Решение № 178 от 14.10.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 178

14.10.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Втори граждански и търговски състав

На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000242 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирани въззивни жалба от двете страни по спора срещу Решение № 3/ 02.01.2020 г. по Т.д. № 321/ 2019 г. по описа на ОС - Русе, с което съдът е осъдил ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД да заплати на С. М. Г. сумата 11 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от ПТП на 23.12.2017 г. в гр. Русе, причинени от лек автомобил, управляван от Красимир Тодоров К., с когото дружеството е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата 773.34 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 14.05.2018 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил предявените искове за неимуществени вреди от ПТП за сумата над 11 500 лв. до претендирания размер 29 500 лв. и за лихва върху обезщетението за имуществени вреди от ПТП за периода от 22.05.2018 г. до 13.05.2018 г., като неоснователни.

ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД обжалва решението в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до 11 500 лв. и за лихвата върху него за периода от 14.05.2018 г. до 14.08.2018 г. Излага, че съдът при определяне на обезщетението е нарушил изискването на чл.52 ЗЗД, като е определил размер, който значително надвишава справедливия и достатъчен да компенсира претърпените вреди и неправилно приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия пешеходец, обуславящ намаляване на обезщетението. Твърди, че след 1 постановяване на първоинстанционното решение е платил на ищеца допълнително 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 881.95 лв. – законна лихва върху тази главница, считано от 14.05.2018 г. Относно лихвата счита, че такава е дължима от изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ – на 14.08.2018 г., когато застрахователят е дължал произнасяне по заявената пред него претенция и съдът неправилно е приел датата на предявяване на претенцията за начална на забавата.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено с отхвърляне на иска на Г. в тази му част или дължимото обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С. М. Г. обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 11 500 лв. Счита, че определеното обезщетение не съответства на критериите за справедливост, защото не отчита в пълна степен характера и интензивността на причинените му болки и страдания, както и заключението на вещото лице по медицинската експертиза, че при него е невъзможно да се достигне до пълно анатомично възстановяване. Моли съдът да отмени решението на ОС - Русе в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло, като му се присъдят допълнително още 18 000 лв. Претендира разноски.

Страните не са подали отговори на насрещните въззивни жалби. В молба от 14.09.2020 г. ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД заема становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение. Г. оспорва въззивната жалба на застрахователя като неоснователна. Признава, че след постановяване на първоинстанционното решение му е заплатена сумата 6791.70 лв.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Решението е влязло в сила за присъденото обезщетение в размер на 5000 лв. със законната лихва върху него от 14.05.2018 г. до окончателното обжалване и тази сума е изплатена доброволно от застрахователя на пострадалия.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, 2 намира следното:

Първоинстанционният съд е изяснил детайлно и правилно фактическата обстановка по делото при съобразяване на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. Релевантните за спора факти са следните: При ПТП на 23.12.2017 г. в гр. Русе е пострадал ищецът С. М. Г. – тогава на 61 г. Механизмът на ПТП е подробно изяснен от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна автотехническа експертиза и свидетелските показания на водача на автомобила К. К.: При извършване на маневра „завой надясно“ лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Р 00***, управляван от К. със скорост 34.7 км/ч, загубил напречна устойчивост, задните му колела занесли, той се отклонил, навлязъл в крайпътно уширение и ударил метален контейнер за смет на колела, който вследствие на това се преместил върху тротоара и ударил намиращия се на около метър от него Г..

