Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2442 от 20.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1653/2024
Вид
Определение № 2442
Подписан
20.02.2024
В сила
20.02.2024
Състав
Анелия Маркова, Василена Дранчовска, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2442 гр. София, 20.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100501653 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „В.****“ ЕООД срещу решение № 15938 от 04.10.2023 г., постановено по гр. дело № 774/2022 г. по описа на СРС, 47 състав, в частта, с която по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД е признато за установено, че „В.****“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 7,47 лв., представляваща законната лихва, начислена върху заплатената в хода на процеса главница в размер на 167,13 лв. за периода 08.07.2021 г. – 15.12.2021 г., за която на 22.10.2021 г. по гр.д. № 40261/2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лв., разноски в исковото производство, както и сумата от 75 лв., разноски в заповедното производство.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 и чл. 261 от ГПК, поради което същата се явява допустима.

В жалбата са развити оплаквания за недопустимост на обжалваното решение в частта по отношение на присъдената законна лихва с доводи, че подобна претенция не е заявена от ищеца, респ. за неправилност на решението в останалата обжалвана част поради нарушение на материалния закон и неправилно приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение по отношение на присъдената законна лихва, респ. за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който 1 оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Третото лице-помага на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Въззивният съд констатира, че във въззивната жалба са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта за разноските с оглед неоснователното присъждане на разноски в тежест на ответника при отхвърляне на иска за главница, като въпреки уточнението на ответника в молба от 22.01.2024 г. следва да се приеме, че въззивната жалба в посочената част представлява искане по чл. 248 ГПК. Цитираната разпоредба предвижда специален ред за защита – страната може да поиска изменение или допълнение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил, поради което преди приключване на производството по този ред пред първоинстанционния съд е недопустимо въззивната инстанция да се произнася по изменение на решението в частта за разноските. Едва след постановяване на определение по чл. 248 ГПК от СРС и след подадена частна жалба срещу него от някоя от страните, този въпрос подлежи на въззивен контрол.

Ето защо, налице е основание делото да бъде върнато на Софийски районен съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК, съдържащо се във въззивната жалба, след което да се изпрати обратно на СГС за продължаване на въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1653/2024 г. по описа на СГС, II-В състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК, съдържащо се във въззивната жалба.

След приключване на производството по чл. 248 ГПК делото да се върне на СГС за продължаване на въззивното производство, като бъде разпределено на същия съдия докладчик съобразно правилото на чл. 80, ал. 10 ПАС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2