Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 15.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 564/2020
Вид
Решение № 9
Подписан
15.04.2021
В сила
17.01.2022
Състав
Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Полина П. Бешкова при участието на секретаря Боряна А. Костанева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20205300900564 по описа за 2020 година

Обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от И. В. Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.К., против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК 121265177, седалище град София, район Възраждане и адрес на управление ж.к. Възраждане, ул.

„Света София“ № 7.

Ищецът твърди, че е син на М.Ч.Д., починала на 05.07.2018 г. в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на автомагистрала „Тракия“, 131 – ви километър, област Пловдивска, виновно причинено от Н.Г.Б. като водач на товарен автомобил с марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.

№ ****.

Твърди, че към датата на ПТП товарният автомобил е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество. Описва подробно механизма на настъпилото ПТП и посочва, че с влязла в сила присъда № 21 от 27.02.2020 г., постановена по НОХД № 179/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият Н.Б. е бил признат за виновен за това, че вследствие на нарушение на правилото за движение по чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата по непредпазливост причинил смърт – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

В резултат на този трагичен инцидент ищецът търпи трайни неблагоприятни последици – неимуществени вреди, изразяващи се в психическа болка и страдание от загубата на своята майка, липса на сън, и 1 невъзможност да извършва адекватно ежедневните си ангажименти, свързани с работата и с грижите за децата и съпругата му. Заявява, че приживе е имал силна емоционална връзка с майка си и ежедневието им е било свързано един с друг, тъй като споделяли един покрив. Липсата на майка му се усетила в грижите, които полагала в отглеждането на децата му, в моралната и материална подкрепа, която последната оказвала в трудни за сина си моменти, в празнотата, която оставила след себе си.

Ищецът твърди още, че неимуществените вреди, които е претърпял, са в пряка причинна връзка с извършеното от Н.Б. престъпление, както и че на основание чл. 380 от КЗ е предявил претенция, адресирана до ответното дружество, за плащане на обезщетение в размер на 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева, ведно със законна лихва, считано от 05.07.2018 г., въз основа на което била образувана застрахователна преписка. На 29.05.2020 г. получил отговор от ответното дружество, в който било посочено, че ще му бъдат изплатени само 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, които впоследствие действително били преведени по банкова сметка с титуляр М.К. – процесуален представител на ищеца, видно от приложеното платежно нареждане към исковата молба.

При горните твърдения ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева – остатъкът от претендираното обезщетение от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева и платената от застрахователя сума от 60 000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 12 283.33 /дванадесет хиляди двеста осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева - законна лихва върху изплатената сума от 60 000 лева за периода от 05.07.2018 г. до датата на изплащането й – 10.07.2020 г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е депозирал отговор на исковата молба. С последния ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като е налице приложение на общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК – по седалището на ответника. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК предвид това, че в петитума на исковата молба се претендира обезщетение за друго лице, различно от И.Д., а именно за неговия баща – В. Д.. Паралелно с това се релевират доводи за неоснователност на исковата претенция, поради това, че: 1) не е налице изключителна вина на водача Н.Б. предвид влошеното качество на пътната настилка, който въпрос не е бил обект на разглеждане в наказателното производство, както и поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в това, че последната в нарушение на чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП се е возила без правилно поставен колан; 2) описаният механизъм на ПТП не отговаря на действително развилия 2 се. На следващо място, застрахователното дружество прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като неотговарящо на критерия за справедливо възмездяване на морални вреди, заложен в чл. 52 от ЗЗД, на относимата съдебна практика, постановена в случай на обективно съпричиняване, както и на социално – икономическото положение на страната. Оспорва претенцията по акцесорния иск за закона лихва върху претендираната сума по главния иск от 70 000 лева, както и за лихва за забава, върху изплатената сума от 60 000 лева, тъй като счита, че не е изпаднало в забава, предвид това, че носи договорна, а не деликтна отговорност. Претендира разноски.

С молба с вх. № 25244/27.11.2020 г процесуалният представител на ищеца посочва, че са допуснати технически грешки в исковата молба, като на определени места на страница 3 от нея вместо името на ищеца е посочено името на неговия баща, поради което моли искът да се смята за предявен от името на И.Д.. Последната е изпратена за сведение и становище на ответника, който в дадения едноседмичен срок е подал отговор на молбата, в която заявява, че същата е основателна, а претенцията вече е редовна и отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК.

С определение № 7 от 19.01.2021 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на повдигнатия спор, като е приел, че е налице специална подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК, изключваща общата по чл. 108, ал. 1 от ГПК. Определението не е обжалвано в законоустановения срок, поради което е влязло в сила.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, като по застрахователната претенция е изплатена сума в размер на 60 000 лв, която обаче не удовлетворява изцяло претенцията на ищеца, поради което в настоящия процес се претендира разликата от 70 000 лв до пълния дължим според него размер от 130 000 лв. При това положение процедурата 3 за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Разгледана по същество, претенцията е безспорно доказана по основание, за което косвено свидетелства и направеното от ответника плащане по образуваната застрахователна претенция в размер на 60 000 лв, имащо характер на извънсъдебно признание на вземането по основание.

Не се оспорва, че ищецът е син на пострадалата, както и че към датата на настъпване на произшествието между виновния водач и ответното дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

В случая е налице влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за настъпване на произшествието поради нарушаване правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и причинената в резултат на това смърт по непредпазливост на пострадалото лице.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, именно заради което деецът е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.

1 от НК за причинена смърт по непредпазливост. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

За да се разграничат въпросите, обхванати от задължителната сила на мотивите на присъдата и неподлежащи на преразглеждане от гражданския съд и тези, свързани с възражението на ответника за съпричиняване, е необходимо да се посочи следното: Въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, подлежи на изследване и преценка от гражданския съд независимо от приетото в наказателното производство, тъй като поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело. Но изводът за наличие на съпричиняване съдът следва да основе на приноса на пострадалия и неговото поведение, а не на поведението на други участници в произшествието /в т.ч. твърдението за компрометиран участък от магистралата, доколкото евентуални регресни права на ответника към стопанисващото я лице не са предмет на делото/. Действително, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговорят солидарно /чл. 53 ЗЗД/, 4 но в този случай и съобразно субективните предели на настоящия процес, ответникът би имал единствено регресни права спрямо евентуалния съпричинител, но това няма да го освободи от отговорността му спрямо настоящия ищец, за която е от значение единствено личния принос на увредения. Поради това доказателствените му искания са уважени само по отношение механизма на произшествието от гледна точка поведението на пострадалия и наведените твърдения за съпричиняване, свързани с непоставянето от страна на починалата на предпазен колан /3.10, 3.11/.

Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.

В тази връзка по делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните. След анализ на материалите по делото експертът е стигнал до следните изводи: Като се има предвид разположението на тялото на пътничката М.Ч.Д. след ПТП, както и механизма на ПТП, то тя най- вероятно е била без поставен предпазен колан. В мотивите към присъдата е посочено, ч е при инцидента пострадалата е получила множество травматични увреждания в областта на главата, дясната страна на тялото, шията, десния горен и двата долни крайника, които увреждания са несъвместими с живота, поради което е починала на мястото на инцидента. Купето на автомобила не е деформирано в областта на предна дясна седалка, на която е била пътничката, поради което травмите са получени при придвижване на тялото към предна дясна част на купето, а травмата в областта на главата при притискане от предна дясна врата. При поставен предпазен колан пътничката следва да бъде задържана към седалката и тялото й да не се придвижи към предна дясна част на купето, при което не би настъпило притискане на главата от предна дясна врата.