Решение № 1394 от 07.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20241100902070 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 694 от Търговския закон.

Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от „НИПАЛ ГРУП“ ООД с искане за признаване за установено спрямо длъжника „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД - в несъстоятелност, съществуването на вземания, които не са приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност по т.д. № 941/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав, и възражението на кредитора е оставено без уважение от съда по несъстоятелността общо в размер на 751 225.40 лв., от които:

- 356 113.40 лв. – вземане по договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между „Нипал Груп“ ООД като цесионер и „Вилипал“ ЕООД като цедент, по силата на който ищецът е придобил вземанията на цедента срещу длъжника „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД, както следва: вземане в размер на 117 350 лв., представляващи сума, предоставена на ответника по силата на договор за заем от 24.06.2019 г.; вземане в размер на 195 583 лв., представляващи сума, предоставена на ответника по силата на договор за заем от 18.09.2019 г.; вземане в размер на 43 180.40 лв. – дължими към 31.12.2022 г. възнаградителни лихви по двата договора за заем от 24.06.2019 г. и 18.09.2019 г.;

- 395 112.00 лв. – регресно вземане за получаване на сума, престирана за погасяване на чужд дълг при наличие на правен интерес за това.

Ищецът твърди, че с решение № 748 от 27.05.2024 г. по т. д. № 941/2023 г. на СГС, ТО, VI-23 състав, спрямо ответника „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност. Твърди, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с молба от 06.06.2024 г., е предявил посочените вземания пред съда по несъстоятелността. С уточнителната молба с вх. на СГС № 128302 от 20.11.2024 г. по настоящото дело изрично е посочил, че предмет на иска е единствено вземането в размер на 751 225.40 лв., не и отделно наред с него вземането в размер на 43 180.40 лв., както и са уточнени правопораждащите вземането факти и обстоятелства.

Поддържа, че вземанията по договорите за заем са му прехвърлени по силата на договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен с „Вилипал“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен на 15.06.2023 г. Сочи, че дружеството „Вилипал“ ЕООД било сключило в 1 качеството на заемодател с „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД - в несъстоятелност, в качеството на заемател, два договора за заем съответно на 24.06.2019 г. и на 18.09.2019 г. По договора за заем от 24.06.2019 г. бил предоставен паричен заем в размер на 117 350 лв., а по договор за заем от 18.09.2019 г. – паричен заем в размер на 195 583 лв., по които било уговорено заплащане на годишна възнаградителна лихва в размер на 4%. Размерът на дължимата възнаградителна лихва по двата договора към дата 31.12.2022 г. бил общо 43 180.40 лв.

Посочените суми не били платени на падежа от страна на дружеството-длъжник – „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД. Именно тези вземания в общ размер от 356 113.40 лв. били прехвърлени на ищеца по силата на договора за цесия от 14.06.2023 г.

Наред с това ищецът твърди, че на 31.01.2022 г. бил заплатил за сметка на „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД чрез банков превод на Е.Р. сумата от 202 000 евро с левова равностойност 395 112 лв. Сочи, че Е.Р. била сключила с ответното дружество договор за заем на 20.02.2020 г. за посочената сума, която не била заплатена на падежа от дружествотов несъстоятелност. Сочи, че имал правен интерес да заплати сумата от 395 112 лв., който обосновава с инициирано от Е.Р. пред ОС-Русе производство по иск с правно основание чл.

135 ЗЗД с искане за обявяване за относително недействителна спрямо нея сделка по покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 110, т. ІІІ, рег. № 5863, дело № 450/2020 г., собственост на „НИПАЛ ГРУП“ ЕООД, поради което за него на основание чл.

74 ЗЗД се било породило правото да претендира сумата от 395 112 лв., представляваща регресно вземане за получаване на сума, престирана за погасяване на чужд дълг при наличие на правен интерес за това.

Ищецът сочи, че съществуването на вземанията му към ответника се потвърждавало и от сключеното с него Споразумение на 15.06.2023 г., Анекс № 1 от 16.06.2023 г. и Анекс № 2 от 22.04.2024 г., като тези вземания били консолидирани в тях. Длъжникът издал в полза на „НИПАЛ ГРУП“ ООД и запис на заповед на 16.06.2023 г., с падеж – 21.06.2023 г., който изпълнявал гаранционно-обезпечителна функция спрямо вземанията на ищеца.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК е постъпил писмен такъв от „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД - в несъстоятелност, с който се заявява, че предявените искове са основателни.

Синдикът В. М. изразява становище за неоснователност на предявените искове, поради което моли за тяхното отхвърляне.

Tретото лице-помагач – А. П. Г., счита предявените искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена служебно от съда справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че с Решение № 748 от 27.05.2024 г. по т.д. № 941/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав, е открито производство по несъстоятелност на „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД и е определена начална дата на свръхзадължеността – 31.12.2018 г.

С решение № 183/05.02.2025 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите му и той е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си. Постановено е започване осребряването на имуществото му.

Искът е предявен на 16.10.2024 г. в преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ, започнал да тече от 07.10.2024 г., когато е обявено определението на съда по несъстоятелността № 3836 от същата дата, с което е оставено без уважение възражението по чл. 690 ТЗ срещу списък на неприети вземания № 2, изготвен от синдика В. М.. Видно е от обявеното в ТРРЮЛНЦ определение, че съдът по несъстоятелността се е произнесъл по 2 вземания, идентични със заявените с настоящите искове по чл. 694 ТЗ вземания.

Предметът на исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което вземанията, предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, са предмет и на установителния иск по чл. 694 ТЗ. Доколкото с уточнителната молба с вх. на СГС № от 20.11.2024 г. ищецът в указания на съда е уточнил размера и основанието на предявените с исковата молба вземания, съдът намира, че исковата молба е редовна, като вземанията са в достатъчна степен индивидуализирани – посочено е, че претендираното от ищеца вземане е в общ размер на 751 225, 40 лв., което представлява сбор от следните индивидуални вземания: а/ Вземане в размер на 117 350 лв. за връщане на предоставена заемна сума; б/ Вземане в размер на 195 583 лв. за връщане на предоставена заемна сума; в/ Вземане в общ размер на 43 180, 40 лв., представляващо сбор от начислени възнаградителни лихви върху главниците по т. „а“ и т. „б“; и г/ Регресно вземане в размер на 395 112 лв. за получаване на сума, престирана за погасяване на чужд дълг при наличие на правен интерес. Предметът на така предявените в настоящото производство искове съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, развило се по т.д. № 941/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав.

С оглед на гореустановеното съдът намира, че са налице специалните процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 вр. ал. 6 ТЗ: 1) искът попада в предметния обхват на уредените в чл. 694 ТЗ установителни искове; 2) спрямо ответника „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД – в несъстоятелност е открито производство по несъстоятелност; 3) ищецът е кредитор с неприети вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, включени в съставения от синдика списък на предявените и неприети вземания по чл.

686, ал. 1, т. 3 ТЗ, обявен по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ на 09.08.2024 г.; 4) възражението на ищеца по чл. 690, ал. 1 ТЗ е оставено без уважение с определение по чл.

692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността, обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ на 07.10.2024 г.; 5) искът е предявен на 16.10.2024 г., т.е. в преклузивния срок по чл. 694, ал.

6 ТЗ – в 14-дневния срок от датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ.

Независимо, че ответното дружество е признало всички твърдения на ищцовата страна, съдът счита, че спорът следва да се разгледа съобразно всички събрани по делото доказателства, тъй като предмет на иска по чл. 694 ТЗ е да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на едно вземане на кредитор, което да бъде включено в списъка на приетите вземания, а разпоредбата на чл. 694, ал. 8 ТЗ разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо, очертани в чл. 298 ГПК, като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса, обхващайки и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

Относно първата група вземания, които ищецът твърди, че има срещу ответника в общ размер на 356 113.40 лв., придобити въз основа на договор за цесия от 14.06.2023 г.:

Ищецът „НИПАЛ ГРУП“ ООД основава вземанията си на твърдения, че в качеството си на цесионер по силата на договор за цесия от 14.06.2023 г. е придобил вземанията, които дружеството „Вилипал“ ЕООД е имало към „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД по два договора за заем от 24.06.2019 г. и от 18.09.2019 г.

По делото на л. 119 от делото е представен договор за цесия на парично вземане от 14.06.2023 г., от който се установява, че между „Вилипал“ ЕООД в качеството на цедент и „НИПАЛ ГРУП“ ООД в качеството на цесионер е сключен договор, по силата на който „Вилипал“ ЕООД е прехвърлило на „НИПАЛ ГРУП“ ООД вземанията, които има срещу „ВИА СИТИ СТРОЙ“ ЕООД в общ размер на 356 113.40 лв., формирани както следва: паричен заем по договор за заем от 24.06.2019 г. в размер на 117 350 лв.; паричен заем по договор за заем от 18.09.2019 г. в размер на 195 583 лв. и годишна възнаградителна лихва в 3 размер на 4%, възлизаща на 43 180.40 лв., начислена към 31.12.2022 г. по двата договора.

Съгласно раздел III, чл. 1 от договора за цесия цесионерът дължи на цедента цесионна цена в размер на 355 000 лв., като съгласно чл. 2 от този раздел уговорената цена става дължима и изискуема в срок от два работни дни, считано от момента, в който цедентът е уведомил длъжника „Виа сити строй“ ЕООД за прехвърляне на вземането, а съгласно чл. 3 плащанията се извършват по допълнително посочена банкова сметка на цедента.

По делото на л. 120 е представено уведомление, от което се установява, че на 15.06.2023 г. длъжникът е бил уведомен за сключения договор за цесия.

По делото не са представени доказателства за заплащане на уговорената продажна цена по договора за цесия, което не опорочава неговата валидност, тъй като със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/ и за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. За да може да се приеме обаче, че в полза на „НИПАЛ ГРУП“ ООД е възникнало вземане по договора за цесия, следва да се установи, че такова е възникнало в полза на цедента – „Вилипал“ ЕООД. Това е така, тъй като договорът за цесия се определя като каузален, неформален и консенсуален такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/ /така, Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г. на ВКС, TК, Решение № 32 от 9.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г., на ВКС, II т. о. и др./.

Разпечатката съдържа 35 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6ee3a33-b845-4bb4-9271-6139c99b4368