Решение № 586 от 07.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 804/2022
- Вид
- Решение № 586
- Подписан
- 07.02.2023
- В сила
- 07.02.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 144, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 586 гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анелия Ст. Янева
Членове:
Темислав М. Димитров
Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100500804 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 11.6.2021 г. на ответника А. И. М., действащ чрез назначения му от съда особен представител адвокат М., срещу решение № 20112081/10.5.2021 г. по гражданско дело № 21005/2019 г. на Софийския районен съд, 73 състав в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1388,27 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода февруари 2015 г. - април 2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „******* и 93,71 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода февруари 2015 г. април 2017 г., заедно със законната лихва от 09.3.2018 г. до погасяване на задълженията, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 700,84 лева – по исковото производство, както и на 59,13 лева – по заповедното производство.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано количеството потребена в имота топлинна енергия. Сочи, че ищецът не е доказал точно изпълнение на задълженията за осигуряване на определена температура. Не е доказано правилното начисляване на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Не били представени доказателства за изправност на измервателните уреди. Моли съда да отмени решението обжалваната част и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна – ищец по исковете „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалбата, 1 като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.
„Т.С.” ЕООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици се извършва по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба, съдържаща се в Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Правилата на тази нормативна уредба могат да бъдат обобщени по следния начин: 1/ общото отчетено количество топлинна енергия в сградата се разделя за горещо водоснабдяване и за отопление в определено съотношение между тях /чл. 140а - 142 ЗЕ/, като енергията за отопление се подразделя допълнително на енергия за сградната инсталация, енергия за отопление на общите части и енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ; 2/ топлинната енергия за отопление за сградната инсталация и за общите части се разпределя между отделните потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 3 ЗЕ/, 3/ топлинната енергия за горещо водоснабдяване се разпределя между отделните потребители въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода, отчетени съобразно показанията на индивидуалните им водомери за гореща вода /чл. 69, ал. 1 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г./, умножени по необходимото количество топлинна енергия за загряване на 1 куб. м. вода, определено по правилата на т. 5.2 от приложението към Наредба № 16-334/6.04.2007 г., а топлинната енергия за отопление на имотите - въз основа на дяловите единици по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в имота, умножени по припадащото се на една дялова единица количество енергия, определено съобразно чл. 144, ал. 3 ЗЕ, 4/ количеството на изразходваната гореща вода в конкретен имот, до който не е осигурен достъп за отчитане, се определят при норма за разход на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие /чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/6.04.2007 г./, и 5/ количеството енергия за отопление на конкретен имот, до който не е осигурен 2 достъп за отчитане на индивидуалните разпределители или няма ИРРО, се определя по правилата за отчитане на отоплителни тела без уреди /чл. 70, ал.
4 от наредбата/, а именно - дяловите единици се определят като инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС /максималния специфичен разход на сградата, представляващ най-голямото отношение между дяловите единици и инсталираната мощност, измежду всички отоплителни тела с уреди в сградата/ - т. 6.5 и т. 6.7 от приложението към Наредба № 16-334/6.04.2007 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Този извод вещото лице е направило, след като се е запознало със справка за извършените проверки, поради което и неоснователно е възражението на ответника, че не се доказва годността на измервателния уред. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда/. За процесния период на ответника е начислявана цена за топлинна енергия за отопление на имота от 6 броя отоплителни тела, на които е имало монтирани индивидуални разпределители, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за битово горещо водоснабдяване. От заключението на СТЕ и от представените от третото лице помагач документи за монтаж на индивидуални разпределители се установява, че за периода май 2014 г. – април 2015 г. доставената в имота ТЕ за отопление от отоплителни тела е измерена на база реален отчет, като е в минимални размети, а ТЕ за БГВ не е начислявана. На 08.10.2015 г. в имота са монтирани ИРРО с радиоотчет, като до края на процесния период – за отоплителните 2015/2016 г. и 2016/2017 г. потребената в имота ТЕ е начислявана на база реален отчет, който е извършван дистанционно. Поради липса на предоставен достъп до имота, който се установява от неоспорените от ответника протоколи, представени от третото лице помагач, в периода май 2015 г. - -април 2017 г. топлинната енергия за БГВ е била начислена на база – съгласно посочените по-горе разпоредби на наредбата. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г., като от 2014 г. се сумира с тази за отопление на имот. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че тъй като липсват качествени параметри на доставената услуга, то не се дължи заплащане на стойността на доставената топлинна енергия. В общите условия на ищеца е въведено като задължение за продавача да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, съответстващо на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Въведено е и задължение за продавача с избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната 3 инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режим – чл. 5 от ОУ. Съгласно чл. 15 от ОУ продавачът е длъжен да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. При наличие на доставена от ищеца топлинна енергия в определено количество, ирелевантно се явява изтъкнатото в жалбата възражение, че предоставената от ищеца услуга не съответствала на дължимото качество, тъй като не бил спазван температурният график – ако ищецът е доставил по-малко от дължимото количество топлинна енергия, за достигане на определена температура на отопление в жилището или определена температура на топлата вода, то и начислените суми са в по-малък размер, тъй като сумите се начисляват спрямо реално потребената енергия /а не върху недоставена такава/, което пък количество е установено от измервателните уреди в абонатната станция и в жилищата на етажните собственици.
Ето защо съдът намира за доказано, че в процесния период на ответника е доставена топлинна енергия, чието количество е измерено коректно, поради което и дължи претендираната цена. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд - потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдено разноски по въззиеното производство за държавна такса, особен представител и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева.
Според мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. Ето защо и предвид изхода на спора на основание чл. 77 ГШК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 39,83 лева.
На основание чл. 77 ГПК ищецът – въззиваема страна следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 39,83 лева – разноски за държавна такса за завеждане на исковото производство, доколкото такава не е събрана от СРС, вкл. по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и предвид разпоредбата на ал. 4.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20112081/10.5.2021 г. по гражданско дело № 21005/2019 г. на Софийския районен съд, 73 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД , ЕИК 4
******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300,00 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата 39,83 лева, представляваща държавна такса по въззивната жалба, подадена от особения представител.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД , ЕИК ******* да заплати на по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата 39,83 лева, представляваща държавна такса за предявяване на исковете по чл. 422 ГПК.