Определение № 22134 от 29.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22134 гр. София, 29.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110116354 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 93845/21.03.2024 г., от Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С-------, притежаващ л.к. № ----, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № --, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С--, представлявано от Д. М. М. -Управител, e-mail: [email protected] срещу „С-----" ООД, с ЕИК: -----, сьс седалище и адрес на управление: гр. Со-------, представлявано от Н----, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД , с който се иска да се обяви нищожността на клауза, предвидена в чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № - към искане № ---, сключен между Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С-------, притежаващ л.к. № ---- и „С-----" ООД, с ЕИК: -----, сьс седалище и адрес на управление: гр. Со-------, представлявано от Н----,

1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия

2. евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК, действителният ГПР надвишава законово определения размер ГПР 3. евентуален, да се обяви нищожността на клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № - към искане № ---, тъй като е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗПотр.

2. частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 5 лева от 255.84 лева, с който да се осъди ответника „С-----" ООД, с ЕИК: -1 ---, сьс седалище и адрес на управление: гр. Со-------, представлявано от Н---- да заплати на Д. Я. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С------, притежаващ л.к. № ----, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 255.84 лв./, представляваща платена при изначална липса па правно основание по Договор за потребителски кредит № - към искане № ---, ведно със законната лихва върху нея,, считано от дачата па депозиране на настоящата искова молба (21.03.2024 г.) до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 87883/31.05.2023 г. към искане – --- при следните параметри: главница – 700 лева, ГЛП – 44.50 %, ГПР – 56.78 %. Общата сума, което ищецът е следвало да върне е 700.00 лева главница и 52.16 лева лихва, което се равнявало на 752.16 лева. Твърди, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.11 от договора, страните се договорили, че ако ищецът не предостави обезпечение на кредита му се начислява неустойка в размер на 255.84 лева, която сума ще бъде заплатена от ищеца разсрочено и ще бъде включена в погасителния план.

Твърди се, че ищецът не е предоставил обезпечение, поради което ответникът му начислил исканата неустойка.

Сочи, че главницата, заедно с договорната лихва и начислената неустойка, били уговорени да се изплащат на равни вноски към заемодателя, като крайният падеж бил на 06.09.2023 г. Така общата месечна вноска, включваща главница, неустойка и договорна лихва е била в размер на 72.00 лева. Общата сума, която е следвало да бъде върната е 1008.00 лева.

Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Посочва банкова сметка на ищеца: BG83CECB----C--, BIC: CECVVGSF

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем; 2. Погасителен план Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество да представи цялата преписка по Договор за паричен заем № -.

Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата сума, която Д. Я. Д. с ЕГН:

********** заплатил на ответното дружество по Договор за паричен заем № -. 2. Моля вещото лице да посочи размера, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от Д. Я. Д. с ЕГН: ********** 2 плащане на ответника по Договор за паричен заем № -. 3. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от Д. Я. Д. с ЕГН: ********** сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, и като се включи начислената неустойка за непредоставяне на поръчител, моля вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем № -? 4. Каква е била дължимата възнаградителна лихва от доверителя ми за периода от усвояване на кредита, до неговото пълно погасяване?

Моли да му бъдат издадени съдебни удостоверения.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковата молба. Прави възражение, че същата е нередовна. Прави възражение, че производството не е допустимо, тъй като между същите страни е образувано дело № 69123/2023 г. Моли съда да ги съедини. По същество на спора, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, оспорва да е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и да има нарушения на чл.19, ал.4 ЗПК, а неустойката е действителна по смисъла на ЗЗД. Оспорва наличието на неравноправни клаузи. Признава съществуването на договора при посочените в исковата молба параметри. Признава, че между страните има четири договора със същите клаузи и параметри, като не може да се приеме, че потребителят не е знаел за наличието на оспорената клауза. Счита, че потребителят е бил уведомен за всички възможни суми. Оспорва и иска по чл.55 ЗЗД. Моли съда да отхвърлят исковите претенция. Претендира разноски.

Представя и моли да се приемат следните доказателства: Искане за отпускане на кредит № 812960, Стандартен европейски формуляр, Справка за движенията по кредит № 812960, 3 бр. искания за сключване на кредит.

Моли да не бъде допусната ССчЕ. Признава, че ответникът е погасил всички по процесния кредит, заедно с неустойката. Като доводи излага, че не е необходимо специални знания за ССчЕ.

Моли съда да не уважи искането по чл.190 ГПК, тъй като не се оспорват от ответника тези неща.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, на основание чл.71 ЗА, с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.5 от делото).

Ответникът се представлява от адв. Х--, което е валидно за всички инстанции.

По държавната такса

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска, чиято стойност е под 1250.00 лева, поради което дължимата държавна такса, на основание чл.72, ал.2 ГПК се събира една минимална такса, в размер на 50.00 лева. Същото е платена, съгласно молба с вх. № 106977/01.04.2024 г. Налице е реквизита по чл.128, т.2 ГПК.

3

По съединяването на дела

Съставът след служебна справка в деловодните книги на съда установи, че между страните е налице образувано гр. д. № 69123/2023 г., което има за предмет същите искове, но се касае за потребителски договор № 812960 към искане 9175903 от 13.02.2023 г. Настоящото дело има за предмет Договор за потребителски кредит № - към искане № --- от 31.05.2023 г. Следователно двата вида дела имат различен предмет. Правопораждащият юридически факт е различен. Ето защо няма идентитен между делата, нито връзка на преюдициалност. Единствената връзка между делата, че са еднотипни, но касаят различни процеси и различни факти. Дори делата нямат общи предмет или сходни факти. Ето защо искането за прекратяване на производството и присъединяване към друга е неоснователно. Следва да бъде оставено без уважение.

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви проект за доклад по делото.

Неоснователно е възражението на ответника, че исковата молба е нередовна. Няма противоречие между обстоятелствена част и петитум. Ето защо искането да бъде оставена без движение е неоснователно. Следва да бъде оставено без уважение.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед установяване на истината, съдът приема, че следва да задължи ищецът лично да се яви в открито съдебно заседание, на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указанията, съдът ще приеме, че страната е създала пречки за установяване на иска си/респективно възраженията, както и за начита на плащане на претендираната сума – банкова сметка на адвоката.

По отношение на искането по чл.190 ГПК съдът приема същото за относимо и необходимо, поради което следва да бъде задължен да представи документите. Неоснователно е възражението, че не е необходимо. Въпреки признаването на факта за сключен договор, кредитното досие следва да се изиска напълно, тъй като ще се установи приложението на императивна 4 правна норма.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и относими, поради което искането следва да бъде уважено. Ето защо исканата експертиза следва да бъде допусната. Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да се допуска. С оглед оспорване на исковата молба, следва да се допусне експертиза.

Съдът служебно установи че към зададените въпроси следва да се допълнят с такива от съда, а именно:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

3.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включено ли е процесната неустойка.

4.

Заемателят платил ли е процесната неустойка

5.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка.

6.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 31.05.2023 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

7.

Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва процесната неустойка.

8.