Присъда № 7 от 25.03.2026, Районен съд - Нови пазар

Мотиви към Присъда № 7 от 25.03.2026г. по НОХД № 263 от 2025г., по описа на РС Н.П.

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура гр. Ш. срещу И. С. К., с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. С. З с постоянен адрес в гр. В., ул.“***“ № 26, ет. 4, ап. 8, *** в гр. В. ***, за това, че на ***г. в с. Л., обл. Ш. е причинил на Т. А. Д. с ЕГН:

********** лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл.131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

В производството е конституирана като частен обвинител и граждански ищец – Т.

А. Д. с ЕГН: **********.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Ш. поддържа обвинението спрямо подсъдимия във вида, в който е внесено с обвинителния акт (ОА).

Поддържаното обвинение счита, че се доказва по несъмнен начин в хода на съдебното следствие от събраните по делото доказателства, а именно чрез разпита на множество свидетели в производствата (досъдебна и съдебна фаза), най-вече очевидец на деянието, който е сина на пострадалата и на подсъдимия, съседите на пострадалата, а и от нейните обяснения, приетите заключения на ВЛ и видео запис, на който е направен оглед в съдебно заседание, които кореспондират с фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА. С оглед на изложеното предлага на съда да признае подсъдимия да виновен и за престъплението по чл.131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК да му наложи наказание „Пробация“ в предвидения от закона среден размер, като предлага да е за една година и половина, с периодичност факултативните мерки, които се взимат – срещи с пробационен служител и регистрация по настоящ адрес в техния предвиден в закона минимум, а именно два пъти седмично. Представителят на Районна прокуратура гр. Ш., счита, че подсъдимия К., следва да бъде включен в програми за обществено въздействие. Моли да бъдат присъдени на подсъдимия направените по делото разноски. Изразява становище по отношение на гражданския иск и счита, че същият следва да бъде уважен като основание, съответно и уважен в по-голямата му част.

Повереникът на частния обвинител и гр. ищец – адв. С. Н., от АК В., сочи, че обвинението е доказано и подс. следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „Пробация“. Посочва, че деянието е извършено в присъствието на малолетното дете на страните. Сочи, че при постановяване на присъдата следва да бъде взето предвид, че подс. е осъждан, както и процесуалното му поведение. Моли да бъде уважен в цялост предявения граждански иск, ведно със законната лихва от датата на извършеното деяние. Счита, че в хода на производството е установено, че в резултат на извършеното престъпление, пострадалата е изживяла негативни преживявания, които са се отразили на психичното й състояние, като безсъние, тревожност, страхове, същата е била злепоставена пред своите съседи и близки. Моли да бъдат присъдени и направените в хода на производството, съдебно деловодни разноски.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. К. К., от АК В., сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи подсъдимият по безспорен начин да е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление. Сочи, че от док. по делото се установило само, че на процесната дата, майката (частен обв. и гр. ищец) не е имала никакво намерение да изпълни съдебното решение и да предаде детето на неговия баща, както и че 1 поведението й било агресивно и целяло да предизвика подсъдимия. Твърди, че разпитаните свидетели не били очевидци на случилото се, а били от обкръжението на бащата на г-жа Д., кмет на селото и им казано какво да говорят пред съда. Сочи, че съгласно показанията на един от свидетелите – М., същият страдал от далекогледство и че на процесната дата е бил без очила и наблюдавал инцидента от 5-6 метра, като бил е видял подс. да удря пострадалата с ръка в областта на главата, но това нямало как да е истина, тъй като разстоянието между свидетеля и подс. и пострадалата било поголямо. По отношение на показанията на св. И. били противоречиви, като излага съображенията си в тази насока. Сочи, че обясненията на „молителката“ също били противоречиви, доколкото по нея нямало никакви следи от удари, нито синини, нито белези, не било доказано твърдението й, че била паднала на земята. Посочва, по негова преценка, че ако подс. „120 кг. човек“, че не три удара, а само един удар би бил достатъчен да остави видим белег по главата на пострадалата.

Твърди, че от изгледаните видеоклипове (един) не се видяло нанасяне на удари от страна на подс. ми върху главата на пострадалата, а единствено враждебно поведение от страна на майката (пострадалата) и на детето, спрямо подс., както и попадение на камъни върху колата му, хвърлени от детето. С оглед изложеното, моли подс. да бъде признат за невинен по така повдигнатото обвинение, поради това, че деянието не съставлява престъпление на основание чл. 304 от НПК, в алтернатива – моли деянието да бъде квалифицирано като извършено в състояние на раздразнение на основание чл.

132, ал. 1, т.4 от НК и на подс. да се наложи наказание „Глоба“. По отношение на предявеният граждански иск счита, че сумата е изключително завишена и при евентуална осъдителна присъда моли да бъде редуцирана до размер от 1000,00 лева.

Прави възражение и срещу размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатила пострадалата (ЧО и ГИ).

Подсъдимият заявява, че датата ***г. е дата, съвпадаща с режима му на лични контакти с детето (общо с пострадалата, конституирана като ЧО и ГИ). Подс. сочи, че вместо да вземе детето, бива посрещнат с нападки, обиди, ритане, плюене, хвърляне на камъни по него. Сочи, че детето го е драло и посочва сумите „***“, „***“, „***“, без да посочва от кого са изхождали, както и че г-жа Д. проявявала задоволство от поведението на детето. Твърди, че свидетелите, съседи на пострадалата Д., разпитани по делото са дали показания под страх от бащата на пострадалата, който бил дългогодишен кмет на село Л.. Посочва, че св. С. Х. е давал разминаващи се показания в ДП и в хода на съдебното следствие, както и, че никой от двамата свидетели – св. С.

