Определение № 985 от 29.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 985 гр. Перник, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НИНА М. КОРИТАРОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500754 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Юробанк България" АД, чрез пълномощника адв. Д. М., против разпореждане № 19052/29.10.2025 по ч.гр.д. №5448/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 24253/30.09.2025, подадено от "Юробанк България" АД, ЕИК: 000694749, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против М. К. К., с ЕГН **********, за сумата: 300 лева, представляваща такси във връзка с връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно в обжалваните части. Посочва, че процедурата по реда на чл. 417 от ГПК е строго формализирана, като съдът проверява формата на заявлението, както и това, дали представеният документ е редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като извършената от районния съд проверка излиза извън пределите на неговата компетентност.

По отношение на сумата в размер на 300 лева, представляващи такси начислени във връзка със сторените от страна на банката разходи за уведомяване, се посочва, че същата не представлява такса за допълнителни услуги, а е направена във връзка с изпълнение на законово задължение на банката кредитор, като се позовава на Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Твърди се и че съгласно правната уредба в ГПК и приетото от ВКС в Тълкувателно решение № 4/2013г., за да бъде валидно извършено каквото и да е уведомяване за предсрочна изискуемост, то същото следва да бъде направеното чрез ЧСИ или нотариус. Указва се и че съдът неправилно е приел, 1 че в случая се касае за разходи, попадащи в забраната на чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Излагат се и аргументи, защо сумата от 300 лв. не представлява такса за действия, свързани с управлението на кредита. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 309а ТЗ. С оглед изложеното се моли разпореждането да бъде отменено в обжалваните части, като се иска присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява редовна и процесуално допустима.

Ч.гр.д. №5448/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд е образувано по заявление на "Юробанк България" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против М. К. К. за следните суми: 30 442,24 лв., представляваща главница за периода от 15.07.2024 г. до 18.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 29.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 2 530,89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 02.06.2025 г., 1 709,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 18.09.2025 г., 85,15 лв., представляваща такса за ограничаване на негативните последици от просрочен кредит и такса за обслужване на разплащанетлна сметка, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 2 353,33 лв. и държавна такса в размер на: 591,05 лв. Със заявлението се претендира сумата 385, 15 лв., която в изпълнение на дадени от съда указания заявителят е уточнил, че представлява 300 лева - разход, направен във връзка с уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит и 85, 15 лв. - такса за ограничаване на негативните последици от просрочен кредит и такса за обслужване на разплащанетлна сметка.

Заявлението е отхвърлено по отношение на сумата 300 лв., тъй като съдът е приел, че тази такса се претендира поради забава на длъжника да изпълни задължението си, като в тази връзка се е позовал на чл. 33 ЗПК.

Съдът е посочил, че дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл.

60, ал. 2 ЗКИ не се отнася до допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги, а дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита, поради което претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал.

2 ЗПК, като в противоречие с чл. 10, ал. 4 ЗПК липсва клауза в договора, която да е посочена и в извлечението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, която да урежда задължение за заплащане на подобна такса в конкретно посочен размер.

Доводът в частната жалба, че съдът е излязъл извън предвидените в закона предели на проверка на заявлението, е неоснователен. Както съдът правилно е посочил, освен за формалната редовност, заповедният съд е 2 длъжен да извърши служебно и проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Затова съдът, съобразявайки това, че претендираните вземания противоречат на закона, същият е отхвърлил заявлението в обжалваните части на основание чл. 411, ал.2, т.2 ГПК.

Правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК.

Претенцията за заплащане на такса за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост е в противоречие с цитираната разпоредба и с нея се цели заобикаляне на предвиденото в нея ограничение, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. По своето естество претендираната сума представлява разход във връзка с извънсъдебното събиране на задължението и не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, М.ка за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в необосновано високи размери. Дори и да се приеме, че това са услуги, свързани с договора за кредит, то те са такива по управление на кредита, поради което и тази такса противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление на кредита. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно твърдението, наведено с частната жалба, че според ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде валидно извършено уведомяването за предсрочна изискуемост, следва да бъде направено чрез ЧСИ или нотариус. Нито в ГПК, нито в посоченото тълкувателно решение е предвидено такова ограничение, като уведомяването може да бъде извършено и по други начини, за които няма твърдения и доказателства по делото да са неефективни. С оглед изложеното правилно районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази част.

В случая не намира приложение нормата на чл. 309а ТЗ, както се сочи в частната жалба. Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/2013 г.) с въвеждане на чл.

309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ). Съгласно съображение 8 от преамбюла на Директивата обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите. Поради това следва да се 3 приеме, че заявителят не може да се легитимира като титуляр на обезщетение по чл. 309а ТЗ, доколкото в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

С оглед гореизложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и разпореждането на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 19052/29.10.2025 по ч.гр.д.

№5448/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 24253/30.09.2025, подадено от "Юробанк България" АД, ЕИК: 000694749, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против М. К. К., с ЕГН **********, за сумата: 300 лева, представляваща такси във връзка с връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 985 гр. Перник, 29.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НИНА М. КОРИТАРОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500754 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Юробанк България" АД, чрез пълномощника адв. Д. М., против разпореждане № 19052/29.10.2025 по ч.гр.д. №5448/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 24253/30.09.2025, подадено от "Юробанк България" АД, ЕИК: 000694749, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против М. К. К., с ЕГН **********, за сумата: 300 лева, представляваща такси във връзка с връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно в обжалваните части. Посочва, че процедурата по реда на чл. 417 от ГПК е строго формализирана, като съдът проверява формата на заявлението, както и това, дали представеният документ е редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като извършената от районния съд проверка излиза извън пределите на неговата компетентност.

По отношение на сумата в размер на 300 лева, представляващи такси начислени във връзка със сторените от страна на банката разходи за уведомяване, се посочва, че същата не представлява такса за допълнителни услуги, а е направена във връзка с изпълнение на законово задължение на банката кредитор, като се позовава на Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Твърди се и че съгласно правната уредба в ГПК и приетото от ВКС в Тълкувателно решение № 4/2013г., за да бъде валидно извършено каквото и да е уведомяване за предсрочна изискуемост, то същото следва да бъде направеното чрез ЧСИ или нотариус. Указва се и че съдът неправилно е приел, 1 че в случая се касае за разходи, попадащи в забраната на чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Излагат се и аргументи, защо сумата от 300 лв. не представлява такса за действия, свързани с управлението на кредита. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 309а ТЗ. С оглед изложеното се моли разпореждането да бъде отменено в обжалваните части, като се иска присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното от фактическа и правна страна: