Акт от 05.04.2016, Районен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. Плевен, 05. 04. 2016 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори март през двехиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ТОМОВ при секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 540 по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Т.А.Т. *** против ОУ „Отец Паисий” с. Радомирци. В молбата се твърди, че със заповед

№ РД- 09- 135/07. 09. 2015 год. на началника на Регионален инспекторат по образованието гр. Плевен на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.

188 т. 3 във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 3 и чл.

187 т. 3 пр. първо, т. 7 и т. 10 от КТ във вр. с чл. 195 ал. 1 и при спазване на изискванията на чл. 189, чл.

193 ал. 1, чл. 194 ал.

1 и ал. 3 от КТ, като на основание чл. 330 ал.

2 т. 6 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 09. 09. 2015 год. Ищецът счита, че така издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като същата е немотивирана, а наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко, като излага подробни аргументи в тази насока. В заключение ищецът моли съда да отмени заповед № РД- 09-

135/ 07. 09. 2015 год. на началника на Регионален инспекторат по образованието гр. Плевен, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да му присъди обезщетение по чл. 225 ал.

1 от КТ в размер на сумата от общо 5 534, 10 лв. за периодите от 09. 09. 2015 год. до

15. 09. 2015 год. и от 01. 10. 2015 год. до 09. 03. 2015 год., да му присъди обезщетение по чл. 225 ал.

2 от КТ в размер на 97, 47 лв. и да му присъди допълнително възнаграждение за постигнати резултати за учебната 2014/ 2015 година в размер на 1 168, 00 лв. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 14. 03. 2016 год. е допуснато изменение на иска по чл. 225 ал. 1 от КТ и е прието, че същият е предявен за сумата от 5 921, 66 лв., представляваща обезщетение за периодите от 09. 09. 2015 год. до 15. 09. 2015 год. и от 01. 10. 2015 год. до 09. 03. 2016 год. С определение от същата дата е допуснато изменение на иска по чл. 225 ал. 2 от КТ и е прието, че същият е предявен за сумата от 97, 71 лв., представляваща обезщетение за периода от 16. 09. 2015 год. до 30. 09. 2015 год. С определение от същата дата поради отказ от иска е прекратено производството по делото в частта досежно предявения иск за заплащане на сумата от 1 168 лв., представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати за учебната 2014/ 2015 година.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ищецът Т.А.Т. е работил при ответника ОУ

„Отец Паисий” с. Радомирци на длъжността „директор” до 09. 09. 2015 год., когато със заповед № РД- 09- 135/ 07. 09. 2015 год. на началника на Регионален инспекторат по образованието гр. Плевен е било прекратено трудовото му правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е така издадената заповед.

Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:

При налагането на дисциплинарното наказание работодателят е съобразил императивната разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ. Последната предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се за задължителни реквизити- сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е трудовото. Липсата на изискуеми се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Процесната заповед № РД- 09- 135/ 07.

09. 2015 год. отговаря на посочените по- горе изисквания. В същата подробно и изчерпателно е описано съдържанието на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, които са отразени и в предхождащия заповедта констативен протокол № КМД- 02- 311/ 07. 08. 2015 год. за резултатите от проверка в ОУ „Отец Паисий” с. Радомирци, извършена от комисия, назначена въз основа на заповед № РД-

08- 1037/ 31. 07. 2015 год. на началника на РИО гр. Плевен. Поради това съдът приема, че в тази насока няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на дисциплинарното производство.

При издаването на заповедта работодателят е спазил и разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от КТ, регламентираща сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Видно е, че началникът на РИО гр. Плевен е узнал за допуснатите нарушения на 28. 08. 2015 год., когато е получен докладът на комисията, извършила проверката в ОУ „Отец Паисий” с. Радомирци. Следователно до момента на налагане на дисциплинарното наказание /07. 09. 2015 год./ не е бил изтекъл предвиденият в закона двумесечен срок и дисциплинарната отговорност на ищеца не е била погасена. Тук е мястото да се отбележи, че основната част от посочените от работодателя нарушения се изразяват в бездействие /неизпълнение на възложени трудови функции/. Когато това нарушение е продължавало през определен период, включително и до откриването му, изискванията на чл. 194 ал. 1 и чл. 195 ал. 1 от КТ са изпълнени с посочването на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат /в този смисъл са решение № 676- 2010- ІV г. о. и решение № 416- 2012- ІІ г. о./. Данните по делото не дават основание да се направи извод, че някои от отразените в заповедта за уволнение нарушения са били установени от работодателя при предходни проверки на училището /напр. тази от 19. 12. 2014 год., за която е съставен констативен протокол № КМД- 02- 534 от 22. 12. 2014 год., или тази на 13. 05. 2015 год., за която е изготвен доклад вх. № РД- 16- 4140 от 25. 05. 2015 год./, доколкото е видно, че видът и целта на визираните по- горе проверки са били различни и констатираните нарушения, които не са идентични с процесните, са станали повод за налагане на друго дисциплинарно наказание на ищеца- „предупреждение за уволнение”.