Причината за произшествието според експерта е избраната от водача скорост на движение, която била по-висока от критичната при конкретната пътна обстановка – мокра и хлъзгава настилка на платното. Той имал възможност да избегне занасянето на автомобила при движение със скорост около 26.26 км/ч, имал и възможност да възприеме както контейнера, така и пешеходеца. К. в действителност не забелязал последния, защото бил изцяло ангажиран с овладяването на колата. Пешеходецът се е движил по тротоара и е имал намерение да пресече пътното платно, но не е бил предприел действие по пресичане, като времето на движение на автомобила от момента на загубване на устойчивост до мястото на удара на контейнера е по-малко от минимално необходимото за реакция на човек, т.е. той не е могъл да избегне опасността. Не е спорно, че отговорността на водача на процесния лек автомобил е предмет на валидна за периода 11.12.2017 г. до 10.12.2018 г. застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ЗАД „Даллбог: Живот и здраве“ АД. От медицинската документация и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, приета по делото, се установява, че Г. е приет в болницата със силна болка в областта на дясното бедро и дясната колянна става, деформация и невъзможност за движение и след поставена му диагноза „счупване на дясната бедрена кост“ е настанен за оперативно лечение от 23.12.2017 г. до 08.01.2018 г. От постъпването до 01.01.2018 г. той е поставен на директна скелетна екстензия по спешност, приемал е обезболяващи, а на 02.01. е опериран с поставяне на метална остеосинтеза – интрамедуларен пирон, който не се отстранява цял живот. Изписан е на 08.01. с подобрение, спокойна следоперативна рана и ограничени движения на дясна колянна и дясна тазобедрена стави. За времето от 15.01. до 29.01.2018 г. в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на Г. са проведени три последователни курса по стационарна рехабилитация. В епикризите е отразено, че се изправя самостоятелно и кинезиологичният му статус се подобрява – първоначално се придвижва с 3 проходилка и придружител и се нуждае от чужда помощ за ежедневни дейности, после само с проходилка на неголеми разстояния и нуждата от чужда помощ е само за някои дейности, увеличава се обемът на движение в дясната тазобедрена става. Според св. С.

Г. – съжителка на пострадалия – едва на третия месец той започнал да се опитва да се придвижва сам, без проходилка. Вещото лице посочва, че увреждането на ищеца води до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, като най-силни са болките непосредствено след счупването, в следоперативния период и в периода на раздвижване, а болки с по-слаб интензитет могат да бъдат усещани за по-дълъг период, индивидуален за отделните хора, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. Вещото лице не е дало заключение относно актуалния здравен статус на ищеца поради неявяване на последния на преглед и липса на нова медицинска документация. Посочва, че е възможно пълно функционално възстановяване, но поради поставената остеосинтеза не може да се постигне пълно анатомично такова. По показания на съжителката му в съдебно заседание на 17.10.2019 г. се установява, че Г. все още куца и изпитва болка, но бил по-добре и от м. 08.2019 г. работел – разнасял храна с микробус. След инцидента бил станал много нервен, викал и крещял без причина.

На 14.05.2018 г. ищецът заявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от застрахования водач, и на 14.08.2018 г. му било определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10500 лв. и не се спори, че тази сума е изплатена.

Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд и неговите правни изводи за доказаност на изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви.

Основателността на така предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е обусловена от установяване осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане – чл.45 ЗЗД, а именно: извършено противоправно деяние, вредоносен резултат – причинени неимуществени и имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието и вина на извършителя, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между извършителя и ответното застрахователно дружество. По делото са доказани всички елементи непозволеното увреждане. Вината на водача на застрахованото МПС за настъпване на ПТП се установява категорично от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза относно механизма на ПТП, което заключение съдът кредитира предвид детайлно обосноваване изводите на 4 експерта. Водачът К. е действал противоправно, нарушавайки разпоредбите на ЗДв.П, като е предприел маневра без да съобрази скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка. Настъпилите за ищеца вреди се намират в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на К.. Отговорноста на виновния водач е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество и то дължи покриване отговорността на застрахования деликвент за причинените от него вреди в границите на определената в договора застрахователна сума.

Спорният въпрос по делото е относно размера на справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на пострадалия Г.. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване на претърпени от ищеца болки и страдания и цялостните последици за здравето му и при следване на принципа, че то следва да служи единствено за репариране на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия. В тази връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните фактори:

- вида и характера на уврежданията и начинът на получаването им: Причинената на ищеца по много нелеп начин травма – счупване на дясната бедрена кост е довела до трайно затрудняване на движението на долния му крайник за период от три – четири месеца. Няма констатирани усложнения от травмата.