Х. и св. Р. М. (съседи на г-жа Д.) не бил казал, дали е видял другия свидетел, никой от двамата не се виждал и на огледания видеозапис. Пострадалата също не ги била видяла. Излага съмнения, че показанията на свидетелите С. Х. и Р. М. са лъжливи.

Заявява, че не е удрял пострадалата, като добавя, че е възможно в израза си на недоволство да я е докоснал. Сочи, че до месец Март срещу него е имало „ограничение“ по незабавна защита, като веднага след това е посетил дома на пострадалата, за да се извини на нея и на детето и да им занесе цветя и подаръци, ако случайно съм я е обидил или ако случайно я е ударил. Сочи, че нарушената връзка между него и детето се отразява на психическото и здравословното му състояние, както и че усеща, че е сприхав, че понякога е неконтролируем, но това се дължало на поведението на другата страна. Твърди, че детето трябва да има лични отношения и преки контакти редовно и с двамата родители и че пострадалата постоянно го провокирала и търсела повод за нови дела. Подс. изтъква, че всички негови опити да видя детето си завършват със съдебни дела срещу него и отново заявявам, че не е 2 ударил пострадалата, а ако е имало докосване, това е било несъзнателно. Излага твърдения, че за последните седем години здравословното му състояние се е влошило.

В последната си дума, подсъдимият, моли да бъде признат за невинен и да отпаднат всички обвинения срещу него, както и всички финансови претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият – И. С. К., с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. С. З с постоянен адрес в гр. В., ул.“***“ № 26, ет. 4, ап. 8, *** в гр. В. ***.

Подсъдимият и пострадалата Т. А. Д. са бивши съжители. От съвместното съжителство на И. С. К. и Т. А. Д. се родило детето Е. И. К.. След като се разделили през 2020г. Т. Д. се върнала да живее при родителите си в с. Л., обл. Ш.. Отношенията между И. С. К. и Т. А. Д., спрямо тяхното дете, са уредени с Решение №*/10.01.2022г, по в.гр. дело № ***/2021г., по описа на ОС Ш..

След раздялата отношенията между двамата се влошили. К. и Д. водили гражданско дело за родителските права спрямо общото им дете, като съда присъдил то да живее при майка си в с. Л., а на подс. К. е определен режим на лични контакти с детето Е. К..

На ***г. (събота), около 12:45ч. подс. К. отишъл до дома на пострадалата Д., в с.

Л., ул.“***“10, с цел да види сина си, съгласно определения режим на лични отношения. Първоначално същият отворил външната врата на двора и започнал да вика сина си по име. В това време подс. снимал с камера. Пострадалата и ЧО – Т. Д. заявила на подс., че не желае да снима, и че ще излязат с Е. навън. Подсъдимият обаче продължил да снима. След настояване от страна на пострадалата Д. и детето, подс. излязъл навън – на улицата пред дома на Д.. Минути по-късно Д., също заснемайки срещата, заедно с детето Е. излезли пред къщата, при подсъдимия К.. Тогава обвиняемият се опитал да обясни на сина си, че е дошъл да го види. Обяснявал му, че искал да го целуне, че му липсва. Синът му обаче не отвръщал на чувствата му, а напротив – държал се лошо с него. На няколко пъти Е. Кърусуфов дори посегнал към баща си с ръце и крака – за да го удари и дере. Е. Кърусуфов дори започнал да обижда подсъдимия, негов баща, както и да хвърля камъни по личния автомобил на последния, паркиран в близост до къщата на пострадалата. Започнал словесен спор между пострадалата и ЧО – Т. Д. и подс. К. по повод държанието на общото им дете спрямо последния и колата му. Подсъдимия е обърнал към пострадалата с обвинения, че го тормози чрез детето им, както и че са съсипали колата му, по която имало посегателства и от предишни посещения. По време на словесния спор Е. отново хвърлил камък по колата на баща си. Тогава подс. К. се ядосал, приближил се към пострадалата Д. и я ударил с дясната си ръка в областта на главата. След удара пострадалата се обърнала към подс. с думите „***“. От удара Д. почувствала болка и започнала да крещи, а детето да плаче.

Свидетели на нанесеният удар от страна на обвиняемия по пострадалата Д. били свид. Р. М. и С. И., които били нейни съседи. В това време св. М. бил на двора на дома си, но като чул викове излязъл навън. В същото време към дома си се прибирал св. И., който също видял нанесеният удар от обвиняемия по Д..

След случилото се, пострадалата сигнализирала на телефон 112, като пред дома й 3 дошъл полицейски екип, пред които дала обяснения за събитията, разиграли се пред дома й. Отзовал се и екип от ЦСМП гр. Ш., филиал гр. *** – свидетелите З. К. Й. и Г.

А. Л.. Същите били посрещнати от пострадалата на центъра на селото, който е в близост до дома й. Те също не констатирали травма или кръвотечение.

В хода на ДП е назначена съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която, на пострадалата Д. била причинена болка, без разстройство на здравето.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните гласни и писмени доказателства по делото, събрани в хода на проведеното съдебно следствие, разпит на подсъдимия, разпитаните свидетели, които са били посочени в списъка по чл. 246, ал. 4 от НПК, разпитани свидетели – при режим на довеждане и призоваване, заключението на ВЛ по служебно назначена съдебна видеотехническа експертиза, приложените по досъдебното производство писмени доказателства, вкл. СМЕ и протокол за оглед на ВД (флаш памет, предоставена от обв. по ДП), както и от допълнително събраните писмени доказателства в хода на следствието, всички приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира писмените сведения и от протоколите за разпит на св. Р. М. и св.

С. И., тъй като те са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства, същите са ясни, последователни и еднопосочни, като взаимно се допълват, същите са били разпитани по ДП в кратък период след датата на деянието.