Определение № 2062 от 10.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2062 гр. София, 10.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Частно касационно гражданско дело № 20238003102326 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Конами“ ЕООД, представлявано от адв. А. М., срещу въззивно определение № 99/ 14.02.2023 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 62/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 3940/21.10.2022 г. по гр. д.

№ 2875/2021 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното определение е прекратено като недопустимо производството по предявените от жалбоподателя против С. Г. М., Г. Т.

М. и „Вип Билд“ ЕООД насрещни искове в условия на обективно евентуално съединяване.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) за процесуалната допустимост на иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, респ. за процесуалната допустимост на постановеното по такъв иск съдебно решение в случаите, когато ищецът не е страна по договора, респ. налице ли е правен интерес от предявяването на такъв иск за нищожност на целия договор, и чии права брани ищецът с предявяването на такъв иск; 2) следва ли съдът да изследва в пълнота въпроса за собствеността при установителен иск за собственост и да се произнесе с решение, или е възможно да постанови прекратително определение, като аргументира прекратителни основания с основания по същество; 3) към кой момент се изследва и преценява валидността на договорите; 4) при каква степен на явна нееквивалентност на престациите сделката е нищожна, поради накърняване на добрите нрави; 5) симулативна ли е сделка, по която продажната цена не е била платена, респ. била е значително намалена (с над 40%); длъжен 1 ли е съдът да се произнесе по така направеното възражение и с какъв акт; 6) към кой момент се преценява чия е собствеността на имотите, предмет на договорната ипотека с оглед условията за нейната действителност; 7) длъжен ли е съдът да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните от значение за разрешаване на спора по делото; 8) при необорен по съответния за това ред нотариален акт, има ли той доказателствена сила за собствеността на имота, докато съществува в правния мир. Сочи се и основанието по чл.

280, ал. 2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

Ответниците по жалбата – С. Г. М., Г. Т. М. и „Вип Билд“ ЕООД, чрез адв. М. У., в писмен отговор изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че производството по гр.д. № 2875/2021 г. на ОС – Варна е било образувано по предявените от С. М., Г. М. и „Вип Билд“ ЕООД против „Първа инвестиционна банка“ АД и „Конами“ ЕООД искове за прогласяване недействителността на договор за ипотека по нот. акт № .../... г., с който ответното дружество е учредило ипотека върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], за обезпечение на вземането на „Алфа банк - клон България“ по сключен договор за банков кредит № 502/20.06.2007 г. Носител на обезпеченото вземане след цедирането му е ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД, като ипотеката е подновена с вписване от 22.05.2017 г. Твърденията на ищците са, че „Конами“ ЕООД не е било собственик на имотите, предмет на ипотеката, тъй като техен собственик още тогава е била праводателката им Н. Х., от която те впоследствие са придобили собствеността с договор за продажба по нот. акт № ../... г., при квоти 40% за първите двама (в условия на СИО) и 60% за дружеството. По делото не е спорно, че с влязло в сила решение № 1404/02.04.2012 г. по гр.д. № 1674/2009 г. на РС – Варна, потвърдено с решение № 1734/17.11.2017 г. по възз.гр.д.

№ 3334/2012 г. на ОС- Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение №156/27.03.2019 г. по гр.д.№ 4603/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието за установено в отношенията между праводателката на ищците, ответното дружество „Конами“ ЕООД и праводателите му - прехвърлители по договор за продажба по нот.акт № ../.. г., че Н. Х. е собственик по наследство и реституция на процесните имоти. С решението е отречено със сила на пресъдено нещо придобиването на правото на собственост върху имотите от „Конами“ ЕООД с договора за продажба от 28.06.2007 г.

По настоящото дело ответното дружество „Конами“ ЕООД е предявило против ищците С.

М., Г. М. и „Вип Билд“ ЕООД насрещни искове, в условията на обективно евентуално съединяване, за прогласяване недействителността на договора за продажба от 08.08.2019 г., с който се легитимират като собственици, с твърдения, че: 1) прехвърлителката Н. Х. не е била собственик на имотите, предмет на договора; 2) договорът е сключен от лице без представителна власт, от мним пълномощник на продавача; 3) договорът е симулативен, тъй 2 като продажната цена не е действително заплатена, а уговорената е близо 40 % по-ниска от данъчната оценка на имота; 4) договорът противоречи на закона, тъй като имотът е продаден от несобственик и с него се цели „постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат“.

При тези данни въззивният съд е приел, че „Конами“ ЕООД обосновава правния си интерес от завеждане на насрещните искове с твърдението, че е собственик на процесните имоти, съгласно договора за продажба по нот.акт № ../... г. Същевременно, в приключилото с влязло в сила решение по гр.д. № 1674/2009 г. на РС – Варна е прието за установено както по отношение на дружеството, така и на неговите прехвърлители по продажбената сделка, че собственик на имотите е Н. Х. - праводателка на ищците по настоящото дело.

Следователно, формирана е сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост на Н. Х., придобито чрез посочения способ (наследство по закон и реституция), а ищците са нейни частни правоприемници и решението ги обвързва. Силата на пресъдено нещо обвързва и ответното дружество, като в настоящото производство то не може да твърди, че праводателката на ищците не е била собственик на процесните имоти, респ., че то е собственик по договора от 2007 г., тъй като този факт е преклудиран за пререшаване между страните по насрещните искове. От това следва, че дружеството не се легитимира като собственик на имотите към момента на учредяване на ипотеката и за него липсва правен интерес от защитата с предявените насрещни искове на поддържаните основания. Искът за обявяване недействителността на договора от 08.08.2019 г., като сключен от мним представител на продавача, е недопустим и с оглед приетото по ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че такъв иск може да бъде предявен само от мнимо представлявания или универсалните му правоприемници. Останалите обстоятелства, с които се обосновава недействителността, са останали неуточнени, въпреки многократно даваните указания и възможности - ищецът твърди, че договорът за продажба, сключен от несобственик, не е нищожен, а само няма вещно-транслативен ефект, но въпреки това претендира да се прогласи недействителността на договора, тъй като праводателката Н. Х. не е била собственик и с това се целяло постигане на забранен и непозволен от закона резултат. Твърденията за симулация също са останали неизяснени и неконкретизирани, доколкото се поддържа, че договорът е симулативен, защото по него не била заплатена уговорената продажна цена, а същевременно, че тя е и 40 % по-ниска от данъчната оценка. В заключение съдът е приел, че предявените насрещни искове са недопустими и е потвърдил първоинстанционното определение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС - т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с 3 тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В случая, чрез изведените въпроси и аргументацията им в изложението жалбоподателят изразява несъгласие с приетите за установени от съда фактически положения, което е извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос в изложението няма претендираното значение, защото същият не е зададен в контекста на конкретни правни разрешения и изводи на въззивния съд, а е абстрактно, теоретично и общо поставен. Поради това въпросът не отговаря на характеристиките за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК (вж. – мотиви по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). Извън това, най-общо може да се посочи, че правният интерес от разрешаване на определен правен спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите страни твърди, че се засяга правната му сфера. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото (вж. – мотиви по т.1 от ТР №8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ВКС).

Вторият въпрос в изложението е изцяло неотносим. Въпросът не е бил предмет на решаващата дейност на въззивния съд, тъй като съдът е прекратил производството по предявените от жалбоподателя насрещни искове за недействителност на договора за продажба от 08.08.2019 г., а не по установителни претенции за собственост.

Следващите три въпроса са формулирани според защитните твърдения на касатора, като същите предпоставят факти и обстоятелства, каквито въззивният съд не е приемал за установени по делото. В случая съдът е посочил, че предявените насрещни искове за нищожност на договора за продажба са недопустими, тъй като е налице процесуална пречка за разглеждането им по същество - формирана е сила на пресъдено нещо по предходен спор за собствеността на имотите между праводателката на ищците и ответното дружество (ищец по насрещните искове), вкл. праводателите му по договора от 2007 г. (от който „Конами“ ЕООД извежда легитимацията си на собственик); както и поради липсата на правен интерес от завеждането им. Формулировката на поставените въпроси (№ 3-5) касае спора по същество на редовно предявени и приети за разглеждане искове за недействителност, а в случая претенциите са преценени за недопустими и производството по тях е прекратено, поради липса на активна легитимация, отсъствие на правен интерес и неотстранени нередовности на исковата молба.

Въпроси № 6 и 8 в изложението са необуславящи, тъй като отново са поставени в контекста на предходния приключил спор за собственост на имотите (предмет на ипотеката), решението по който обвързва жалбоподателя. Следва да се посочи, че постановеното решение, с което е уважен предявеният от праводателката на ищците установителен иск за собственост, установява със сила на пресъдено нещо правото й на собственост в момента, в който то е възникнало по наследство и реституция - т.е., към минал момент, който предхожда придобивното основание (договора за продажба от 28.06.2007 г.) на дружеството.