Решение № 250 от 23.07.2019, Районен съд - Велинград

Р

Е Ш Е Н И Е

Гр.

Велинград 23.07 2019 г..

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публичното заседание на двадесет и четвърти юни, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева гр.д .№ 1413/2018 г.по описа на

Районен съд Велинград и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът А.К.А е предявил против ответника

СУ „Св, св. Кирил и Методий“ гр. Сърница обективно съединени искове с правно основание чл. 221, ал. 1, във вр. ал. 4, т. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5253 лв./съгл. допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1, предл. второ в открито съдебно заседание от 24.06.2019 г./ , представляваща обезщетение за реално причинени вреди за периода от 02.08.2018 г., до 10.06.2019 г. поради прекратяване на сключен между страните срочен трудов договор, ведно със законна лихва от предявяването на иска и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на данните, вписани в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата книжка, в които да се впише прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 и т. 3 КТ.

Иска се предварително изпълнение на решението в частта по осъдителните искове по реда на чл. 242, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че на 11.06.2018 г. сключил с ответника срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за изпълнение на длъжността „общ работник“. При сключване на трудовия договор представил Експертно решение на ТЕЛК с определени 58% трайно намалена работоспособност.

Веднага след подписване на договора разбрал, че в изпълнение на трудовата си функция трябвало да пренася кашони с учебници и всичко друго, което е за пренасяне, както и да участва в ремонта на всичко счупено. Било му разпоредено още да извършва охрана на училището, косене и поддържане на двора.

Изпълняваната работа довела до силно физическо напрежение и изтощение. Наред с това бил подложен на непрекъснати критики от страна на директора на училището.

За да изпълни възложената работа по косене на двора, наел косачка, като заплатил със собствени средства предоставената услуга. Твърди, че извършвал работа, несвързана с трудовите му задължения, изразяваща се в охрана и селскостопанска дейност, като допълнителния труд не бил съответно заплатен за времето докато е работил, както и понастоящем. Твърди, че за извършвания допълнителен труд не се бил договарял, извършвал го против волята си, под заплахи от уволнение и в противоречие със здравословното му състояние.Излага, че на 04.07.2018 г. е представил повторно Експертно решение на ТЕЛК, съдържащо всички реквизити на чл.317 КТ, с определени облекчени условия, но не бил трудоустроен и не му се изплащало и обезщетение по чл. 217 КТ, което било по-голямо от нетното възнаграждение, поради което търпял вреди. Лекуващият орган и ТЕЛК били ограничени в преценката подлежал ли е на трудоустрояване, тъй като работодателят не представил длъжностна характеристика и места за трудоустрояване, а само трудов договор.

Трудовите възнаграждения били заплащани със закъснение и не му било изплатено обезщетение по чл. 217 КТ, нито такова е преведено по банкова сметка, ***е е подавал на работодателя си. Поради тези причини за него възникнА.основания по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и на 02.08.2018 г. подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.

Твърди, че след подаване на заявлението, ответникът е образувал дисциплинарно производство, което приключило след предписания на Дирекция „Инспекция по труда“.

Твърди, че при всеки опит да разговаря с ответника, същият го плашел с прокурори и съдии.

Твърди, че е прекратил трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, а не само на т. 2, защото преди констатиране на прекратеното трудово правоотношение със Заповед № 30/03.10.2018 г., издадена от работодателя, е подал допълнение към заявление № 832/2018 г., както и обяснение по искане на работодателя, в който подробно е изложил, че е забавено част от трудовото възнаграждение, не е изплатено обезщетение по чл. 217 КТ и е нА.це промяна в характера на работата в нарушение на чл. 120 КТ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът възразява срещу основателността на предявените искове с доводи, че ищецът е получил всички договорени по трудовия договор суми, а относно неполученото обезщетение по чл. 2107 КТ, такова не се дължи, тъй като са спазвани указанията на медицинските органи, дадени в Експертно решение № 2431/125/03.07.2018 г.. По тези съображения не счита, че не е нА.це основание за заплащане на обезщетение по чл. 221 КТ. Счита за неоснователно твърдението на ищеца да са му възлагани трудови задължения извън длъжностната му характеристика. Съобразно твърденията в исковата молба, че с оглед длъжността си е пренасял учебници и други неща, участвал в ремонта на всичко счупено и му е възлагана друга работа, а това било описано в длъжностната му характеристика, възразява на ищецът да е възлаган допълнителен труд или да е изпълнявал трудови задължения извън установеното за него работно време.

Отрича да е демонстирано грубо отношение към работника А. от страна на директора или да е притесняван от него с оглед изпълнението на неговите трудови задължения.

Възразява срещу искането за промяна в заповедта и трудовата книжка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, с довод, че в изявлението конкретно е посочено, че то се подава поради незаплатено в срок обезщетение по чл. 217 КТ.