Съдът счита, че не е допуснато нарушение от страна на работодателя и на разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ. Съгласно последната преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя/ или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени представените доказателства. По приложението на визираната по- горе разпоредба е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, чиито основни положения могат да се обобщат в следното: при снемане на обясненията работодателят не е длъжен да уведомява работника, респ. служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност /срв. решение № 322- 2010- ІІІ г. о., решение № 237- 2010- ІV г. о., решение № 8- 2011- ІV г. о. и др./. Това е така, доколкото в Кодекса на труда не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя за даване на обяснения, още по- малко за посочване в тази покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарното производство. Горният извод обаче не е основание да се приеме, че искането за даване на обяснения не следва да отговоря на определени условия. Както е посочено в решение № 419- 2010- ІV г. о., обясненията по чл. 193 ал. 1 от КТ са „обяснения по повод на дисциплинарното нарушение, а не обяснения въобще”. Поради това, за да изпълни точно вмененото му от закона задължение субектът на дисциплинарна власт е длъжен да уведоми работника /служителя/ за конкретните нарушения, за които му иска обяснение, като посочи техните съществени признаци /така и опр. № 203- 2009- І г. о., решение № 432- 2010- ІІІ г. о., опр. №

42- 2012- ІІІ г. о. и др./. В конкретния случай е видно, че с писмо изх. № РД- 16- 4140/ 01. 09. 2015 год. началникът на РИО гр. Плевен е изискал от ищеца Т.А.Т. обяснения досежно 57 нарушения на трудовата дисциплина, отразени и в констативен протокол № КМД- 02- 311/ 07. 08. 2015 год. Видно е, че писмото е получено от ищеца на 02. 09.

2015 год. и на 04. 09. 2015 год. същият е депозирал писмените си обяснения пред работодателя, т. е. спазена е процедурата, регламентирана в чл. 193 ал. 1 от КТ, а оттам няма основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание без спорът да се разглежда по същество.

Що се отнася до материалната законосъобразност на процесната заповед № РД- 09-

135/ 07. 09. 2015 год. съдът счита, че изложените в последната фактически основания се установиха по безспорен и категоричен начин в хода на съдебното дирене. Като основание за издаването на заповедта са посочени няколко групи нарушения, които следва да бъдат разгледани поотделно. Първата група нарушения са във връзка с неизпълнение на утвърдените училищни учебни планове в ОУ „Отец Паисий” с. Радомирци. От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Г., **** Д. и М.К. се установява, че ищецът Т.А.Т. в качеството си на директор не е спазил изискването на чл. 20 ал. 1 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, според която „учениците имат право да завършат обучението си в определен етап от степента на образование по училищния учебен план, по който са започнали да се обучават в същото училище, освен ако друго не е предвидено със закон”. Установява се, че в нарушение на утвърдените училищни учебни планове, приети на заседания на педагогическия съвет и отразени в протоколи № 19/ 07. 09. 2011 год., № 21/ 12. 09. 2012 год. и № 20/ 04. 07. 2013 год., учениците в VІ, VІІ и VІІІ клас в ответното основно училище през учебната 2014/ 2015 година са изучавали учебни предмети от ЗИП без такива да са били предвидени в учебните планове. Така например вместо предмета „Математика”, който е отразен в учебния план, учениците от VІ клас са изучавали „Човекът и природата”; вместо предмета „История и цивилизация” учениците в VІІ клас са изучавали „Химия и опазване на околната среда”; вместо предмета „Български език и литература” учениците в VІІІ клас са изучавали „Химия и опазване на околната среда”. Поначало е допустима промяна във вече утвърдения учебен план, но както са посочили в показанията си свидетелките Г., Д. и К., в настоящия случай такава процедура, инициирана от директора, не е провеждана. Липсват доклад, изготвен от ищеца, и приложение към него, които да обосновават нуждата от определени изменения във вече утвърдените училищни учебни планове и които да са представени в регионалния инспекторат по образование преди началото на учебната година за съгласуване. Тук следва да се съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 5 т. 1 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план училищните учебни планове на общинските училища, каквото е ответното, се одобряват от началника на инспектората по образование, поради което промяната в плановете следва да се извърши по същия ред, което в случая не е сторено. При това положение съдът приема за основателни доводите на работодателя, че неспазвайки утвърдените в училището учебни планове ищецът Т.А.Т. е допуснал нарушение на две от основните му задължения като директор, вменени му с разпоредбите на чл. 147 ал. 1 т. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, а именно: да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в училището и да спазва и прилага държавните образователни изисквания.

Втората група нарушения касаят начина на съхранение и водене на задължителната училищна документация. Същите са многобройни и от различно естество: