Определение № 3205 от 06.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 527/2023
- Вид
- Определение № 3205
- Подписан
- 06.11.2023
- В сила
- 06.11.2023
- Състав
- Даниела Борисова, Виктория Марианова Станиславова, Милен Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3205 гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела Борисова
Членове:
Милен Михайлов
Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно наказателно дело № 20231100600527 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. С. и Д. К. С. срещу Определение № 4002/30.12.2022 г. по ЧНД № 10170/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114 – ти състав, с което е потвърдено Постановление от 19.07.2022 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15203/2019 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 35384/2019 г. по описа на Софийска районна прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В жалбата са развиват съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че първостепенният районен съд не е обсъдил подробно и прецизно събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Конкретно се твърди, че съдът не е анализирал задълбочено показанията, дадени от свидетелката Д. С., касаещи проведени между нея и свидетеля П.Ш. телефонни разговори, в които последният я бил уверил, че сам изготвя проекта на възложената му за построяване къща, сам внася нужната писмена документация в общината и съответно сам получава готовите строителни разрешения, одобрени проекти и други строителни книжа. Счита се, че въз основа на така посочените свидетелски показания, преценени съвкупно с тези на свидетеля Д.В. и с писмените материали по ИД № 1595/2017 г. по описа на ЧСИ Р.А., несъмнено се доказвали твърденията на пострадалите лица, че лицето П.Ш. ги е въвело в заблуждение, че процесната къща ще бъде построена от него съгласно всички нормативно установени строителни правила. Същевременно при съвкупния анализ на целия събран доказателствен материал се установявало, че свидетелят П.Ш. нито е сторил обещаното, нито е притежавал професионалната квалификация да го направи.
Намират се за неправилни изводите на първата инстанция за квалифициране на инкриминираното поведение на П.Ш. като форма за неточно и некачествено изпълнение по сключения между тях граждански договор. Навеждат се подробни фактически твърдения, които според жалбоподателите подкрепят основателността на подадената от тях жалба.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционния акт с произтичащите от това законни последици.
Препис от частната жалба е връчен на представител на Софийска районна прокуратура /СРП/, като в законоустановения срок държавното обвинение не е изразило писмено становище по нея.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII въззивен състав, след като се запозна с материалите по делото, с исканията и доводите, изложени в сезиращата съда 1 жалба, както и с атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена от легитимирани лица, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебно производство /ДП/ № 15203/2019 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 35384/2019 г. по описа на СРП, е било образувано на 25.11.2019 г. с постановление на прокурор при СРП с оглед постъпил на 02.08.2019 г. сигнал от страна на свидетелката Д. К.
С. за извършено спрямо нея престъпление по чл. 209, ал. 1 НК – за това, че при условията на продължавано престъпление, в периода 10.06.2016 г. – 22.08.2016 г., в гр. София, с две деяния, с цел да бъде набавена имотна облага, е било възбудено и поддържано заблуждение у Д. К. С., че ще бъде извършен строеж на къща в недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Бенковски“, ул. ****, и с това е била причинена имотна вреда в размер на 28 000 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В хода на образуваното досъдебно производство са извършени следните действия по разследването: 1./ проведени са разпити на свидетелите Д. К. С. /том I, л. 38 – 40/, С. В. С.
/том 1, л. 43 – 44, л. 119 – 120/, Г.С. С. /том 1, л. 46/, К.Й.В. /том 1, л. 47/, Й-К-В- /том 1, л.
48, том 2, л. 10/, Д.С.В. /том 1, л. 52, том 2, л. 9/, А.С.Н. /том 1, л. 122/, С.В.Й. /том 1, л. 203/, С.Б.П. /том 1, л. 204/, А.Г.К. /том 2, л. 78/, В.Н.Г. /том 2, л. 2/, М.Т.Б. /том 2, л. 3/ и П.К.Ш.
/том 1, л. 53, том 2, л. 72 – 73/; 2./ приложени са писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: протоколи за снемане на образци за сравнително изследване /том 1, л. 54-55 и л. 91-92/, протоколи за доброволно предаване /том 1, л. 56 и л. 123, том 2, л. 12/, разписка от 22.08.2016 г. в оригинал /том 1, л. 90/, копие от договор от 10.06.2016 г. за изграждане на сграда в груб строеж /том 1, л. 9/, запис на заповед от 28.04.2017 г. /том 1, л.
12/, конструктивно становище на инж. В.Г. от м. 05.2019 г./ том 1, л. 14/, изявление за прекратяване на договора от 10.06.2016 г., обективирано в телепоща от 20.12.2016 г., ведно с обратна разписка /том 1, л. 15-17/, извлечение от регистъра на нотариус Р.Р. /том 1, л. 134/, материалите по ИД № 1595/2017 г. по описа на ЧСИ Р.А., ведно със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 56770/2017 г. на СРС, ГО, 87 състав, и изпълнителен лист по същото дело от 02.10.2017 г. /том 1, л. 136 – л. 193/, справка от регистъра на БНБ за банкови сметки, открити на името на П.К.Ш. /том 1, л. 196/, писмо от Столична община – район „Сердика“ /том 1, л. 108/, писмо от МОН /том 2, л. 32-35/, справки от НАП за действащи трудови договори на П.К.Ш. и наети лица при „Х.Б.Д.**“ ООД /том 1, л. 26-27 и л. 211, том 2, л. 37-39/, справка от Търговския регистър за „Х.Б.Д.**“ ООД, договор за потребителки кредит /том 1, л. 124 – 131/, договор за наем на строително оборудване / том 2, л. 13-24/, копия от протокол за брак и 3 броя платежни нареждания /том 2, л. 25-28/, свидетелство за съдимост на П.К.Ш. /том 1, л. 101-102/; назначена и изготвена е графологична експертиза /том 1, л. 94-97/.
В рамките на воденото досъдебно производство не е било привлечено лице в качеството на обвиняем по реда на чл. 219 НПК.
С Постановление на СРП от 19.07.2022 г. наказателното производство по ДП № 15203/2019 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 35384/2019 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК. В постановлението за прекратяване представителят на СРП е анализирал събраните доказателства, въз основа на които е формирал краен извод, че между свидетелите Д. К. С. и П.К.Ш. са възникнали валидни гражданскоправни отношения по повод сключен между тях писмен договор за изграждане на сграда в груб строеж от 10.06.2016 г. В тази насока прокурорът е изтъкнал, че свидетелят П.К.Ш. е предприел реални фактически действия по изграждане на възложената му жилищна сграда, като е наел строителни работници, които са започнали работа по изкопаване на дворното място, поставяне на основи и кофраж. При сключване на договора свидетелят се е легитимирал с действителната си самоличност и в качеството на управител на юридическо лице, чиято основна дейност е именно извършването на строителна дейност. Поради това представителят на държавното обвинение е заключил, че свидетелят П.Ш., в качеството си на изпълнител по граждански договор, не е изпълнил в цялост поетия ангажимент, с оглед на което е изпаднал в частично неизпълнение на сключения договор, респ. е налице основание за ангажиране на неговата гражданска отговорност, но разгледана през призмата на наказателноправната уредба така установената деятелност на лицето не разкрива от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 209 НК, нито тези на 2 друг престъпен състав по НК.
Недоволни от прокурорският акт са останали Д. К. С. и С. В. С., които, легитимирайки се като лица, пострадали от инкриминираното деяние, са обжалвали по реда на чл. 243, ал. 4 НПК прекратителното постановление пред Софийски районен съд. С постъпилите жалби са направили искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
С обжалвания първоинстанционен акт състав на Софийски районен съд е потвърдил изцяло обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15203/2019 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 35384/2019 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. До този извод районният съд е стигнал отчитайки, че фактическите обстоятелства по случая са изяснени в цялост, разследването е проведено с нужната пълнота и обективност, а постановлението е изготвено при пълнота на доказателствения материал, като са изчерпани способите за събиране и оценка на доказателствения материал. В мотивите си първостепенният съд е посочил, че напълно споделя направената от СРП преценка, че следва да бъде прекратено воденото наказателно производство за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като поведението на П.Ш. следва да се разгледа в съответни граждански съдопроизводства в хипотезата на неизпълнение на договорни задължения, възникнали въз основа на отношенията между възложител и изпълнител по договор за изработка. В направения анализ районният съд е изложил съображения за липса на двата съставомерни признака на престъплението по чл.
209 НК – въвеждане в заблуждение и неоснователно разпореждане на пострадалия със свое имущество, както и за неналичие на пряк умисъл и специфична цел - деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага.
Въззивната инстанция, запознавайки се с материалите по делото, констатира, че възприетата в прокурорския акт фактическа обстановка, пренесена впоследствие и в първостепенния съдебен акт, е правилно установена. Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства, настоящият състав напълно споделя фактическите изводи в обжалваното определение. С оглед на това, въззивният съд намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно установена, на база вярна и точна преценка на събрания доказателствен материал. Анализът на последния сочи на следното:
На неустановена по делото дата през 2005 г. свидетелите Д. К. С. и С. В. С. закупили недвижим имот, находящ се в гр. София,, ж.к. „Бенковски“, ул. ****, в който била изградена стара жилищна сграда. През 2016 г. двамата взели решение да построят нова къща в имота си. Разхождайки се в квартал „Бенковски“, свидетелите Д. С. и С. С. видели къща, находяща се на ул. ****, собственост на свидетеля С.В.Й.. Свидетелите Д. С. и С. С. много харесали външния вид на сградата и начина на изграждането й, като още преди това им направило впечатление, че строежът на същата приключил много бързо. Свидетелят С. С. споделил това със свой съсед – свидетеля А.С.Н., който му казал, че познава собственика на къщата и от него знае, че същият е много доволен от строителите, защото строили качествено и бързо.
Тогава свидетелят С. С. помолил свидетеля А.Н. да му съдейства, за да получи телефонния номер на изпълнителя. Известно време след този разговор, свидетелят А.Н. се срещнал със свидетеля С.Й., от когото взел лист с изписан телефонен номер на изпълнителя на строежа с малко име „П.“. Свидетелят С.Й. споделил на свидетеля А.Н., че лицето с малко име П. е управител на строителната фирма, построила неговата къща, и съответно може да даде повече подробности във връзка с нейния строеж. Листчето свидетелят А.Н. предал на свидетеля С. С..
От своя страна, на неустановена дата през 2014 г. свидетелят С.Й. се запознал случайно със свидетеля П. Ш., на когото споделил, че иска да направи основен ремонт на къщата си, а свидетелят П. Ш. му споделил, че се занимава със строителство. След като двамата постигнали устна договорка за извършване на ремонтни дейности в имота на свидетеля С.Й., свидетелят П. Ш. довел строителна бригада, която бързо и качествено извършила възложените от свидетеля С.Й. ремонтни дейности, след което последният заплатил уговореното възнаграждение и преустановил контактите си със свидетеля П. Ш.. И към днешна дата свидетелят С.Й. нямал забележки към качеството на извършения строеж.
Разпечатката съдържа 33 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6eb4706-ca4b-497c-9c9b-4659d440b146