. Г., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 о т Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 635.73 лева,

1 представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 63, находящ се в гр.София, ж.к. „Бъкстон“ бл.25, вх.А, ет.13, абонатен № 169087, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 30.03.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 119.12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.01.2022 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 17.69 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 30.03.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 4.09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 28.01.2022 г.

Ответникът Е. Л. Н. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител- адвокат С. Ф.. Оспорва, че ответника Е. Л. Н. има качеството на наследник на Л. Г. Н.. Заявява, че между страните липсва облигационна връзка и не е потребител на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът В. Л. Г. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез назначения особен прдставител- адвокат С. Т.. Заявява, че между страните липсва облигационна връзка и не е потребител на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С Определение № 5454/31.01.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т.“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 27.06.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор № 2427/27.06.2002 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № У-№144/29.07.2015 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и 2 точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответниците не възразяват, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

По делото от представения Договор за покупко-продажба на жилище, рег № 192/03.05.1976 г. се доказа, че процесния недвижим имот- апартамент № 63, находящ се в гр.София, ж.к. „Бъкстон“ бл.25, вх.А, ет.1 3 е собственост на Л. Г. Н. и М. П.а Н.. От Удостоверение за наследници (изх.№ РВТ25-УГ-7731/18.06.2025 г.) се установи, че Л. Г. Н. и М. П.а Н. са наследени от Е. Л. Н.-дъщеря и В. Л. Г.-син, които съобразна чл.5 ЗН наследяват по равни части, или по 1/2 идеална част.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответниците се явяват потребители по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с 3

„Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 586.88 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 462.58 лева; сума за дялово разпределение от 4.48 лева и сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 50.58 лева/изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 1104.52 лева, включваща сумите за отопление; за битово-горещо водоснабдяване; за дялово разпределение и за изравнителни сметки (за доплащане), както и лихва от 288.94 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 28.01.2022 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищеца твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г., съобразно което клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Исковата молба е подадена на 30.03.2022 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 29.03.2019 г. ) . В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според вещото лице са налице вземания станали изискуеми преди 29.03.2019 г., в размер на 581.69 лева, представляваща главница и 183.71 лева, представляваща лихва. В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 267.32 евро (равностойността на 522.83 лева), или по 133.66 евро (равностойността на 261.42 лева) за всеки от ответниците, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот и за периода от 30.03.2019 г. до 30.04.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1271.46 лева(или от 635.73 лева, срещу всеки ответник) и за периода от 01.05.2018 г. до 29.03.2019 г. следва да бъде отхвърлен.

4

Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза има вземания станали изискуеми преди 29.03.2019 г., в размер на 183.71 лева, представляващи мораторна лихва. В тази връзка и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 27.88 евро (равностойността на 54.52 лева), или по 13.94 е в р о (равностойността на 27.26 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.01.2022 г., като за разликата до пълния предявен размер от 238.23 лева(или от 119.12 лева, срещу всеки ответник) следва да бъде отхвърлен, съобразно правилото на чл.119 ЗЗД.