Решение № 8096 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8096 гр. С., 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110115475 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „С.В. АД, ЕИК *******, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове за признаване за установено, че ответницата ФА. – М. В. Й., ЕГН ********** дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 222/04.01.2023 г. по ч. гр. д. № 70174/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, а именно - 809,69 лв., главница за потребени ВиК услуги за периода 12.09.2017 г. - 08.09.2022 г. в имот с адрес: гр. С............ с клиентски № 1005325673, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 22.12.2022 г. до окончателното плащане, както и 39,44 лв. - мораторна лихва за периода 13.10.2017 г. - 08.09.2022 г.

Ищецът „С.В. АД твърди, че между него и ответницата ФА. - М. В. Й. е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода 12.09.2017 г. - 08.09.2022 г. е доставил ВиК услуги на ответницата до обект в гр. С., кв.

„Ю.П.“, бл. 43, вх. В, ап. 6 и клиентски № 1005325673, чиято стойност не е била заплатена.

Сочи, че правоотношенията между стрА.те са регламентирА. от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В. АД, одобрени от КЕВР на основА.е чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, по силата на които Й. има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения имот като собственик на същия. Твърди, че ответницата не е заплатила стойността на доставените до имота услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, поради което дължи и мораторна лихва, тъй като съобразно общите условия потребителите са длъжни да 1 заплащат дължимите суми за ползвА.те от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата ФА. - М. В. Й. оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказА. по основА.е и размер. Оспорва да е ползвала услугите на ищеца в посочения в исковата молба имот и обем, както и че изобщо има качеството на потребител на ВиК услуги. Оспорва отчитането на водомера да се е извършвало редовно, съгласно приложимите Общи условия, както и да е бил проверяван и сертифициран. Оспорва начина на изчисление на процесните суми с доводи, че ищецът не е доказал реалната доставка на ВиК услуги, чиято стойност претендира, а при отчитане на водомерите не са спазени разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - чл. 23 и чл. 32, поради което липсва основА.е за начисляване на процесните суми. Евентуално се позовава на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в производството по ч. гр. д. № 70174/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, имащо за предмет същите вземА.я.

Исковата молба е редовна - заявените претенции са надлежно формулирА. по основА.е, размер и период, за който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между стрА.те е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за процесните имот и период, както и че ищецът реално е изпълнил задълженията си по договора доставил е ВиК услуги до имота на ответницата в твърдяното количество, равняващо се поне на претендираната сума, а във връзка с възражението на ответницата за настъпила погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи основА.е за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже всички свои възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързА. с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изисквА.ята на този закон.

2

Съгласно чл. 198о ЗВ стопА.сването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбА.зирА.те територии (населените места и селищните образувА.я), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.

1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявА. имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдявА.те обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

В случая по делото е приета Справка № 1077274/23.08.2022 г. за вписвА.я, 3 отбелязвА.я и заличавА.я в Служба по вписвА.ята - гр. С., за период 01.01.1998 г. 23.08.2022 г. по персонална партида № 858241, според която на 15.05.2015 г., т. е. преди процесния период, по партидата на ответницата ФА. - М. В. Й. е отбелязано вписването на договор за покупко-продажба на процесния имот - апартамент № 6, в кв. „Ю.П.“, бл. 43, вх.

В. Представената справка от Агенцията по вписвА.ята съдържа удостоверяване на разпоредителните сделки с недвижими имоти, по които е страна ответницата, отразеното вписване придобиване на апартамент № 6 от 15.05.2015 г., съдържа отбелязване, че вписването е основано на представен нотариален акт, в който е обективиран договор за продажба на недвижим имот, поради което съдът счита за доказано, че ответницата е била собственик на процесния имот през процесния период. В тази насока съдът намира, че вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по вписвА.ята предвижда възможност за предоставяне на справка относно вписА.те разпоредителни сделки на дадено лице, като собственик на недвижим имот. Ответницата не оспорва верността на вписА.те в справката обстоятелства. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър , имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрА. и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписА.те обстоятелства, както и вписА.те актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписвА.ята разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изисквА.ята на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно доказателствено средство да установи притежА.ето на правото на собственост върху процесния имот от ответницата и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Ответницата не е направила конкретни оспорвА.я и не е представила доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено.

Наличието на договор за доставка на ВиК услуги се потвърждава и от приетото заявление за промяна на титуляр на партида, подадено от ответницата до ищеца на 03.07.2015 г., с което последната е поискала да й бъде открита партида на нейно име за процесния имот поради прехвърлянето му на 15.05.2015 г. от Николай Янков Пехливанов, посочено е, че имотът ще се ползва от едно лице, както и са отбелязА. показА.ята на водомерите за топла вода и за студена вода. Заявлението - декларация е подписано от ответницата, който подпис не е оспорен по делото. С оглед на това, последната има качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в периода 12.09.2017 г.

4

- 08.09.2022 г., в качеството си на собственик на водоснабдения имот.

Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. С доклада по делото, приет без възражения от стрА.те, съдът е обявил за общоизвестно на основА.е чл. 155 ГПК съдържА.ето на Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г. Ответницата не твърди, а и не доказва да се е възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал.