Решение № 828 от 25.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330114636 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. **************** против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузите от Договора за кредит № ******* от 17.11.2022 г., с които се предвижда заплащането на такса експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 708,48 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 708,48 лв., са нищожни.

Ищецът твърди, че бил сключил с ответното дружество договор за кредит от 01.11.2022 г., по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 000 лв., с ГПР - 10,36% и срок за погасяване на заема 12 месеца, като съгласно договора за заем, същият дължал такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1 416,96 лв.

Сочи се, че така предвидените клаузи очевидно заобикаляли закона и накърнявали правата на другата страна по облигационното отношение, като таксата за експресно разглеждане и таксата изготвяне на индивидуално кредитно предложение били във фиксиран размер или в случая надхвърлят заемната сума. Според ищеца липсвала каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя.

Излага се, че предвидените клаузи имали неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП, като с тях се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да била извършена конкретна 1 услуга.

Отделно от това ищецът намира, че тези такси представлявали скрит разход по договора за кредит, привидно били уговорени като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се целяло реално заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Въпросните суми за такси били предварително отчетени в падежните вноски по договора за кредит.

Твърди се в исковата молба, че поради невключването на такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката, като това било заблуждаваща търговска практика.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска. Твърди, че таксите по процесния договор не са плащани от ищеца. Оспорва иска и моли същия да бъде отхвърлен.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, за това, че клаузите са нищожни.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже правен интерес от водене на установителен иск, че между него и ответника е сключен процесния договор за потребителски заем, че са уговорени, предвидените в него клаузи от договора за кредит, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, че са налице сочените в исковата молба основания за прогласяване на нищожност на съглашението за уговорените такси. В тежест на ответника е да установи възражения и оспорвания в случай, че релевира такива своевременно в хода на производството.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове с оглед твърденията на същия, че уговорките за такси са недействителни.

По фактите:

Установява се, че страните са сключили Договора за кредит № ******* от 17.11.2022 г., с който кредитодателят е предал на потребителя сума в размер на 1 000 лв., като последният се е задължил да я върне за срок от 12 месеца, при ГЛП от 10%, ГПР от 10,59%. В договора са уговорили такса експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 708,48 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 708,48 лв. (стр. 3 от договора), като посочените такси се финансират от заемодателя и 2 се възстановяват от потребителя с дължимите месечни вноски. Потребителят следва да върне на кредитодателя сума в размер на 2 472 лв., която сума включва както главница и лихва, така и двете такси.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът дава вяра на следните факти: в ГПР по договора не са включени като разходи таксата експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение; ГПР с включени такси става 101,31%.

По правото:

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).

Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем.

И двете такси по своята същност представляват „ такси за усвояване на кредита“ по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Общият размер на таксите надвишава стойността на отпуснатия кредит, което ги определя като немалък разход по кредита, а и потребителят не получава насрещна престация за заплащането й – нито преди, нито след сключването на договора. Изложеното води до извода, че таксите са в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост. Единствената цел на таксите е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя.

Поради гореизложените аргументи съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, уговорени в сключения между страните договор, противоречат на добрите нрави и са нищожни. Следователно установителната претенция се явява изцяло основателна.

Доколкото искът подлежи на уважаване на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност.

Въпреки това следва да бъде посочено, че е налице и поне още едно основание за прогласяване нищожността на двете клаузи, тъй като същите представляват разход по кредита, а не са включени в ГПР по договора.

Изложеното представлява основание за прогласяване нищожност на целия договор, в това число и на процесните клаузи, на основание чл. 21 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 100 лв. и депозит за вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 150 лв. Процесуалният представител на ищеца е 3 отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ на ищеца като материалнозатруднено лице в размер на 480 лв. с ДДС. Ответникът е възразил срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ищеца при условията на безплатна правна помощ с доводи, че ищецът не е материално затруднено лице. Следва да бъде отбелязано, че съдът в настоящото производство не следва да проверява наличието на предпоставките по чл. 38 от ЗА, освен ако няма възражение на ответната страна, подкрепено с доказателствени искания и доказателства. Такива не са отправени от ответника, нито са представени доказателства, а е налице уговорка между страните по договора за защита и съдействие за осигуряване на безплатна адвокатска помощ. Следователно възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.

Ответникът е отправил бланкетно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно приложимата съдебна практика (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за безплатна правна помощ, минималният адвокатски хонорар по всеки от искове е в размер от 480 лв. с ДДС за настоящото дело или общо 960 лв. с ДДС. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, поискания от адвоката хонорар, малкия размер на исковете, подаването на искова молба и писмени молби, ангажираните доказателствени искания от ищеца, както и пасивното процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца, изразяващо се в неявяване на две открити съдебни заседания, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото, счита, че следва да присъди 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за осъществената защита. От тази гледна точка възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца се явява неоснователно.

Съдът намира, че ДДС следва да бъде включено във възнаграждението при определянето му в случаите на безплатна правна помощ, понеже същото представлява правна услуга и адвокатското дружество е регистрирано по ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.

„Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9, по предявения от Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. **************** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че са нищожни, поради накърняване на добрите нрави, уговорките в Договора за кредит № ******* от 17.11.2022 г, сключен между страните по делото, с които се предвижда заплащането на такса експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 708,48 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 708,48 лв.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 250 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на ЕАД "Е. И.", с БУЛСТАТ № *********, с адрес на адвокатската кантора: гр. *********, сумата в размер на 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5