Решение № 130 от 02.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501379 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Рeшeниe рег.№ 15/06.02.2025 по гр.д. № 20241300100148 по описа на Окръжен съд-Видин, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да заплати на И. К. Н. съответно: сумата от 6000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания от ПТП, настъпило на 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2024 г. до окончателното издължаване, а за разликата до 40 000 лв. предявеният иск е отхвърлен; сумата от 2750,28 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.04.2024 г. до окончателното издължаване.

Решението е обжалвано от И. Н. – ищец в първоинстанционното производство, наричан впоследствие и въззивник, представляван в процеса от адв. Й. Д. от САК в частта на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване. Оспорва се да е налице причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия, определено като превозване на пътник на рамката на велосипеда и явилия се вредоносен резултат. Определя за 1 съществен приноса на водача на автомобила, предвид технически несъобразената скорост при навлизане в неурегулирано кръстовище, което смята и да е довело до преграждане пътя на дясностоящ спрямо лекия автомобил и управляван от ищеца велосипед. Позовава се на съдебна практика, указваща като критерий за съпоставяне на приноса тежестта на допуснатите нарушения. Оспорва да е оправдан принос повече от 1/3 при движение в тъмната част от денонощието без устройство за излъчване на бяла или жълта светлина отпред. Иска се решението да бъде отменено, а за ищеца допълнително да бъде присъдена сумата от 18 000 лв. ведно със законната лихва.

В отговор по въззивната жалба ответникът в първоинстанционното производство – „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД, наричан впоследствие и въззиваем, чрез процесуалния си представител юрк. К. И., оспорва жалбата. Застъпва се теза, че допуснатите нарушение на ЗДвП и ППЗДвП от страна на ищеца – управление на велосипед в тъмната част на денонощието без работещо осветление, без необходимите светлоотразителни елементи и без светлоотразителна жилетка, са затруднили съществено, а и са възпрепятствали възприемането му от застрахования при ответника водач.

Твърди се и превозваният на предната рамка пътник също да е допринесло за ограничена видимост и затруднено управление на велосипеда. Позовава се и на възможност за ищеца да възприеме автомобила и да избегне произшествието. Твърди се, че в случая водачът на автомобила не е могъл да възприеме своевременно велосипедиста, а ударът да е настъпил в зоната на спиране на автомобила. Застъпена е теза за решаващ принос на ищеца, улесняващ настъпване на увреждането при значително по-укоримо поведение от това на водача, който обективно не е бил в състояние да избегне сблъсъка.

Изразява становище, че преценката за противоправност не се ограничава до неспазване на нормативно предписано задължение, а да включва и дължима грижа у пострадалия към собствения му интерес. Навежда довод, че неположената от грижа на добрия стопанин го ангажира да понесе и неблагоприятните последствия от собственото му поведение.

В рамките на устните състезания пред въззивния съд процесуалният представител на възиззивника – адв. Д., пледира за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Претендира се 2 адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Процесуалният представител на въззиваемия – юрк. И., оспорва въззивната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в предписания от закона срок от процесуално легитимирани лица. Въззивникът е освободен от задължение да внесе държавна такса.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност на решението и за допустимост в обжалваната част. При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

Проверката на решението по същество – досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора, извън приложението на императивна норма, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). В настоящото производство не е повдигнат спор досежно обстоятелствата, ангажиращи отговорността на ответника. Предвид и сключеното споразумение на 10.09.2024 г. с характер на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК) се установява, че на 30.10.2023 година, около 19:30 часа л.а. „Ауди“ с рег.№ ******** се движел на фарове по ул. „Цар Шишман“ в с. Арчар, обл. Видин в северна посока (към центъра на селото), при скорост от около 29 км/ч. като не е осигурил предимство на движещ се по ул. “П.Волов“ и навлизащ в кръстовището от дясната му страна, причинил пътно-транспортно произшествие, довело до средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на тялото на ляв голям пищял, довело до трайно затруднение движението на долния ляв крайник. Няма сезиране и с искане за ревизия на възприетия от първоинстанционния съд размер на справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди. Изразено е несъгласие единствено досежно възприетото съпричиняване, а евентуално за определената му степен.

Това налага непосредствено изследване механизма на произшествието и разграничаване въздействието върху причинно-следствения процес на всеки от участниците в инцидента.

От показанията на свид. Н. се установява, че по тъмно при запалени 3 фарове навлязъл в кръстовището без да види никого, когато чул нещо да изтропва. Когато слязъл от колата, видял пред нея деца. Казали му, че не могат да станат. Той съобщил на телефон 112 за произшествието. Свидетелят сочи, че велосипедът е бил без светлини. След удара паднали върху капака на автомобила, след което се ударили в стъклото, което се счупило като вляво било счупено повече, а и лявото огледало било счупено.

В показанията си по ДП 226/23 г. от 30.10.2023 г. ищецът сочи, че към момента на инцидента улицата не била осветена, а и управлявания от него велосипед бил без работеща предна светлина.

Вещото лице инж. В. изчислява скорост на лекия автомобил от около 8 м/с, а скоростта на велосипеда от около 4 м/с. Инж. В. отбелязва, че при движение с включени светлини светлинното петно пред автомобила е с дължина до 50 метра в посока напред. От фотоалбума към протокола за оглед се установява кръстовището да е било осветено. Вещото лице установява наличие на масивна сграда, ограничаваща видимостта между участниците в произшествието като определя удара за настъпил между предната дясна част на лекия автомобил и лявата странична част на велосипеда. Вещото лице определя возения пътник на рамката на велосипеда като възпрепятстващ видимостта на велосипедиста към кръстовището като определя това и за влошаващо равновесното устойчиво движение на велосипеда. Водачът на велосипеда не е могъл адекватно да възприеме приближаващият автомобил по светлинното петно от фаровете му поради наличието на масивна къща от лявата му страна и превозвано лице на рамката на велосипеда, но автомобилът е могло да бъде възприет предвид характерния шум, издаван от работещия му двигател.От изготвената скица се установява, че ударът е настъпил около и вляво от мислената разделителна линия на ул. „Панайот Волов“, гледано от посоката на движение на велосипеда. Вещото лице В. посочва, че при осветяване от 50 метра при установената скорост на движение лекият автомобил е достигнал до мястото на удара за 6,13 секунди. Към момента на появата на светлина от фаровете на автомобила на територията на кръстовището велосипедът се е намирал на 29 метра от мястото на удара. При определен спирачен път от 8 метра вещото лице заключава, че ищецът, като водач на велосипеда, е могъл да предотврати сблъсъка.

Пряката видимостта между водача на автомобила и велосипедиста била 4 ограничена от масивна ограда и намираща се в близост до кръстовището на двете улици масивна постройка. Обичайният шум от работещ двигател и при отсъствие на данни за друг източник на значим шум обаче предполага привличане на вниманието дори и ищецът да не е виждал автомобила. Вещото лице установява, че водачът на автомобила е могъл да види велосипедиста, при отстояние от мястото на удара от 7 метра. Скъсяваната дистанция между автомобила и ищеца като велосипедист води както до засилване на шума, така и до увеличаване наситеността на светлинния сноп. Това създава обективни предпоставки ищецът да осъзнае приближаващия се автомобил още преди да възникне пряката видимост помежду им.

Освен това, предвид обстоятелството, че кармата на лекия автомобил предхожда купето, където се намира водачът на лекия автомобил, логично следва, че ищецът, управлявайки велосипед, е могъл да види автомобила и порано от момента, от който е могло да бъде видян.

От приложената скица към заключението се налага извод, че ищецът, като водач на велосипед, се е движел около средата на платното за движение на ул. „Панайот Волов“ както и това да е ставало със скорост от около 17 км/ч при странично возещ се на предната рамка пътник и без предна светлина.

Съдът възприема като логичен достигнатия от вещото лице извод, че навлизайки в кръстовището лекият автомобил препречил пътя на управлявания от ищеца велосипед. Съприкосновението възникнало в предната дясна част на лекия автомобил и лявата странична част на велосипеда. В резултат от съприкосновението ищецът прелетял над носовата част на лекия автомобил (предния капак) и приплъзвайки се по него паднал от другата страна на автомобила.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

Първоинстанционното решение е обжалвано в отхвърлителната част, поради което съдът приема за безспорно между страните, че твърдяните вреди са претърпени в резултат на увреждане, настъпило при управление на моторно превозно средство, чийто водач е застрахован от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не е повдигнат спор и досежно възприетия от първоинстанционния съд размер на справедливото обезщетение за причинените вреди от 30 000 лв. Както бе 5 посочено вече предметът на изследване в настоящото производство е ограничен до наличието на съпричиняване, съответно неговата степен.

Нормата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД очертава обема на отговорност при непозволено увреждане. Делинквентът дължи да поправи всички вреди, които се намират в пряка и непосредствена връзка с противоправното му виновно осъществено негово деяние. Визираната тясна връзка на обусловеност между задължението за обезвреда и конкретно укоримо поведение на делинквента онагледява концепцията, че отговорността на делинквента е ограничена до онези вреди, които могат да бъдат обяснени единствено с противоправното му поведение.

Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е израз на концепцията, че всеки правен субект дължи да поеме последиците от собственото си поведение. Затова и намесата в причинно-следствения процес от страна на пострадалия по начин, предизвикващ или улесняващ увреждането, съответно допринасящ за увеличаване на вредата, го ангажира да сподели и негативите от увреждането пропорционално на своя принос.

За разлика от договорно обусловеното правоотношение при деликта освобождаване от отговорност е невъзможно. Делинквентът дължи да поеме последиците от нарушеното задължение да не се вреди другиму, но няма легитимна причина да носи последиците, пряко и непосредствено изводими от поведението на пострадалия. Възниква въпросът как да бъде разпределена отговорността за нежелания от правовия ред резултат.

Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не придава значение на субективното отношение към стореното от страна на пострадалия, в която насока и ППВС № 17/63 г. изключва вината у пострадалия от фактическия състав на съпричиняването, акцентирайки върху фактическия му принос в причинноследствения процес, довел до неговото увреждане. Гражданското право не дефинира собствено понятие за виновно поведение. Понеже бива използвано в контекста на правило, регулиращо общо задължение да не се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД), логично е да се взаимства възприетата дефиниция на наказателния закон – виновно е деянието, ако делинквентът е могъл да разбира, че застрашава чужд интерес, предвиждал е или е бил длъжен като е могъл да предвиди неприемливите за правовия ред последици и да ги предотврати, но не е предприел предписаните мерки. Понеже гражданската 6 отговорност цели да поправи вредата, а не да санкционира, без значение остава конкретната форма на вината. Вмененото от правилата задължение именно обосновава юридическата отговорност и оповава възложеното в тежест на делинквента задължение за обезвреда. Прави впечатление обаче, че визираните примери в ППВС № 17/63 г. касаят лица с утвърдена от правото неотговорност. Съпричиняването като институт обаче, намалявайки отговорността на делинквента, води до възлагане в тежест на пострадалия на част от негативните последици. Този очакван баланс предпоставя обективно измерим критерий, за да осигури предвидимост, осигуряваща в крайна сметка и справедливостта.