Съобразно представените по делото доказателства, съдът счита за установено, че между ищеца А.А. и СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ е съществувало трудово правоотношение в периода от 11.06.2018 г. до 02.08.2018 г., възникнало по повод сключен между страните срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1 , т. 1 КТ, което е едностранно прекратено от ищеца със заявление № 832/02.08.2018 г. С Трудов договор № 697/11.06.2018 г. на работникът е възложено да изпълнява длъжността общ работник, съобразно включените в нея трудови функции, описани в предоставена му длъжностна характеристика, като извършване на товаро-разтоварна дейност, да помага при извършване на ремонтни дейности, при необходимост да извършва и други възложени задачи. В длъжностната характеристика е посочена осемчасова продължителност на работния ден с едночасова почивка. Като начало на изпълнение на трудовото правоотношение, в трудовия договор е определена датата на сключването му 11.06.2018 г., когато работникът е постъпил на работа.

Съдът приема за установено, че към датата на сключване на трудовия договор, на ответника е било известно обстоятелството, че ищецът е лице с трайно намалена работоспособност. Този извод следва от т.4.1 от трудовия договор, където на осн. чл. 319 КТ на А. е определен основен платен годишен отпуск в размер на 26 дни. Няма данни обаче дали към този момент здравословното състояние на работника е съставлявало пречка работникът да започне да изпълнява възложената работа или е налагало същият да бъде преместен на друга длъжност или да остане да изпълнява същата при облекчени условия, т.е. работодателят да счита, че е трудоустроен. В подкрепа на този извод са освен липсата на представено по делото Експертно решение на медицинските органи по работоспособността с дата отпреди започване на работа, така и показанията на свидетеля И.Б.. Според съдебната практика трудоустроен е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от определените в чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване здравни органи, независимо дали е изпълнено или не от работодателя /Решение № 279 от 10.2015 г. по гр. д. № 327/2015 г., Г. К., ІV г.о. на ВКС, Решение №

706 ОТ 22.12.2009 г. по гр. д. № 2688/2008 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС/. С решението за трудоустрояване на териториалната експертната лекарска комисия (ТЕЛК) здравните органи извършват преценка не само на здравословното състояние на работника или служителя, т.е. не само констатират наличие на трайно намелена работоспособност, но преценяват и доколко работникът или служителят е в състояние да изпълнява работата си по трудово правоотношение. Преценява се не само дали е налице причина за трудоустрояване, но се издава и нареждане за предприемане на определени действия, представляващи задължителна последица от извършената констатация, както за работника, така и за работодателя независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване на предписанието, тъй като работникът е работил при друг работодател или не е бил в трудово правоотношение към момента на освидетелстването. Когато работникът е с трайно намалена работоспособност обаче това не води автоматично до извод за невъзможност да изпълнява възложената работа щом в Решението на ТЕЛК липсват данни, дали условията на труд са несъвместими с изпълняваната от него длъжност.

Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което преценката на здравните органи дали изпълняваната длъжност е съобразена със здравословното му състояние е от решаващо значение. Доколкото в периода на установяване на трудовоправната връзка между страните няма доказателства за издадени от здравните органи предписания за трудоустрояване, то за работодателят не е възникнало задължение да приспособи условията на труд на съответната заета от работника длъжност, съобразно разпореденото. Това означава, че липсва задължение за него до изпълнение на предписанията да не допуска А. да изпълнява трудовите функции от длъжността общ работник, а оттам и да му заплаща обезщетение на основание и в размерите по чл. 217 КТ.

Обстоятелства обосноваващи задължение за работодателя да съобрази степента на инвалидизация с условията на работната среда са възникнали през времетраенето на трудовото правоотношение между страните.

От представените от ответника Карта за предварителен медицински преглед изх. № 231/19.06.2019 г. и болничен лист № Е20080053261 от 20.06.2018 г., се установява, че на ищецът е поставена диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ и е посочено е, че може да изпълнява длъжността общ работник при облекчени условия. На Али А. е издадено Експертно решение № 2431/125 от 03.07.2018 г., след извършена частична експертиза допълнение към Експертно решение № 3493 от 11.09.2017 г., като наред с водещото заболяване са посочени „торако-лумбална остеохондроза с лека дясно конвексна сколиоза; анкилозиращ спондилоартрит“.Констатирано е от здравните органи, че А. може да работи на заеманата длъжност „общ работник“ на осемчасов работен ден при безсменен режим и несвързан с пренапрежение от физическо и психическо естество. Налице предписание за трудоустрояване на ищеца на същата длъжност при облекчени условия. По причина констатирана инвалидизация, която му пречи да полага труд на заеманата длъжност при същите условия, разпоредбата на чл. 317, ал. 2 КТ задължава работодателят да не му възлага работа, която е несъвместима с издадените предписания и да предприеме действия за приспособяването й в съответствие с дадените указания от здравните органи.

Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят може да промени трудовата функция така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника. Това задължение следва да бъде изпълнено в седемдневен срок от получаване на предписанието. Работодателя не отрича, че е получил предписанията на здравните органи, но не представя доказателства за предприети действия в насока приспособяване на заеманата от А. длъжност общ работник съобразно дадените указанията, като например издаване на заповед, в която се забранява извършване на дейности, свързани с описаните противопоказания в решението на ТЕЛК. Не се представиха и доказателства какви по вид задачи, свързани с изпълняваната длъжност са възлагани на работника след получаване на предписанията, както и дали същите са в съответствие с предписанията на здравните органи. Няма данни работникът да е отстранен от заеманата длъжност до изпълнение на предписанията.